Илон Мъск може да се окаже големият победител от факта, че Доналд Тръмп отново ще е президент на САЩ. Поне така изглежда на пръв поглед, след като Мъск стана един от основните привърженици на Тръмп и дори влезе в управленския му екип. Това веднага провокира коментари (и критики), че Мъск може да се възползва от позицията си и да извлече допълнителни ползи за бизнес империята си.
Мъск все още е най-богатият човек в света, като към началото на декември състоянието му се оценява от Forbes на стойност 334 млрд. долара. На втора позиция е друг ИТ лидер – основателят на Oracle Лари Елисън, който има 227.7 млрд. долара. Трети е Джеф Безос с 225.2 млрд. долара. Но докато Елисън и Безос избягват да афишират политическите си възгледи, през тази година Мъск много активно и явно заяви своите позиции. И те изненадаха мнозина.
Дълго време Мъск беше в редиците на демократите в САЩ. През тази година обаче заяви, че е разочарован от тях и премина към републиканците. Дори започна да представя своето мнение по много и разнообразни теми, включително абортите, смяната на пола, личностната идентификация и др. Това са теми, които не бяха от обичайните за милиардера, който традиционно дискутираше икономика, бизнес, технологии и т.н. – сфери, в които също се оказа, че има сериозни разминавания и разногласия с демократите.
Бързата рЕволюция на Мъск
Политическото "ребрандиране" на Мъск се случи както постепенно, така и много бързо. Първите индикации за промяната на мнението му бяха представяни бавно на обществото, предимно през неговата социална мрежа Х и личния му профил. С разгара на предизборната президентска кампания в САЩ, Мъск също ускори своето представяне като републиканец. И то не просто като симпатизант, а водещ дарител за кампанията на Тръмп, негов ключов съветник и съюзник. В зависимост от данните, Мъск е дарил между 130 млн. и 200 млн. долара за кампанията на Тръмп.
Той взе участие и в много от предизборните прояви на републиканския кандидат, активно агитираше за него по време на бизнес срещи, онлайн и във всякакви интервюта. И докато мнозина очакваха, че след края на изборите, Мъск ще се "оттегли" от публичната си политическа роля, това не се случи. Точно обратното – Тръмп обяви, че включва Мъск в управленския си екип и ще му даде позиция в новосъздадения Департамент по правителствена ефикасност. Той ще го ръководи заедно с Вивек Тамасвами – топ републиканец, който също е бил кандидат за президент преди време.
Задачата на новата институция ще бъде да "разглоби правителствената бюрокрация, да премахне прекомерните регулации, да елиминира ненужните разходи и да преструктурира федералните агенции". Самият департамент няма да бъде част от официалния кабинет на Тръмп, а своеобразна паралелна структура на Белия дом. Американските президенти имат няколко нива на администрацията си, като едно от тях са т.нар. "царе". Това са хора, които са както съветници, но имат и изпълнителни функции. Те са специализирани в определени сфери и улесняват контакта на представителите на тези браншове с президента.
Реформаторът Мъск
Чрез тази структура Мъск може хем да има ръководни дейности в администрацията, хем да не изоставя бизнесите си. Вероятно Рамасвами ще движи по-голямата част от работата на Департамента, докато ролята на Мъск ще е най-вече надзорна и насочваща. Но с и без нея, близостта му до Тръмп поражда съмнения, че той ще се възползва от позицията си в полза на своя бизнес.
А част от компаниите му и досега имат доста сериозни договори с американското правителство. SpaceX например има федерални договори за над 19 млрд. долара. Мъск може да повлияе на мнението на Тръмп за електрическите коли. По време на кампанията си, новоизбраният президент се обяви против въвеждането на срокове за забрана на продажбите на автомобили с традиционни двигатели. Той обяви още, че ще работи за ограничаване на вносните коли и мотивиране на местното производство.
Основното притеснение е, че чрез новия департамент, Мъск може не просто да лобира, а активно да работи са въвеждането на регулации, които да са в негова полза или пък да премахне мерки, които в момента не одобрява. Милиардерът вече многократно е критикувал множество закони и правила в САЩ, които смята за пречещи на бизнеса и иновациите. А след представянето на департамента, Мъск и Рамасвами написаха коментар във в. The Wall Street Journal, в която обявиха, че според тях много от съществуващите федерални регулации трябва да бъдат анулирани. Причината – никога не са преминавали одобрение през Конгреса и президентът Тръмп може да ги анулира с разпореждания.
"Основният начин, по който Мъск и компаниите му ще извлекат ползи от администрацията на Тръмп, е чрез дерегулация и обезсилването на федералните агенции, които трябва да осъществяват надзор над него и бизнесите му. Това ще стане чрез намаляване на ресурсите им", смята ИТ анализаторът на CNBC Лора Колодни.
Самият Мъск не е коментирал критиките. Негови привърженици смятат, че институциите действително се нуждаят от преструктуриране, за да могат да работят по-ефективно и да са в крак с новите технологии и реалности. Те казват, че не само неговите бизнеси ще имат полза от модернизираната и по-ефикасна федерална структура, а цялата икономика на страната.

Те изтъкват, че Тръмп има и остра и ясна позиция срещу Китай. Същевременно Tesla има голям завод и бизнес в тази държава и влошаване на отношенията ѝ със САЩ ще затрудни работата на компанията, особено ако Тръмп въведе още санкции и ограничения, както направи в предния си мандат, например срещу Huawei.
Също така, дори и ролята на Мъск в новия департамент да е малка, това все пак ще отнема от неговото налично време, което и сега е ограничено. Съответно, той ще може да обърне по-малко внимание на компаниите си, което може да им се отрази негативно.
"Мъск пое значителен личен и политически риск, подкрепяйки Тръмп, като много от дейностите и реториката му отразяват човек, който е идеологически посветен на каузите, в които вярва. Очевидно е, че има личен интерес, но също така може искрено да се вярва, че има твърде много правителствени регулации и бюрокрация", казва Алекс Уадан, професор по американска политика в Университета на Лестър пред BBC.
И накрая, не трябва да се подценява и един много важен фактор. Както Мъск, така и Тръмп са хора с доста твърд характер и изказ, като рядко търпят различни мнения, особено, ако са изказани по-грубо. Възможно е разбирателството между двамата да продължи кратко, особено ако Мъск прецени, че не е чуван достатъчно от Тръмп и очакваните или искани реформи не се случват с желаното темпо.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Стремежът на най богатия американски бизнесмен Елон Мъск към властта, олицетворява гнилата същност на американския (нео)либерален капиталистически модел „обединението на бизнеса с политиката и раждането на ОЛИГАРХИЯ“ в лицето на огромните частни корпорации, управляващи партиите.
Този модел бай Джордж Сорос чрез своето „Отворено общество“от 35 години се опитва да наложи на Европа.
Както писа в. Вашингтон пост“Нашите две па …ртии „републиканци“ и „демократи“ са заприличали на една партия- бившата КПСС и се различават само по корпорацията, която ги е яхнала, а като партията е на власт- управлява държавата“
Това се допълва с липсата на правила, които да ограничат кандидат политиците да получават неограничени дарения в своята предизборна кампания.
Елон Мъск използва тези дадености, да стане ОЛИГАРХ като Тръмп и да използва властта за лично обогатяване, както Тръмп използва властта през първия си мандат за да забогатее с още два милиарда.
Мъск дари на Тръмп за предизборна му кампания 147 милиона долара.
И двете американски партии са неолиберални, приемащи глобалния пазар на неолиберализма като своя идеология , но в редовете на републиканците се намират най богатите капиталисти на Америка и най върлите неолиберали.
За това и Мъск бързо се преориентира от „демократ“ на „републиканец“.
Сорос успя да наложи американския модел в Европа в бившата комунистическа система, защото управляващите там комунисти не познаваха правовата държава и нямаха независими съдебни система.
Въпреки падането на комунистическите режими 1989 г. управлението на комунистите продължи и след 1989 година, понеже комуниститеостанаха на власт.
Сорос подкупи бившите корумпирани до смърт комунистически елити да внесат американския модел и ги трансформира в новите капиталистически елити, така ги превърна от „борци срещу капитализма“ в едни хищни капиталисти- олигарси и мултимилионери.
Сорос успя да вкара американския неолиберален модел в Европа само там, където нямаше правова държава( източна Европа), или със слабо работещи правови държави( южна Европа- Португалия, Испания Италия Гърция и отчасти Франция).
В развитите европейски страни от северна и средна Европа- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария ,Сорос не успя, защото те имаха силно работещи правови държави, които спряха намеренията на Сорос още на границата си.
В развитите демокрации и страни от северна и средна Европа Швеция, Финландия, Дания, Холандия, Норвегия, Германия, Австрия, Швейцария..има различна от американската тип държава – СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА, която САЩ въобще не познават и в която управляват не едрите капиталисти( едрия капитал) , а управлява голямата средна класа заемаща 75%-82 % от населението.
Социалната държава на Европаси има също и своя ПРАВОВА ДЪРЖАВА, чийто правила коренно се различават от тези на американците. Едно от нейните правила е РАЗДЕЛЯНЕ НА БИЗНЕСА ОТ ПОЛИТИКАТА, смесването им се счита за огромна корупция и наказва жестоко.
Това правило спира раждането на олигархия и не позволява на политиците да използват властта за лично обогатяване.
Също, правовата държава на Европа ограничава или отрича напълно приемането на големи дарения от бизнеса на политиците в предизборните кампании и понеже европейската правова държава има НЕЗАВИСИМА ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ СЪДЕБНА СИСТЕМА, която спазва правилата си с точката и запетайката.
Спомням си как президента на Германия Кристиян Вулф през първия мандат на Меркел, беше свален точно за 24 часа за това, че приел от бизнеса 50 000 евро в своята предизборна кампания.
Друг пример от страна, където няма правова държава, покрита с американския неолиберален/руски/модел- Румъния, където току що проруския кандидат за президент Калин Джорджеску прие неограничени финанси в кампанията си от милиардера Богдан Пескир, работещ с мръсни руски капитали и зад които стои Путин.
В Европа американския неолиберализъм си има носители, това са консерваторите и центристите на най силната икономика Германия, които са водачите на неолибералите в Европа (бившите десни консерватори и бившите центристи християндемократи на Маркел обединени в партия ЕНП, сега управляваща ЕС).
Двете групи са се превърнали в еднакви неолиберали, прокарващи в Европа американския неолиберален модел и идеологията.
Русия на Путин възприе американския неолиберален модел изцяло, но Путин успя да изгради крайно уродлив неолиберален модел на Русия, съчетание между старата комунистическа политическа система с новата капиталистическа неолиберална икономическа и социална система, с посткомунистическа диктатура на Путин, назначаващ олигарсите, държащ и контролиращ всички пари и ресурси на Русия, олигарсите и техните капитали.
В България всички партии са неолиберални, изградени по руския неолиберален модел, чиято олигарси са завзели БГ икономика, бизнеса върти само мръсни руски капитали, а Путин задкулисно чрез политиците им контролира външната и вътрешна политика на България.
Най върлите неолиберали прокарващи неолибералния модел у нас, под ръководството на Джордж Сорос , се крият в редиците на Костовиското СДС(ДСБ), което е възприело изцяло идеологията на американския неолиберализъм и се стреми неистово към властта, за да направи България 51- вия американски щат.
Дора Апостолова
В отговор на #3658881