Вълна от протести заля Европа – от Франция през Белгия, Португалия и Италия до Албания, в съботната вечер.

Причините за недоволството са различни – от поскъпването на живота, през дискириминация при обучението до корупция.

На места се стигна до ескалация на напрежението – палежи и сблъсъци с полицията. Има пострадали, както сред протестиращите, така и от страна на силите на реда.

Около 1200 души са задържани във Франция

Около 1200 души са арестувани, а 150 полицаи са ранени при безредиците, съпроводили масовите протести във Франция в събота, съобщи премиерът Себастиен Льокорню.

В няколко града бяха подпалени сгради и автомобили, нанесени бяха щети на кметства и разграбени магазини.

При посещение при полицейски части в Париж късно в събота Льокорню определи случилото се като "насилие с изключителна интензивност".

"Чудо е, че равносметката тази вечер не е още по-тежка", заяви той.

Според премиера полицията се е сблъскала с "изключително агресивна ултралява група", която е действала организирано и целенасочено срещу имущество, хора и държавни институции. "Няма да се оставим да ни сплашат", заяви Льокорню.

Министърът на вътрешните работи Лоран Нуниез заяви, че властите разполагат с множество видеозаписи на участници в насилието и през следващите дни ще има още арести.

Министърът на правосъдието Жерал Дарманен определи безредиците като безпрецедентни по мащаб и призова прокуратурите към решителни действия, съответстващи на тежестта на насилието.

Протестите бяха свикани от синдикати, представители на движението на "жълтите жилетки", ученици, студенти, земеделци и други организации срещу високите разходи за живот и проблемите в образователната система. Според правителството в тях са участвали около 550 000 души, а организаторите посочиха около 800 000.

Пожар избухна и в кметството на Лимож. Сградата, която е на повече от 140 години, е "в голямата си част е унищожена", заяви префектът Морис Барате. Той определи случилото се като умишлен вандалски акт.

Президентът Еманюел Макрон осъди насилието и настоя извършителите да бъдат изправени пред правосъдието. "Разрушителите и мародерите трябва да бъдат преследвани и наказани", написа той в социалната мрежа "Х".

Кметовете на Париж, Марсилия и Лион Еманюел Грегоар, Беноа Паян и Грегори Дусе поискаха среща с премиера заради нанесените щети. В съвместно писмо те настояха да бъде изяснено как се е стигнало до тази ситуация.

"Нещо подобно не може и не трябва да се повтори", заявиха тримата.

Полицейският синдикат ЮНСА (UNSA) предупреди, че силите за борба с безредиците са на предела на издръжливостта си.

"Нашите колеги се използват като изкупителни жертви в цялата страна", се посочва в изявлението. Тактиката на полицията беше подложена на критики след случаи на ранени демонстранти, отбелязват агенциите.

Сблъсъци в Брюксел

Няколко стотици, предимно млади хора, протестираха и в Брюксел във събота. Демонстранти участваха в сблъсъци с полицията, вдъхновени отчасти от демонстрациите в съседна Франция, предаде Ройтерс.

Белгийски студентски групи заявиха, че протестират срещу нарастващите разходи за образование и срещу реформи, които могат да направят висшето образование по-недостъпно.

Протестиращите се събраха в централната част на Брюксел, като много от тях носеха маски и скандираха антифашистки лозунги.

Полицията използваше сълзотворен газ и водно оръдие, за да ги разпръсне, след като няколко протестиращи преобърнаха автомобил, съобщиха очевидци пред Ройтерс.

Белгийският вътрешен министър Бернар Кентен написа в публикация в социалната мрежа "Х", че "това, което се случва в Брюксел, вече не е обикновен протест" и добави, че "срещу размирниците ще бъдат използвани всички средства за възстановяване на реда".

Протест имаше и в източния град Лиеж, където студенти по-рано този месец протестираха срещу френскоезичната образователна система, посочвайки растящите разходи за образование и трудния достъп до материали за обучение.

Безредиците във Франция започнаха миналия месец като протести срещу финансирането на образованието и условията в училищата, преди да прераснат в по-широко движение, съсредоточено върху неравенствата, обществените разходи и жизнения стандарт.

Протести и в Лисабон

Десетки хиляди хора участваха в събота в протест в центъра на Лисабон срещу нарастващите разходи за живот и задълбочаващата се жилищна криза в Португалия, предаде Ройтерс. Демонстрацията засилва натиска върху дясноцентристкото правителство.

Най-голямата синдикална конфедерация в страната, Общата конфедерация на португалските трудещи се (CGTP), която организира протеста, съобщи, че "десетки хиляди" са изпълнили един от основните булеварди на столицата. Полицията не представи оценка за броя на участниците.

Протестиращите заявиха, че ниските заплати не догонват поскъпването на жилищата и останалите разходи за живот, което затруднява все повече домакинства.

Инфлацията в Португалия достигна 3.6 на сто през септември, подхранвана от по-високите цени на храните и горивата. Горивата са поскъпнали с 15 на сто на годишна база на фона на нарастващото напрежение в Близкия изток.

От 2017 г. цените на жилищата са се увеличили повече от два пъти, а наемите по новите договори почти са се удвоили. Според Ройтерс това подхранва една от най-тежките кризи с достъпността на жилищата в Европа, като натискът е най-силен в големите градове.

Сред участниците беше 26-годишната Каролина Круз, докторантка и изследователка по биология, която получава стипендия от около 1300 евро месечно. Тя и партньорът ѝ плащат наем от 716 евро за апартамент в района на Лисабон, но при подновяване на договора сумата може да надхвърли 1200 евро.

"Аз съм първият човек в семейството ми, който е постъпил в докторска програма, и въпреки всичко, което съм учила, все още не мога да се справя… В момента проблемът е жилищното настаняване в Лисабон", заяви Круз.

Шестдесет и две годишният учител Педро Пенило определи управляващите като "откъснати от реалността".

"Животът е невероятно скъп… цените се покачват брутално. Трябва да видя как ще се развие ипотеката ми през следващите месеци, когато бъде преизчислена. Много съм притеснен", каза той.

Демонстрацията последва дни на нарастващо напрежение, включително разчистването от полицията на палатков лагер на активисти за жилищни права в Порто в ранните часове на понеделник.

Министърът по парламентарните въпроси Карлос Абреу Аморим заяви в петък, че "правителството няма да се поддаде на виковете от улицата". По думите му вече се въвеждат конкретни мерки за справяне с проблемите.

Недоволство и в Италия

Полицията използва сълзотворен газ и водомет при сблъсъци с участници в протести срещу високите разходи за живот в италианските градове Милано и Болоня в събота. Премиерът Джорджа Мелони осъди насилието.

В Милано сблъсъците избухнаха на площада пред катедралата, след като групи протестиращи се отделиха от демонстрацията. Според италиански медии полицията използвала сълзотворен газ, след като била атакувана с камъни.

Служители на реда се опитаха да изведат протестиращи с качулки и от търговската галерия "Виторио Емануеле Втори", разположена до площада.

Магазините спуснаха ролетните си щори, а туристите напуснаха централната част на града. Метростанция "Дуомо" беше затворена по време на сблъсъците.

Италиански медии съобщиха за няколко ранени и извършени арести, без да посочват точен брой.

В Болоня полицията използва водомет, за да разпръсне тълпата, и арестува седем души, след като протестът прерасна в насилие, съобщи агенция АНСА.

"Демонстрациите са право. Превръщането на градовете ни в бойни полета не е", написа Мелони в социалната мрежа "Х". Италианската премиерка ще се изправи пред избори през следващата година, припомня БТА.