И политиците, и масовата публика, шокирани от разрухата в Сирия, се питат как би изглеждала картината, когато бомбардировките спрат. Но защо изобщо да приемаме, че те ще спрат скоро, пита в понеделник британският в. "Гардиън" по повод съобщенията за готвещо се с усилията на великите сили примирие.

Договореното миналата седмица прекратяване на огъня изглежда неубедително и проблематично от самото начало. То съдържа много пробойни, които бяха посочени подробно още преди президентът Башар Асад фактически да го погребе, след като даде интервю и обяви решимостта да си върне цялата страна, пише вестникът, цитиран от БТА.

Той цитира анализатори, според които самите воюващи страни не са около масата за преговори, а само техните покровители. Налице е необяснимо дълго отлагане на влизането в сила (на примирието), а на всичко отгоре зее гигантска пробойна в сърцевината му, което означава, че военните действия ще продължат. Въздушните удари над "терористите" няма да спрат, няма мониторингов механизъм или дори ясно формулирано съгласие кой е терорист и кой не е.

Никой от тези дефекти на споразумението не беше скрит и въпреки това те не попречиха планът да бъде посрещнат с предпазливо одобрение, когато беше представен, вероятно заради самата надежда, че е възможно да се сложи край на дългогодишното кръвопролитие, пише "Гардиън".

След 6 години ескалираща вражда и бруталност, главните съюзници на Асад – Русия и Иран, си остават още по-решени да го държат на власт. В същото време, покровителите на бунтовниците от Турция и Саудитска Арабия смятат, че използването от него на химическо оръжие и на гладни блокади срещу цивилно население правят отстраняването му все по-наложително.

Западът в същото време се фокусира върху разгромяването на "Ислямска държава" и, както изглежда, няма ясен план как да влияе върху другите елементи на конфликта. На фона на тези противоречащи си цели се очертава един от главните недъзи на сегашните международни усилия да се постигне мирно споразумение – това, че те се основават повече на надеждата, отколкото на солидния политически консенсус, подчертава "Гардиън".

Разпадащото се примирие и женевският мирен процес, с който то е свързано, имат висока политическа цена за САЩ и демонстрират несъстоятелността на сирийската стратегия на Вашингтон. Но за Запада има стимули да настоява за споразумение, дори когато то изглежда безнадеждно. Избирателите искат да видят, че политиците се опитват да спрат кръвопролитието, и дори кратки паузи в сраженията могат да помогнат жизнено важна (хуманитарна) помощ да стигне до бедстващите мирни жители. Живи са и надеждите, че успокояването на конфликта, или поне изгледите за това, могат да ограничат бежанската вълна към Европа, посочва авторът.

По повод идеите за намеса на външни сили в конфликта "Гардиън" припомня също, че военните интервенции на външни сили през последните десетилетия – от Виетнам до Афганистан, показват, че всякакви военни успехи, постигнати далече от собствената страна на основата на технологично превъзходство, не гарантират триумф в дългосрочна перспектива.

Дори ако трудният път към трайно примирие между Асад и неговите противници бъде някак си начертан през следващите месеци, това не би означавало край на сирийската гражданска война, защото едно от малкото неща, по които всички участници в конфликта са съгласни, е, че ИД и Ал Каида не могат да бъдат част от споразумението, отбелязва "Гардиън".

"Дипломатическа упойка за Сирия"

Подобен скептицизъм за шансовете за успех на изложените от САЩ и Русия планове за примирие споделя и американският всекидневник "Вашингтон пост". Още в заглавието си вестникът оценява тези планове като "дипломатическа упойка за Сирия".

Авторът се изразява дълбоко иронично за твърденията на държавния секретар Джон Кери, че в Сирия остават "само няколко седмици до началото на голям преход" към мирно уреждане и добавя, че в същото време Русия продължава да бомбардира Алепо, като откъсва снабдителните линии към града и обрича на глад или на бягство за спасение 400 000 хиляди негови жители.

Вестникът цитира видния американски дипломат Никълъс Бърнс, който е споделил на току-що завършилата международна конференция по сигурността в Мюнхен: "Путин напълно ни надхитри. Ние сме унижени, загубихме стратегическата си опора, абдикирахме от ръководната си роля".

Според вестника погрешната стратегия на президента Обама в региона е оставила Кери без друг избор на ходове, освен дипломация, и то от изключително слаба позиция. Той живее с надеждата, че покровителите на Асад – Русия и Иран – ще бъдат убедени да видят света през очите на САЩ – логика, която, по мнението на автора, е тотално сбъркана, както сочат десетки примери от последните десетилетия.