Реч след изборната победа на сочения като един от фаворитите за президентската номинация на Демократическата партия.

Чуйте ме добре: с тези убедителни и категорични победи американският народ даде ясен отпор на покварата, корупцията и некомпетентността на провалилия се президент Доналд Дж. Тръмп, който вече е в последния етап от мандата си.

И ако през последните две години, сред непрестанния поток от жестокост и безсрамие, понякога сте се съмнявали дали нашата република ще оцелее, нека резултатите от тази вечер ви дадат кураж. Първите лъчи на зората вече се виждат на хоризонта.

Но помнете: през последните две години, в къщите си, в дворовете си и на митингите из цяла Джорджия, заедно отстоявахме убеждението, че нашата задача не е просто да ограничим злото, което може да причини един президент, а да излекуваме дълбоките рани, които разяждат обществото ни.

Този момент е възможност не просто да възстановим старото положение, а да извършим истинска промяна. И затова, сред празненствата тази вечер, трябва да признаем, че кризата, обхванала нашата република, продължава. А това означава, че най-важната работа тепърва предстои.

Защото докато богатите и онези, които разполагат с влиятелни лобисти, пируват с вътрешна информация и услуги от властта, забравените американски семейства се сблъскват със системно пренебрежение от страна на корпорациите и безразличие от страна на институциите. Те работят все повече и повече, но пътеката пред тях става все по-стръмна и все по-бърза, а сметките продължават да растат.

Вместо през онзи скъпоценен свободен час след работа да прочетете любимата книжка на дъщеря си, вие висите на телефона и умолявате застрахователната компания да покрие лекарството, което предотвратява епилептичните ѝ пристъпи.

Съобщавате на наемодателя, че в жилището има опасна черна плесен, но той не отстранява теча. А след като линейката откара малкото ви дете в болница заради астматичен пристъп, получавате сметка за 3000 долара.

За твърде много американци собственото жилище остава несбъдната мечта, а семейните ферми са изправени пред разорение.

И докато здравеопазването никога не е било толкова скъпо, пластмасата прониква в телата ни, в кръвта ни и в кърмата. Токсичните вечни химикали замърсяват питейната вода на половината страна, а замърсителите получиха нова свобода да тровят въздуха ни.

В чужбина американският авторитет и лидерство се разпадат, а светът се въоръжава отново за глобален конфликт. И човечеството, излагайки се на огромен риск, твърде бързо забравя страшните уроци от двете световни войни и Холокоста.

Междувременно технологичните титани от Силициевата долина строят бункери за себе си и предупреждават, че изкуственият интелект, който създават, крие риск от изчезване на човечеството.

И на фона на тези предизвикателства с безпрецедентен мащаб и сложност, макар тази вечер с право да празнуваме историческата си победа, истината е, че твърде дълго бяхме затънали в дребнава и егоистична политика, купена с големи пари, откъсната от непоколебими морални принципи и примирена с непреодолими разделения.

С други думи, Съединените щати бяха оставени да се носят без посока сред буря.

Но, Джорджия, ние можем и ще си върнем контрола над собствената си съдба.

Тази вечер нанесохме необходим и безспорен удар в името на справедливостта и прогреса. И тази вечер в Джорджия доказахме не само, че единството е възможно, но и че можем да преодолеем разделението, без да губим яснотата на целите си.

Във всяко кътче на Джорджия тази кампания отстояваше необходимостта да забраним корпоративните и тайните пари в политиката, да върнем американското лидерство в защита на мира и човешките права по света и да гарантираме здравеопазване за всеки един американец.

Поехме ангажимент да продължим борбата с фармацевтичните гиганти, застрахователните компании и технологичните корпорации в защита на семействата в Джорджия, които едва свързват двата края.

Именно на тази основа изградихме ново мнозинство, което надхвърля далеч границите на партийната принадлежност.

А в основата на това ново мнозинство стои доверието. Доверие, изградено с години телефонни разговори с кметове, пастори и фермери. Доверие, измервано в проблемите, които сме решавали заедно, без да се интересуваме от идеологията или партийната принадлежност.

Благодаря на републиканските кметове Матесън, Смит и Фрей от Валдоста, Тифтън и Токоа, както и на безбройните други републикански лидери, които се присъединиха към нашия екип.

Благодаря и на стотиците хиляди независими и републикански избиратели, които станаха част от нашата победоносна коалиция.

Никога не се съмнявайте, че единството е възможно.

Дори в последните месеци от живота си конгресменът Джон Луис непрекъснато ни напомняше, че всички живеем в една обща американска къща. Помните ли? В една обща световна къща. Той наричаше това неизбежната истина, че всички сме членове на едно човешко семейство.

И знам, че мнозина от вас вложиха всичко от себе си в тази кампания не заради мен или заради Демократическата партия, а защото дълбоко ви тревожи болката, която изпитват нашите събратя в този момент.

Ужасът на едно дете, което гледа как имиграционните служби (ICE) отвеждат майка му. Отчаянието на онкоболен пациент, който губи здравното си покритие по средата на лечението.

Но тази болка в сърцето ви, онова свиване в стомаха, това чувство ни напомнят, че сме заедно в тази битка. Че не сме просто едни Съединени щати, а единен народ.

E pluribus unum.

От мнозина – един.

И през вековете, въпреки греховете ни и благодарение на смелата борба, пламъкът на американската свобода ставаше все по-ярък и все по-силен, вдъхвайки надежда на целия свят.

Спъвали сме се.

Почти изгубихме пътя си.

Но, Джорджия, въпреки всички наши проблеми искам тази вечер да ви уверя: благодарение на тази историческа и безспорна победа нямам никакво съмнение, че ще ги преодолеем.

А сега нашата задача е да събудим отново онзи велик национален дух, който победи фашизма и създаде системата за социално осигуряване, който изпрати човек на Луната и доведе до приемането на законите за гражданските права. Дух, който ще ни позволи да посрещнем предизвикателствата и да изпълним задълженията на нашето време.

Защото отказвам да приема, че двете ми малки момичета ще израснат в свят, толкова мрачен, опасен и жесток, какъвто този свят заплашва да стане.

Отказвам да приема, че Ева и Лайла ще израснат в общество с изкуствени приятели и учители, в което болните умират не защото няма лечение, а защото нямат пари за него.

Общество, в което разполагаме с достатъчно ядрени оръжия, за да унищожим света хиляда пъти, но отказваме да гарантираме здравеопазване за всеки гражданин.

Общество на отровена планета, която отново се въоръжава за световна война, в което човешкият живот е евтин, а силата се превръща в право.

Знаете ли, когато Ева порасне достатъчно, за да ме попита защо съм позволил всичко това да се случи, съм решен да ѝ отговоря честно, че не съм го позволил.

Ще ѝ разкажа как в годината, когато навърши пет, Джорджия преодоля всички съмнения и мръсни номера не просто за да спечели изборите, а за да поеме по нов път – за нашия щат, за страната ни и за света.

Как защитихме правото на глас и гражданските права у дома.

Как възстановихме американското лидерство в усилията за мир и защита на човешките права по света.

Как най-сетне предприехме действия за забрана на корпоративните и тайните пари в политиката.

И как гарантирахме здравеопазване за всеки един американец.

Благодаря ви, Джорджия!

Тази вечер празнуваме победата.

А утре се връщаме на работа.

Благодаря ви от сърце. Благодаря ви, Джорджия.

Благодаря ви.

*Заглавието е на Mediapool.