Европейският съюз предложи по-тясно сътрудничество със Сърбия след победата на Студентската листа на парламентарните избори, като обеща подкрепа за реформи за укрепване на върховенството на закона, свободата на медиите и демократичните институции, както и за борбата с корупцията, съобщи ДПА.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща поздравиха снощи Студентската листа за победата и заявиха, че са готови да съдействат за напредъка на Сърбия по пътя към членство в ЕС.

Европейският комисар по разширяването Марта Кос отбеляза, че изборите са преминали при исторически висока избирателна активност след близо две години протести в защита на демокрацията, върховенството на закона и борбата с корупцията.

Според нея сега за страната може да започне нов етап, като подчерта, че "вратата към ЕС е отворена".

При 96 процента обработени протоколи при паралелното преброяване на гласовете на парламентарните избори в Сърбия Студентската листа печели 140 мандата, а Сръбската прогресивна партия, чийто водач на листа е бившият президент Александър Вучич, 103 мандата.

Нито една друга политическа партия не влиза в новия сръбски парламент, тъй като не успя да преодолее трипроцентовата бариера, както изисква законът за избор на народни представители.

Депутатски места обаче ще получат няколко малцинствени формации: Съюзът на войводжански маджари – 3 мандата, Албанската коалиция – 2 мандата, "Расим Ляич – Човешки" – 1 мандат и "СДА Санджак – Пазителите на Санджак" също 1 мандат.

Според избирателния закон изискването за покриване на трипроцентовата бариера за влизане в Народната скупщина не се отнася за формации на националните малцинства в Сърбия.

Още по темата

Промяна в Сърбия: Вучич призна загуба, студентите печелят

25.10.2026 22:07 Ангел Георгиев

Сърбия има статут на страна кандидатка за членство в ЕС от 2012 г., а преговорите за присъединяване започнаха официално през 2014 г. Процесът обаче до голяма степен е в застой заради политиката на досегашното сръбско ръководство, включително опасенията относно спазването на демократичните стандарти и върховенството на закона, както и близките отношения на дългогодишния сръбски лидер Александър Вучич с Москва, припомня БТА.

Недоволство предизвика и погребението на осъдения за военни престъпления Ратко Младич, което според критици е преминало като държавно погребение. Фон дер Лайен и Коща обвиниха представители на сръбското правителство, че не са се изправили пред една от мрачните страници на съвременната европейска история.

Младич почина на 27 август на 84-годишна възраст в затвор в Хага, където излежаваше доживотна присъда за геноцид и престъпления срещу човечеството. Той бе осъден включително за планирането на избиването на над 8000 души, предимно мъже и момчета, след превземането на босненския анклав Сребреница от босненските сръбски сили през 1995 г.