Великобритания, Франция и Германия, които се опитват да възобновят преговорите за мирно уреждане на конфликта в Украйна, възнамеряват да си осигурят подкрепата на Доналд Тръмп. Самите те обаче планират да водят дискусиите с Москва от собствени, по-твърди позиции. Лидерите на "евротройката" смятат, че ходът на войната се е променил в полза на Украйна и това създава възможност за преговори, които да излязат извън рамките на условията, обсъждани след срещата между Тръмп и Владимир Путин в Аляска през август 2025 г., съобщават източници на Bloomberg, запознати с позицията на европейците.

Според тях новият подход към мирното споразумение ще бъде обсъден с Тръмп на срещата на Г-7 във Франция през следващата седмица. Лидерите на "евротройката" искат като "изходна точка" за началото на преговорите Русия да се съгласи на незабавно прекратяване на огъня по сегашната линия на фронта. Те също така настояват след постигане на договореност Украйна да получи надеждни гаранции за сигурност, включително разполагане на международни сили.

Тези условия се съдържаха в списък от пет искания, които Киър Стармър, Фридрих Мерц и Еманюел Макрон оповестиха след неделната среща с Володимир Зеленски. Почти всички от тях Путин по-рано е отхвърлял в една или друга форма.

Той продължава да настоява да му бъде предадена незавладяната от руската армия част от Донбас, отказва разполагането на чуждестранни военни в Украйна след края на войната и като цяло не желае Европа да участва в преговорите. В Москва това наричат "духа на Анкоридж" – условията, за които Тръмп и Путин уж се били договорили в Аляска.

Критиците на идеята Русия да бъде включена в мирния процес още сега, включително някои представители на самите страни от "евротройката", заявяват, че позицията на Кремъл едва ли ще се промени в близко бъдеще, отбелязва Bloomberg.

Самият Зеленски, който изпрати отворено писмо до Путин с предложение за лична среща, както и лидерите на трите държави, обсъдили ситуацията с него, смятат, че на петата година от войната положението на Русия осезаемо се е влошило. Руската армия е затънала и е започнала да губи територии, украинските дронове прекъсват снабдителните линии към фронта и Крим, а редовно се нанасят удари по рафинерии, военни обекти и предприятия на военно-промишления комплекс в самата Русия.

Това е довело до горивна криза в анексирания Крим и южните региони на Русия. Освен това икономиката на страната изпитва все по-големи трудности, а недоволството сред населението нараства, при положение че мнозинството руснаци досега са се опитвали да не обръщат внимание на войната.

В Русия започнаха да подготвят населението за признаване на невъзможността да бъде победена Украйна.

В тази ситуация европейците смятат, че натискът върху Русия трябва да бъде засилен, за да бъде привлечена към преговори, които вече могат да се водят от по-изгодни за Киев позиции. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас дори постави условие Русия да изтегли войските си от Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия като част от мирния процес за Украйна.

Страните от "евротройката" виждат възможност да заемат място на масата за преговори и да играят значима роля, тъй като мирният процес под ръководството на САЩ е изпаднал в застой, а Вашингтон в момента е ангажиран с войната с Иран, пише Bloomberg. Европейците се стремят да получат подкрепата на Тръмп за своите предложения, за да засилят натиска върху Русия. Според източници на агенцията това може да доведе до започване на преговори с участието на представители на Европа, САЩ, Украйна и Русия още през юли.

Министър-председателят на Италия Джорджа Мелони призова ЕС да назначи представител за преговорите с Русия, тъй като "нито един от съществуващите формати няма достатъчен авторитет, за да говори от името на цяла Европа". "Твърдата ни позиция спрямо Русия не трябва да се превръща в дипломатическа слепота или самоизолация", каза Мелони. "Европа трябва съвместно и прагматично да обмисли как да взаимодейства с Москва."