Исторически провал. Световните лидери не постигнаха споразумение за климата

0 коментара

Световната конференция на ООН за климата COP31 в Анталия приключи без споразумение. Европейският съюз и редица други държави отказаха да подкрепят заключителния документ заради липсата на изричен ангажимент по отношение на изкопаемите горива, които са основен източник на емисии на парникови газове.

Проблем се оказа и липсата на ясен ангажимент за ограничаването на климатичните промени, както и за осигуряването на финансова подкрепа за развиващите се страни, които са най-уязвими от промяната на климата.

Преговорите в турския град Анталия приключиха без успех, въпреки че бяха удължени с два дни. "Няма да подкрепим заключително решение, в което дори не се споменават изкопаемите горива – основният двигател на климатичните промени", заяви ирландският министър по въпросите на климата Дара О’Брайън, чиято страна в момента председателства Съвета на ЕС.

Председателят на конференцията Мурат Курум потвърди, че приемането на споразумение е невъзможно заради разногласията между участниците.

Без споменаване на изкопаемите горива

На фона на поскъпващите енергийни ресурси заради конфликта между САЩ и Иран, основната разделителна линия между близо 200 държави, участващи във форума, се оказа бъдещето на въглищата, петрола и природния газ.

От едната страна на барикадата се наредиха страните, чиито икономики са силно зависими от приходите от петрол, сред които Саудитска Арабия. Те се обявиха срещу формулировки, насочени срещу използването на изкопаеми горива.

В опит да предотвратят провала на конференцията, Турция и Австралия организираха извънредни разговори между представители на ЕС и Саудитска Арабия. Последният компромисен вариант на документа обаче съдържаше единствено косвено препращане към договорения през 2023 г. преход от изкопаемите горива, без те да бъдат изрично назовани.

Пред агенция АФП ирландският министър Дара О’Брайън обвини някои петролни държави, че са взели надмощие в преговорите. В същото време според правилата на климатичните конференции на ООН решенията се приемат с консенсус. Така и една държава може да блокира обща договорка.

Най-остри критици на проектодокумента, в който изкопаемите горива не се споменават, бяха държавите, които са най-уязвими от последиците на глобалното затопляне и покачването на морското равнище. "Няма да жертваме бъдещето си в полза на интересите, свързани с изкопаемите горива. Няма да приемем резултат, който подкопава сигурността ни и застрашава бъдещето ни", заяви климатичният пратеник на Маршаловите острови Кати Джетнил-Киджинер.

Панама, Вануату и Белиз също отказаха да подкрепят предложението. Екологични организации призоваха участниците да не правят компромис с климатичните цели.

В опит да се постигне консенсус, Турция и Австралия поставиха акцент върху електрификацията като инструмент за намаляване на вредните емисии и укрепване на енергийната сигурност, вместо изрично да се запише ангажимент за намаляването на използването на изкопаеми горива.

Проектът предвиждаше делът на електроенергията в общото крайно енергийно потребление в световен мащаб да достигне 35%, както и да бъдат насърчени инвестициите в чиста енергия. Нямаше обаче изрично изискване допълнителното производство на електроенергия да бъде осигурено от възобновяеми източници. Към момента около една трета от електричеството в света се произвежда от въглища, а приблизително една пета – от природен газ.

Сред предложенията беше и разширяване на използването на технологии за улавяне на въглеродни емисии – подход, подкрепян от индустрията за изкопаеми горива, но оспорван от природозащитници заради високата цена и съмнителната ефективност.

Разногласия и около климатичните промени

Допълнително напрежение предизвикаха опитите на Саудитска Арабия, Индия и Кения да отложат публикуването на следващите ключови доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). Десетки държави настояха научните оценки да бъдат готови навреме за предстоящия през 2028 г. глобален преглед на напредъка в ограничаването на въглеродните емисии.

Липсата на достатъчно категорични ангажименти за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса спрямо прединдустриалните нива, заложена като цел в Парижкото споразумение, също предизвика критики. Представителката на Великобритания Кейт Хюз определи проектодокумента като отстъпление от необходимите научно обосновани действия и изрази разочарование от липсата на достатъчно амбициозни общи цели.

Пари за най-уязвимите развиващи се държави

Източник на разногласия бяха и преговорите за осигуряване на финансиране за мерки за адаптация към климатичните промени, насочени към развиващите се държави. Първоначално се предвиждаше за това да се осигурят 120 милиарда долара, но този текст отпадна от крайния вариант на документа.

Това предизвика недоволството на развиващите се страни, а техните представители обвиниха богатите икономики, че не ги подпомагат. "Нуждаем се от финансиране, а нашите партньори дойдоха на тази конференция с празни ръце. Не можем да се справим сами. Не можем да оцелеем с празни обещания", заяви представителката на Маршаловите острови.

Така срещата в Анталия приключи без обща позиция по ключови въпроси за бъдещето на климатичната политика.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

Няма коментари

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.

Бюлетин