Калин Джорджеску спечели първия тур на президентските избори в Румъния с почти 23% и над 2,12 милиона гласа. Мнозина румънци се намират в момент на недоумение как е възможно една почти несъществуваща "екстремистка партия" да влезе в парламентa.

Кандидат без солидна партия зад гърба си, без достъп до основните медии, на когото се приписваха шансове в рамките на грешката на всички проучвания на общественото мнение до два-три дни преди изборите, успя за една нощ да изведе екстремистко-националистическия дискурс на върха на предпочитанията на румънските избиратели и да изтласка Социалдемократическата партия от президентския финал за първи път в историята на посткомунистическа Румъния.

ТикТок – озвучителна уредба, от която звучи радикализъм.

Победителят на първия тур на президентските избори постигна успеха си основно благодарение на TikTok. Името на Джорджеску не се появи нито в телевизията, нито в социологическите проучвания. Той проведе предизборна кампания, която разчиташе почти изцяло на съдържание, публикувано в TikTok и често рециклирано от стари телевизионни изяви на кандидата.

Неговите гласоподаватели са предимно млади хора, сочат данните на INSCOP: гласовете на 31% от хората на възраст 18-24 години са отишли за Калин Джорджеску, същото са направили и между 26 и 28% от хората на възраст 25-44 години.

Стратегията на Джорджеску в платформата за видеосподеляне се е състояла в координирането на мрежа от акаунти, които го подкрепят, и група платени инфлуенсъри, които са лобирали за него, без да маркират по никакъв начин, че съдържанието е платено.

Журналистката Теодора Мунтеану идентифицира Джорджеску като "мистериозен бенефициент на кампания, проведена от инфлуенсърите в TikTok".

По-голямата част от клиповете на Джорджеску в TikTok не са непременно в неговия акаунт, а в мрежа от акаунти, които само усилват посланията: те препубликуват и разпространяват едни и същи клипове, понякога с незначителни промени в редакцията.

"Има стотици такива акаунти. Те дори имат канали в Telegram, където се организират. И това, което проработи, е, че те използват специфични хаштагове и коментари. А фактът, че много потребители коментираха публикации и видеа на други кандидати като пишеха "Калин Джорджеску". Така, когато потребител попадне например на профилите на Джордже Симион или Елена Ласкони, TikTok ще предложи по подразбиране този на Джорджеску", обясни журналистката.

Тази мрежа от акаунти също така беше перфектно съчетана с кампанията на инфлуенсърите. Дори, без да го споменават директно в рекламните видеоклипове, които направиха, под тях веднага се появиха десетки коментари, в които хората идентифицираха Калин Джорджеску като този, за когото става дума.

Това, което остава по-трудно за обяснение обаче, е как Калин Джорджеску успя да спечели толкова много избиратели чрез кампанията си, след като дори не е най-гледаният румънски политик в TikTok. Джордже Симион, лидерът на AUR, е много по-активен в TikTok, има повече последователи, постоянно е "на живо" и разговаря с хората.

"Проблемът със Симион е, че той вече не е нов. Освен това е и по-умерен. AUR се кандидатира за втори път, което прави Симион част от системата. Хората искат нещо ново", обяснява журналистката Теодора Мунтеану.

Много хора в TikTok са виждали мимоходом видеоклипове на Калин Джорджеску, харесали са това, което са чули, и не са си направили труда да погледнат по-надълбоко, за да разберат кой всъщност е той.

Между другото, Джорджеску не прави изрично фашистки послания в TikTok:

"Той се фокусира върху призива за мир и страха на хората, че Ласкони "ще ни вкара във война". Той също така се занимава с проблемите на обикновените хора, външните тоалетни, ниските заплати – реалните проблеми, които всеки разбира", отбелязва Мунтеану.

Големите губещи и страшните победители

Очевидно е, че двете големи партии – на социалдемократите и на либералите – са най-големите губещи и техните лидери вече обявиха оставките си. Но Социалдемократическата партия е голямата изненада в лагера на губещите. За първи път в историята социалдемократите нямат кандидат на втория тур на президентските избори.

Марчел Чолаку, който започна надпреварата като фаворит, получи най-ниския резултат на кандидат на социалдемократите от времето на Румънската революция (1989 г.) насам. Той беше победен от кандидата на USR (Съюз за спасяване на Румъния) Елена Ласкони с по-малко от 3000 гласа и пропусна втория тур. Той подаде оставка като лидер на партията и е заменен временно от евродепутата Виктор Негреску.

Социалдемократите, които са много по-добре организирани по места от другите партии, загубиха традиционни крепости.

Либералите също не се представят по-добре. Електоралният двигател на втората по големина политическа сила в страната също забуксува. Николае Чука, кандидатът за президент и лидер на PNL (Националната либерална партия), не успя да се изкачи над 10% в проучванията, което е един от най-ниските резултати, постигнати от партията му през последните 35 години.

Нещо повече, PNL успя да спечели само окръг Гюргево и се класира на пето място на първия тур на президентските избори. Чука също подаде оставка.

Шокът е още по-голям, тъй като социалдемократите и либералите са се възползвали от най-големите суми от държавните субсидии за партиите.

Само през последните два месеца, т.е. през октомври и ноември, в сметките на Социалдемократическата партия от държавния бюджет са постъпили почти 50 млн. леи, а Националната либерална партия е получила над 37 млн. леи, съобщават румънски медии.

Джордж Симион, смятан за фаворит за влизане във втория тур, беше победен на собствена територия – в крайнодесния дискурс от своя конкурент – Джорджеску.

Дискурсът на лидера на AUR – Симион стана много по-умерен през последните седмици на кампанията, в опит да привлече избиратели от други електорални кръгове, но той се оказа неуспешен. Дори обратно – той загуби избиратели от твърдите си поддръжници.

Освен политическите провали на партиите, големият губещ от изборите са самите румънци, според социолога Овидиу Войку. Този път 48 % от тях са предпочели да не гласуват.

"Губещите сме преди всичко всички ние. Защото ето ни отново след 24 години, отиваме до урните на втория тур, но не за да изберем президент, който според нас е по-добър за нас, а за да спрем един президент, който няма нищо общо с демокрацията в Румъния", казва Овидиу Войку.

Данните показват, че заедно Джорджеску и Симион, кандидатите с екстремистка, антизападна реторика, са спечелили около 37% от гласовете на румънците на този тур. На изборите за Европейски парламент през лятото партиите на двамата събраха общо едва 20 % от гласовете.

Резултатите обаче са резултат и от подбора на кандидатите за президент, които не успяха да направят особено впечатление дори на собствените си поддръжници, въпреки че Елена Ласкони успя да постигне най-добрия резултат в президентската история на партията USR (след 15% на Дан Барна през 2019 г.).

"Ако имахме един или двама кандидати, не блестящи, но поне прилични, вероятно щеше да е различно. Нямаше да видим глас, подаден в знак на протест, на възмущение, като лайк в TikTok. И това се случва, според мен, най-вече заради посредствеността на политическото предлагане", казва социологът Овидиу Войку.

Ролята на църквата

През 2021 г. Джорджеску стартира "Движението за родината" (Pământul Strămoșesc) – платформа, която във Facebook посочва като своя цел "популяризирането и подкрепата на малките производители, селското стопанство, изкуствата, занаятите, семейството, вярата".

Тези, които са изследвали явлението и са запознати с неговите ресори, като Адина Маринчеа, изследовател в Института за изследване на Холокоста в Румъния "Ели Визел" (INSHR), казват, че движението на Калин Джорджеску е изградило офлайн мрежи в провинцията, в различни общности, като се е свързало с граждански организации, които са известни с неоелитарния си профил.

"Те имат членска база, защото често организират лагери за деца, за тийнейджъри, за възрастни, които отиват както в областта на физическото обучение, така и в областта на идеологизацията", обяснява Адина Маринчеа в интервю за "Панорама".

Калин Джорджеску се появява на различни снимки в присъствието на фигури, свързани с легионерското движение, а в речта му са заимствани ключови думи, които резонират с носталгично настроените към Корнелиу Кодряну, основателя на легионерското движение в Румъния.

"Той дойде със своеобразно обещание – добавя изследователят, – че е справедлив и честен, че не прави компромиси, както прави Джордже Симион", твърди Маринчеа.

Това обещание се разпространява сред разочарованите от всяка форма на мейнстрийм политика.

От тази мрежа не могат да бъдат изключени и свещениците. Въпреки че Румънската православна църква забранява на своите духовници да се занимават с политика и е публикувала ръководство за тази изборна година, има няколко фракции, които не обръщат внимание на това.

Архиепископ Теодосий, най-изтъкнатият православен духовник, който прави това, има дългогодишни връзки с неолегионерски движения. От 2016 г. насам Теодосий присъства на легионерски чествания, посочва експертът от INSHR. Самият Калин Джорджеску е имал право да изнася политически речи в църквата по време на пандемията.

Когато става въпрос за тази тема, позицията на Православната църква изглежда двулична. Тази година тя ръкоположи 16 монаси, за трима от които се знае, че са свързани с легионерското движение.

"Дори на централно ниво православната църква допринася за реабилитацията на легионерите и фашистите", добавя Адина Маринчеа.

Поляризация между румънците, живеещи в паралелни светове

Дали 2024 г. е годината, в която и Румъния ще бъде заразена от глобалната болест на разединението, на държавите със задълбочаващи се пропасти между гражданите, над които никой не строи мостове?

"Имаме разнообразна Румъния, не знам дали имаме две Румънии. Трябва да разберем, че всъщност Румъния е страна с "много лица", които трябва да се научим да разчитаме. Имаме доста висока степен на фрагментация", казва Овидиу Войку, изпълнителен директор на Центъра за обществени иновации.

В същото време диалогът явно се е разпаднал. Между пресата и обществеността, между гражданите и политиците, но най-вече между нас, гражданите.

"Би било просто да се каже, че 40% от населението на страната са манипулирани и неинформирани наивници. Всъщност това сме всички ние: това е вашият брат, вашата баба, вашият зет, вашият братовчед, вашият приятел, живеещ в чужбина, вашият съсед, вашият бивш съученик от гимназията и т.н. Ние все още сме си ние, просто сме по-малко склонни да чакаме бъдещето", казва журналист и професор по философия на комуникацията, в анализ, публикуван във Facebook.

Тази година Независимият журналистически център (НЖЦ), една от малкото организации, които се занимават с гражданско образование и медийна грамотност в Румъния, проведе проект в седем малки града в страната, насочен към младите хора, които гласуват за първи път през този изборен сезон. В него взеха участие почти 450 ученици. В един момент те получиха упражнение: да напишат на лист А4 в четири квадрата какво интересува тях, майка им, баща им и бабите и дядовците им.

"Те искат пари, пари и добре платена работа – така че още пари. Майките им искат да са здрави, да получават добри оценки в училище и искат да имат пари, за да могат да купуват храна на децата си. Бащите им искат пари, по-добри пътища и са загрижени за цената на бензина, а бабите и дядовците им искат пенсии и да са здрави", казва Кристина Лупу, изпълнителен директор на НЖЦ.

"Това е нещо, което всички можем да разберем, неща, които засягат всички нас. Повишаването на цените през последните години и животът, който става все по-труден, се усещат в ежедневието на хората, дори и да не се засягат по телевизията", казва тя.

По думите ѝ най-опасният капан, в който могат да попаднат румънците, е този, в който една група избиратели пренебрегва останалите, в който се чертаят имагинерни граници, които си въобразяват, че не могат да преминат.

"Мисля, че в този момент би било много голяма грешка да започнем да лепим етикети на хората, че са глупави. Не мисля, че става въпрос за глупост", казва Кристина Лупу.

Проучванията на общественото мнение отново пропуснаха слона в стаята

Както и през 2020 г., когато AUR сякаш се появи от нищото и влезе в парламента с 9%, през 2024 г. феноменът Калин Джорджеску също мина под радара на основните медии и социолозите. Кандидатът беше поставян в графа "други", някъде в рамките на грешката на социологическите проучвания, до последните два-три дни преди изборите. От своя страна пресата нямаше причина да се фокусира върху екстремистки кандидат, който няма политически капацитет.

Последното социологическо проучване, публикувано само няколко дни преди първия тур на президентските избори, отреждаше на Калин Джорджеску 10,6 % от гласовете, но се оказа по-малко дори от половината от резултата, който той в крайна сметка получи. Проучването на Verifield, поръчано от USR, представяше на кандидата на социалдемократите Марсел Чолаку като категоричен победител. Според него Елена Ласкони и Джордже Симион бяха на опашката за второто и третото място.

Представители на AtlasIntel, друга социологическа агенция, която успя да улови малка част от главоломната тенденция в полза на Джордеску, предполагаше 6,2% подкрепа за него три дни преди изборите.

Причина за неточната социология би могла да бъде "мобилизацията на скрита избирателна маса", т.е. на тези, които обикновено не участват във вота и които в последния момент са решили да отидат и да дадат гласа си за Джордеску. Проучванията на общественото мнение също така не са съобразили влиянието на TikTok, където се провеждаше кампанията на независимия кандидат.

"Трябва да проведем приложна, техническа, научна, академична дискусия за метода, по който се провеждат проучванията, защото може би работните допускания в социалната статистика в момента се оспорват от развитието на обществото", смята Овидиу Войку.

"Въпреки че в предизборните проучвания могат да се появят статистически грешки, които може би се дължат на "спиралата на мълчанието" (хората не признават за кого ще гласуват), тези грешки не би трябвало да се появят в екзитполовете", казва още експертът.

"Вече знаем, че имаме цял спектър от мнения, които не са били отразени от социологическите проучвания, включително тези от последната седмица. От друга страна, при екзитполовете статистическите грешки би трябвало да са много по-малки и би трябвало резултатът от екзитпола да е много по-близък до резултата от изборите. Тук е важно да се видят данните, за да се види какво се е объркало", обяснява Овидиу Войку.

Между резултатите от екзитпола и официалните резултати има разлика от около шест процента по отношение на Калин Джорджеску.

Пресата, затворена в собствения си балон

Що се отнася до пресата, тези избори за пореден път доказват един от най-големите ѝ недостатъци: журналистите трябва да бъдат "там, където са хората", както обяснява Кристина Лупу, директор на Центъра за независима журналистика.

"Очакването, че аудиторията идва на нашия уебсайт, за да получи информация, е погрешно, ние трябва да бъдем там, където е тя, дори това да не носи трафик към сайта ни. В същото време мисля, че е много сериозен проблем, че голяма част от основните медии са толкова зависими от политическите пари, че не изпълняват класическата си роля – да информират. Смятам, че и либералите , и социалдемократите са извърнали очи и не могат да повярват, че въпреки че са вкарали толкова много пари в пресата и пропагандата, са стигнали до момента, в който са загубили изборите", казва Лупу.

Калин Джорджеску успя да наложи своя дневен ред, различен от този, който е монополизирал обществения дебат. Но може би журналистите, които все още вършат работата си честно, в редакции, неамортизирани от партийно финансиране, имат оправданието на ограничените ресурси, които трябва да разпределят между "обектите", които в момента изглеждат най-актуални.

"Мисля, че живеем в паралелни светове, т.е. агенциите за проучване на общественото мнение тотално се провалиха, а журналистите, тези, които се опитаха да правят медийно отразяване на предизборната кампания, не я разгледаха достатъчно внимателно. Ако социологическите проучвания постоянно го поставят на 11-о място, а вие като журналист имате ограничени ресурси от време, пари и енергия, гледате кандидатите, които са в топ 5, които можете да отразите", казва директорът на НЖЦ.

Кристина Лупу изтъква, че голяма част от разследванията и материалите, насочени срещу кандидатите за президент, идват от алтернативната преса, независимата журналистика, т.е. частта от пресата, "която разполага с най-малко ресурси".

Елиминирането на Диана Шошоака – масло в огъня

Добър катализатор на екстремистки, антизападни и националистически гласове беше Диана Шошоака. Тя вече беше в постоянна битка за електорат с Джордже Симион (AUR). Нейното отстраняване от надпреварата благодарение на Конституционния съд създаде пространство за Джордеску и дори предизвика гнева на хората, които биха гласували в тази посока.

Изключването ѝ от надпреварата имаше значение в смисъл, че намали фрагментацията в зоната на суверенистите. Вероятно, ако Диана Шошоака, която от своя страна беше доста успешна в зоната ТикТок, беше в листите, Джорджеску може би щеше да получи по-малко подкрепа и резултатът би бил различен.

Вицепрезидентът на AUR Мариус Лулеа смята, че елиминирането на Диана Шошоака от надпреварата е направило голяма разлика:

"В политиката е като във физиката – принципът на скачените съдовете. Когато една партия е елиминирана от надпреварата, някои от нейните поддръжници избират независим кандидат. Става дума за SOS и за елиминирането на Диана Шошоака. Нейните привърженици отидоха при Калин Джорджеску".

Победата на Джорджеску се дължи на натрупване на фактори, които той успя да използва много ефективно.

"Става дума за това, че някой не си е свършил работата. Става въпрос и за това, че избирателите, не са проверили информацията. Става въпрос и за журналистите, които не са информирали, а може би и за учителите, които не са говорили повече за легионерското движение и фашизма. Свързано е и с това, че политиците в продължение на 4-5 години се подиграваха със значенията на доброто управление и прозрачността, с факта, че хората имат чувството, че нещата не биха могли да работят", казва Кристина Лупу.

"Не знам дали те непременно са съгласни с това, което казва Калин Джорджеску, но със сигурност не са съгласни с това, което обещаваха партиите, които бяха на власт през последните няколко години", казва Кристина Лупу.