Европа трябва да разработи собствена технология за изкуствен интелект и да изгради повече центрове за данни, за да неутрализира заплахата от изолиране от страна на САЩ или Китай, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.

Кристин Лагард заяви, че континентът се нуждае от модели за изкуствен интелект, т.е. технологията, която задвижва инструменти като чатботовете, които са "достатъчно добри", за да изпълняват повечето задачи и да работят от местни центрове за данни.

Ако Европа инвестира в собствена технология за изкуствен интелект, каза Лагард, "заплахата от изолация губи силата си".

Изкуственият интелект се разработва другаде, заяви шефката на ЕЦБ в реч във Виена, като САЩ са създали 59 значими модела миналата година, а Китай – 35, докато Франция и Великобритания са създали по един. Тя добави, че САЩ разполагат с 75% от световния изчислителен капацитет за изкуствен интелект, осигурен от центрове за данни. Докато Европа само с 5%.

Лагард заяви, че Европа е изправена пред "труден избор".

"Или ще се въздържи от внедряването, защото не може да защити данните си, и ще се лиши от растежа. Или ще внедри изкуствения интелект бързо, ще стане силно зависима и ще рискува да загуби свободата си да организира икономиката си в съответствие със собствените си ценности."

Отрязването на Европа от изкуствения интелект или промяната на условията за достъп до него биха имали широкомащабно и незабавно икономическо въздействие, каза тя.

"В рамките на няколко години тя ще проверява стоките на границата, ще решава кои данъчни декларации да бъдат подложени на ревизия, ще разпределя влаковете, ще наблюдава пациентите в болничните отделения и ще обработва плащанията в банките. Отнемането на достъпа или промяна в условията за достъп би засегнало тогава всички сектори едновременно", каза тя.

Лагард заяви, че това представлява лост, който "никой търговски партньор никога не е имал спрямо Европа и който може да бъде използван във всякакви преговори, например по отношение на митата или цифровите данъци".

Макар ЕС и САЩ да остават ключови съюзници, администрацията на Тръмп разклати това доверие в редица случаи, включително налагането на мита, исканията за придобиване на Гренландия и т.н.

Ако се въведе бързо, изкуственият интелект би могъл да повиши нивото на производителността с до 4% в рамките на едно десетилетие, което би имало трансформиращ ефект върху публичните финанси, заяви Лагард.

Призовавайки Европа да изгради повече изчислителни мощности, тя каза:

"Европа вече разполага с твърде малък капацитет на центровете за данни, за да задоволи собственото си търсене, и според настоящите тенденции се прогнозира, че тази разлика ще се увеличи повече от шест пъти в рамките на едно десетилетие."

Инвестиционните нужди на американските технологични компании са толкова големи, че те привличат част от финансирането си от Европа, което повишава разходите за всички останали, тъй като изместват другите участници на пазара на дългови инструменти.

Европейските пенсионни фондове също инвестират значително в акции на американски технологични компании, така че всяка пазарна корекция би се отразила на европейските спестявания, добави тя.