Обезпокоени от диалога между Доналд Тръмп и Владимир Путин за Украйна, лидерите на ключови европейски държави проведоха вчера извънредна среща в Париж, за да представят единен фронт, но същевременно разкриха разногласията си относно изпращането на мироопазващи войски, предаде АФП.

Американският президент внесе смут сред европейските си съюзници, когато миналата седмица разговаря с руския си колега, с което засили заплахата Старият континент да остане безучастен зрител на преговорите за прекратяване на тригодишната война в Украйна, посочва агенцията. На всичкото отгоре американският пратеник Кийт Келог даде да се разбере, че Вашингтон не иска европейците на масата за преговори. Руският външен министър Сергей Лавров вчера също заяви, че не вижда никакъв смисъл от европейско участие в преговорите за мир в Украйна, като обвини европейските политици, че искат "да продължат войната", припомня агенцията, цитирана от БТА.

В момент, когато тези инициативи набират скорост, френският президент Еманюел Макрон набързо свика тази неофициална минисреща на върха с дузина лидери на европейски държави, Европейския съюз и НАТО. В нея взеха участие британският министър-председател Киър Стармър, германският канцлер Олаф Шолц, италианската министър-председателка Джорджа Мелони, полският министър-председател Доналд Туск и испанският министър-председател Педро Санчес, премиерът на Нидерландия Дик Схоф, министър-председателката на Дания Мете Фредериксен, шефът на НАТО Марк Рюте, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща. Непосредствено преди да ги посрещне, Макрон разговаря с Доналд Тръмп по телефона в продължение на около двадесет минути според антуража му, който не уточни съдържанието на този разговор.

Като се изключи консенсусът за засилване на отбрана на континента, европейците публично се сблъскаха по друг дебат – този за изпращането на войски в Украйна за гарантиране на евентуално бъдещо примирие, което е в основата на "гаранциите за сигурност", които те са призовани да предоставят на Киев в преговорите с Москва, посочва френската агенция.

Сходна е и констатацията на ДПА по темата. Извънредната среща на върха на европейските лидери за обсъждане на плановете на САЩ за прекратяване на войната в Украйна не доведе до незабавни резултати, а европейските лидери показаха разединение по въпроса за изпращането на мироопазващи войски, които да контролират евентуалното прекратяване на огъня в Украйна, отбелязва германската агенция

"Искаме стабилен и траен мир в Украйна. За тази цел Русия трябва да прекрати агресията си и това трябва да бъде придружено от силни и надеждни гаранции за сигурността на украинците", написа Макрон в "Екс" след края на срещата на европейските лидери в Париж.

Още по темата

Какво искат основните играчи от преговорите за войната в Украйна

17 февруари 2025 19:36

Европейските лидери в Елисейския дворец обаче не успяха да демонстрират единство, но все още се надяват да играят роля в предстоящите преговори за прекратяване на войната в Украйна, въпреки сигналите за обратното от Вашингтон и Москва, подчертава френският в. "Монд", като отбелязва, че Макрон се въздържа да обобщи резултатите от срещата, на която беше домакин.

Лондон е "за" изпращането на войски, но с американска подкрепа

"Европа трябва да изиграе своята роля и аз съм готов да обмисля разполагането на британски сили на терен заедно с други, ако има трайно мирно споразумение. Но трябва да има американски предпазен механизъм, тъй като американската гаранция за сигурност е единственият начин за ефективно възпиране на Русия да атакува отново Украйна", заяви британският премиер Киър Стармър в края на срещата в Париж, цитиран от Пи Ей Мидия и ДПА.

Британският в. "Гардиън" от своя страна цитира изказването на Стармър, че евентуалната американска подкрепа би била жизненоважна за възпиране на бъдещи руски атаки срещу Украйна. Той посочи, че евентуални мироопазващи сили ще се нуждаят от въздушно прикритие, което само САЩ могат да осигурят.

Но разполагането на европейски мироопазващи сили е единственият начин да се предотврати евентуално ново нападение от страна на Русия, подчерта британският лидер. След срещата, на която европейските лидери призоваха за значително увеличаване на разходите за отбрана, той отправи призив към Тръмп да осигури американска подкрепа за европейски мироопазващи сили.

Някои лидери на срещата – особено германският канцлер Олаф Шолц, който тази седмица ще се яви на избори – искаха да блокират всякакво обсъждане на възможността европейски сили да помогнат за налагане на примирието в Украйна, отбелязва британският вестник. Но Стармър, след като в неделя пое принципен ангажимент за изпращането на британски войски, продължи да настоява по въпроса – и отиде по-далеч, като посочи, че разполагането на подобни сили би имало смисъл само с подкрепата на САЩ.

Министър-председателката на Дания Мете Фредериксен заяви, че страната ѝ е "отворена" към идеята за мироопазващи операции, но предупреди, че има "много въпроси", които се нуждаят от отговор, предаде "Евронюз".

Още по темата

Преговорите САЩ-Русия започват утре в Рияд без Украйна, Зеленски няма да признае резултатите от тях

17 февруари 2025 17:31

"Едно много важно нещо е как американците ще гледат на тези въпроси", каза тя. "Дали ще подкрепят европейците в случай на изпращане на войници на терен?" Запитана за мирните преговори, Фредериксен заяви, че "прекратяването на огъня не значи автоматично мир" и призова европейските държави да "увеличат" помощта си за Украйна, за да поставят страната във "възможно най-добра" позиция за бъдещи преговори.

Според Берлин дискусията за миротворци и "напълно преждевременна"

Германският канцлер Олаф Шолц беше далеч по-критичен, като заяви, че всяка дискусия за миротворци е "напълно преждевременна" и "крайно неподходяща" в настоящия момент, като се има предвид, че войната все още бушува с цялата си жестокост, отбелязва "Евронюз". "Дори малко се дразня от тези дебати", заяви Шолц, след като напусна срещата.

Шолц отправи критики към решението на Тръмп да побърза с мирните преговори с Русия и определи като "крайно неуместно" да се започват дебати за резултатите от преговори, които все още не са се състояли и се водят без участието на Украйна.

"За нас е пределно ясно: ние трябва да продължим да подкрепяме Украйна – и тя трябва и може да разчита на нас", подчерта германският канцлер.

Италианският премиер Джорджия Мелони нарече изпращането на войски "най-трудният и най-малко ефективен" от възможните варианти за подкрепа на Украйна.

Испанският министър-председател Педро Санчес настоя, че при евентуално уреждане на отношенията между Украйна и Русия не бива да се допускат "същите грешки като в миналото", които да позволят на Владимир Путин да анексира чужда територия в бъдеще. Санчес заяви, че усилията за възстановяване на мира "трябва да укрепят европейския проект и многостранния ред".

"Полша ще подкрепи Украйна, както го е правила досега – организационно, в съответствие с нашите финансови способности, по отношение на хуманитарната и военната помощ", заяви полският премиер Доналд Туск пред репортери, преди да отпътува към Париж. "Не предвиждаме изпращането на полски войници на територията на Украйна. Ние ще […] предоставим логистична и политическа подкрепа на страните, които евентуално биха искали да предоставят подобни гаранции в бъдеще, подобни физически гаранции", добави той.

"Никой не ѝ обръща внимание"

"Военната слабост на Европа означава, че никой не ѝ обръща внимание", пише британският в. "Телеграф" в статия на полк. Ричард Кемп.

"Европа ще даде гаранциите", казват европейските лидери. Стига САЩ да гарантират за тях, отбелязва иронично пенсионираният британски военен.

След като предупреди европейските членове на НАТО да спрат да се възползват гратис от американската защита, президентът Доналд Тръмп пренебрежително остави Европа извън преките преговори за прекратяване на войната с Украйна. Дали те ще доведат до нещо, още не знаем. Руският президент Владимир Путин заяви пред американския си колега, че има интерес към мира, но това не означава нищо, а през последните седмици Русия увеличава темпото на военните си операции на украинска територия.

Въпреки че специалният пратеник на САЩ за Украйна генерал Кийт Келог заяви, че Русия ще трябва да направи териториални отстъпки и да поеме ангажименти срещу бъдеща агресия в Европа, всяко уреждане вероятно ще завърши със замразен конфликт приблизително по сегашната фронтова линия, като Русия ще владее около 20% от суверенната украинска територия, подчертава Кемп.

Колебливата реакция на Европа на потенциален замразен конфликт не се различава от подкрепата ѝ за Украйна през трите години на тази война – зависеща от САЩ за всичко, освен за декларации, ентусиазирано говорене и каквито пари могат да бъдат спестени от раздутите социални бюджети. В същото време Байдън отказа да замени изцяло европейското участие, разубеден от притежаващата ядрено оръжие Русия.

А сега имаме Тръмп, който разбираемо е подразнен от неспособността на Европа да се погрижи за собствената си отбрана и иска да даде приоритет на справянето с по-голямата според него заплаха за интересите на САЩ в лицето на Китай.

Липсата на реална визия за това, което отстояват, накара европейските лидери, включително британските, да кършат ръце пред заплахите, пред които са изправени, но без средства да се защитят. Това остави Украйна фатално уязвима, а Русия – без спирачки, предпазващи европейския континент от бъдеща агресия, подчертава британският военен.