Смъртта на 28-годишна лаборантка в противочумен институт в Сибир предизвика тревога в Русия и привлече вниманието на международната общественост, включително на американските власти. Близо 200 души са поставени под медицинско наблюдение, въведени са карантинни ограничения в лечебни заведения, а в промишлено предприятие в района е въведено задължително носене на маски.

Въпреки мащаба на предприетите мерки руските власти не потвърждават, че жената е била заразена с чума. Официалната версия е, че тя е починала от "пневмония с неизвестна етиология", а изследванията не са открили микроорганизми, свързани с професионалната ѝ дейност.

Това разминаване между предприетите противоепидемични мерки и ограничената официална информация засилва въпросите какво всъщност се е случило в Иркутска област.

Случаят е свързан със служителка на Иркутския противочумен научноизследователски институт в град Шелехов. Според независимото местно издание "Люди Байкала" тя е починала на 2 октомври, след като е развила тежка пневмония. Медията съобщава и за инцидент в лабораторията – счупване на епруветка, съдържаща бактерията Yersinia pestis, причинител на чумата. Руските власти обаче не са потвърдили тази версия, а руската федерална служба, която отговаря за защитата на потребителите и санитарно-епидемиологичния контрол – Роспотребнадзор отрича в института да е имало извънредна ситуация с патогенни микроорганизми.

Мерки без ясно назована причина

Още при първите реакции местните власти говореха за "особено опасна инфекция", без да назовават чума. Ръководителят на Иркутска област Игор Кобзев свика извънредно заседание на противоепидемичните власти, в което участва и ръководителят на Роспотребнадзор Анна Попова.

Властите поставиха под медицинско наблюдение близо 200 души, които са били в контакт с починалата. Според местни медии в Иркутск са били въведени карантинни ограничения в три градски болници – №1, №3 и №10 – както и в детската болница "Ивано-Матренинская".

В алуминиевия завод в Шелехов е въведено задължително носене на маски.

Тези мерки контрастират с официалното определение на Роспотребнадзор, че санитарно-епидемиологичната обстановка в Иркутска област, Иркутск и Шелехов е "стабилна".

Допълнително объркване предизвика ръководителят на съседна Бурятия Алексей Циденов. Първоначално той заяви, че жената е починала от чума, а впоследствие формулировката беше променена на "може да е починала от чума".

Според местни публикации кметството на Байкалск дори е призовало жителите да не пътуват до Шелехов заради съобщения за чума, но впоследствие предупреждението е било изтрито.

Какво казват руските власти

Роспотребнадзор съобщава, че при изследванията не са открити микроорганизми, свързани с професионалната дейност на починалата. Агенцията също така посочва, че през последните 10 дни сред служителите на противочумния институт не са регистрирани нови случаи на инфекциозни заболявания.

По данни на руските власти в института не е имало извънредна ситуация, свързана с патогенни микроорганизми.

Сред наблюдаваните контактни лица са открити случаи на Covid-19 и риновирус, но няма данни тези инфекции да са свързани със смъртта на лаборантката.

Вашингтон иска повече информация

Случаят се следи и от американските власти. Държавният департамент потвърди, че САЩ са информирани за съобщенията за предполагаем случай на белодробна чума и наблюдават ситуацията заедно с Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC).

Американската страна изрично отбелязва, че много от детайлите все още не са потвърдени, и призовава руските власти да предоставят точна информация "бързо и открито".

Именно липсата на достатъчно ясна информация от руските институции засили опасенията около случая.

Защо белодробната чума буди тревога

Чумата има няколко клинични форми, като най-честата е бубонната. Тя обикновено се предава чрез ухапване от заразена бълха и причинява силно болезнено подуване на лимфните възли. Предаването от човек на човек при тази форма е рядко.

Белодробната чума е по-рядка, но е най-тежката форма на заболяването. Тя засяга белите дробове и може да се предава между хора чрез инфекциозни респираторни капчици при близък контакт с болен човек. Симптомите могат да се развият много бързо – с висока температура, задух, болка в гърдите и кашлица, понякога с кървави храчки.

Именно възможността за предаване от човек на човек прави белодробната форма особено сериозна заплаха за общественото здраве. При съмнение за нея са необходими бърза диагностика и лечение, изолация на болния и проследяване на близките контакти.

Без своевременно антибиотично лечение белодробната чума може да бъде фатална за много кратко време. При ранно лечение обаче антибиотиците са ефективни.

Това не означава, че всеки случай на съмнение за белодробна чума води до епидемия. Предаването между хора обикновено изисква близък контакт с болен, който отделя инфекциозни респираторни капчици. Бързото откриване на случаите, лечението и проследяването на контактите могат да прекъснат разпространението.