Европейските лидери реагираха остро на заплахата на Доналд Тръмп да наложи много по-високи мита заради отказа на Дания да даде Гренландия на САЩ и предупредиха, че може да се стигне до налагане на ответни мита.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща съобщи, че в следващите дни ще свика извънредно заседание на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС заради Гренландия.
Той посочва, че консултациите му с европейските лидери са показали единство по отношение на принципите на международното право, териториалната цялост и националния суверенитет, като са показали подкрепа и съпричастност с Дания и Гренландия
По думите му митата биха подкопали трансатлантическите отношения и са несъвместими с търговското споразумение между ЕС и САЩ.
По думите на Коща страните от ЕС са готови да се защитят от всякаква форма на принуда. Според него те остават в готовност да продължат да се ангажират конструктивно със САЩ по всички въпроси от общ интерес. Предвид значението на последните събития и с цел по-нататъшно съгласуване, реших да свикам извънредно заседание на Европейския съвет в следващите дни, се допълва в изявлението на Коща.
Италианският премиер Джорджа Мелони, която е известна с добрите с контакти с Тръмп, призова Вашингтон да не допуска тази "грешка".
"Смятам, че налагането на нови санкции днес би било грешка. Говорих с Доналд Тръмп преди няколко часа и му казах какво мисля", каза Мелони по време на посещение в Сеул.
Още по темата
Италианският премиер опита и да смекчи тона, отбелязвайки пред медиите, че "има проблем с разбирането и комуникацията" между Европа и Съединените щати по въпроса за Гренландия. По думите ѝ именно НАТО трябва да поеме активна роля в разрастващата се криза, предаде АФП.
Британският премиер Киър Стармър планира да обсъди ситуацията с Тръмп "при първа възможност", каза пред Би Би Си министърът на културата на Великобритания Лиса Нанди, която определи тарифната заплаха на Тръмп като "погрешна".
"Смятаме, че това е изключително безполезно и контрапродуктивно, и премиерът ясно е дал да се разбере", подчерта тя.
Френският президент Еманюел Макрон от своя страна призова Европейския съюз да противодейства на заплахите чрез използване на мощния си "инструмент против опити за налагане на външна принуда".
Инструментът, известен като търговската "базука" на ЕС и досега никога неизползван, позволява ограничаване на вноса на стоки и услуги.
Тръмп заплаши да наложи 10-процентно мито от 1 февруари върху всички стоки, изпращани в Съединените щати от Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия.
По думите на американския президент ставката ще бъде увеличена до 25 процента от 1 юни "докато не бъде постигнато споразумение за пълната и окончателна покупка на Гренландия".
Европейският съюз, който през юли договори повечето му износ да бъде обложен с 15-процентно мито в САЩ, свика извънредна среща на своите посланици в Брюксел в неделя.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща предупредиха , че митата ще "подкопаят трансатлантическите отношения и ще крият риск от опасна низходяща спирала".
Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен обяви, че през следващите дни ще посети съюзниците от НАТО Норвегия, Обединеното кралство и Швеция, за да обсъди арктическата политика за сигурност на алианса.
Френският министър на земеделието Ани Женевар предупреди, че митата ще нанесат удар и върху Вашингтон.
"В тази ескалация на тарифите той има много какво да загуби, както и собствените му фермери и индустриалци", заяви тя пред радиото "Европа 1" и телевизия Си Нюз, цитирани от БГНЕС.
Нидерландският външен министър Давид ван Веел определи заплахата на Тръмп като "необяснима" форма на "изнудване".
Всякакво американско нашествие в Гренландия "би направило Путин най-щастливият човек на земята", каза испанският премиер Педро Санчес в интервю за вестник "Вангардия", цитирано от Ройтерс и БТА.
Всякаква военна акция на САЩ срещу огромния датски арктически остров на Дания би нанесла щети на НАТО и би легитимирала нашествието на Русия в Украйна, подчертава Санчес.
"Ако се фокусираме върху Гренландия, трябва да кажа, че американско нашествие в тази територия би направило Владимир Путин най-щастливият човек на света. Защо? Защото би легитимирало неговия опит за нашествие в Украйна", заяви той в интервю за в. "Вангардия".
"Ако САЩ използват сила, това би било смъртна присъда за НАТО. Путин би бил двойно щастлив."
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
55 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3816985
В отговор на #3816770
В отговор на #3816956
Актуално 14.01.2026 Автор: Обективно Еврокомисията иска 215 български фирми да платят над 430 млн. евро нов „не-данък“ към ЕС
Урсула фон дер Лайен, снимка: X/@vonderleyen
Анализ на Стефчо Станев – юрист, специализирал право на ЕС, международно търговско и инвестиционно право в Маастрихт. Работи в банковия сектор във Франкфурт.
Еврокомисията (ЕК) иска България да плати на …д 430 млн. евро нов „не-данък“ към ЕС. Според вече достъпни анализи на ЕК за периода 2028–2034 по т.нар. CORE (Corporate Resource for Europe), публикувани на сайта на Европейския съвет, 62 млн. евро годишно ще бъдат събирани от 215 фирми в България и пращани към бюджета на ЕС.
Скандалното е, че България ще плаща два пъти по-голям дял от своя БНД (брутен национален доход) по CORE в сравнение с Германия, както и повече от Франция, Испания и Нидерландия, а и над средното за ЕС – въпреки че е една от най-бедните икономики в Съюза.
CORE е нов „собствен ресурс“ на ЕС според ЕК, но на практика носи същите белези на данък:
– задължително годишно плащане
– събирано от държавни органи
– с ясна база, скала и прогнозируем приход
CORE ще обхване компаниите с годишен нетен оборот (а, не печалба!) над 100 млн. евро, както следва:
– оборот между 100-250 млн. – CORE данък е 100 000 €/ год.
– между 250-500 млн. – данъчната ставка е 250 000 €/год.
– между 500-750 млн. е 500 000 €/год.
– и над 750 млн. е 750 000 €/год.
За България това означава, че от 215 компании, които попадат в обхвата, около 20% от тях ще генерират близо 48% от всички CORE приходи за страната.
Начинът на изчисляване на CORE и включването му в новия 7-годишен бюджет на ЕС също повдига много въпроси:
– Приходите са изчислени на база моментна „снимка“ към 2023 година., но се използват за бюджет с хоризонт 11 години напреди – до 2034 г.
– Методологията стъпва върху частна база данни, за която самата ЕК признава, че е непълна.
– Финансовият сектор изобщо не е включен в изчисленията, въпреки че формално е в обхвата на този данък.
За да маскира данъка си като „собствен ресурс“ и да заобиколи демократичния дебат ЕК използва член 311 ДФЕС, а не разпоредбите за данъчна политика, предвидени в Договорите.
Осъзнавайки действията си, ЕК преговаря на закрити врати. Заради това се наложи журналисти да поискат информацията чрез специални запитвания за достъп до документи на ЕК.
ЕК си създава нов фискален инструмент, за да покрива огромните заеми, които взе. За база е избран нетният оборот, а не печалбата, което тотално пренебрегва ниски маржове и икономическия цикъл.
В собствените си обяснения Комисията признава, че използването на оборота като база не отчита способността на фирмите да генерират печалба, но въпреки това го избира, защото печалбите били „сложни“, „волатилни“ и по-трудни за облагане.
CORE ще изземе стотици милиони от реалната икономика. Логиката на този данък е по-бедни държави да плащат повече от богатите, защото инструментът наказва отворени икономики с висок оборот спрямо БНД.
Единствената светлина в тунела е фактът, че има разногласия между държавите и е възможно вече „осчетоводените“ от ЕК млрд. да бъдат предоговорени, освен ако политическата класа не остане наведена.
А може и светлината да се казва Гренландия.
Още по темата: Заемите на ЕС достигнаха 601 млрд. евро, ЕК може да поиска допълнителни вноски от държавите членки
ЕтикетиБрутен национален доходЕвропейска комисияЕС
ShareFacebookTwitterPinterestWhatsApp
Обективно
Обективно
https://obektivno.bg
Обективно.БГ е независима медия за разследваща журналистика, новини без цензура и всички гледни точки.
В отговор на #3816917
В отговор на #3816905