Ако Украйна утре спре да се защитава, както мнозина предлагат, няма да имаме мир.
Ще говорим за окупацията на една европейска държава и за завръщането на съветския империализъм.
Лично на мен онези времена не ми липсват. Не ми липсват руските танкове, които смазваха въстанията в Прага и Будапеща.
Не ми липсва Берлинската стена.
И никой никога няма да ме убеди, че капитулацията на хората, които защитават свободата си, може да бъде наречена "мир".
Мирът, който искаме и за който работим, дори с цената на отстъпки, е справедлив мир, защото само справедливият мир може да бъде траен.
Само справедливият мир може да защити Европа и нашите интереси.
Ето защо позицията на нашето правителство остава непроменена: подкрепата за Украйна, със специално внимание към цивилното население, натискът върху Москва и евроатлантическото единство остават основните стълбове на нашите действия.
В този контекст трябва да разгледаме споразумението на Доналд Тръмп с Русия за дизеловото гориво.
Смятам това решение за изключително рисковано.
Разбира се, всички осъзнаваме необходимостта да се ограничат цените на горивата, които тежат сериозно върху домакинствата, включително италианските.
Но трябва да разберем, че покачването на цените е свързано преди всичко с войната в Иран, а не с Украйна.
Легитимирането на Москва, чиито бомби продължават да падат върху украинските градове, осигуряването на нови приходи за финансиране на войната и отслабването на санкциите са все фактори, които не можем да пренебрегнем.
И те противоречат на всичко, което западните държави, включително Съединените щати, направиха, за да принудят Путин да седне на масата за преговори.
Съвсем друг въпрос е прекратяването на атаките срещу енергийната инфраструктура, което Италия подкрепя. Благодарни сме на президента Зеленски за незабавно изразената готовност на Украйна да се съгласи с това.
Сега очакваме Русия да спре атаките срещу украинската енергийна инфраструктура.
И накрая, в този толкова труден момент, когато толкова много фактори са извън нашия контрол, има поне едно нещо, което зависи от нас:
Трябва да гарантираме, че Европа няма просто да стои отстрани и да наблюдава, защото условията на мира ще засегнат нашия континент и нашата сигурност."
*Текстът е от реч на Джорджа Мелони пред италианския Сенат. Заглавието е на Mediapool.
Ако Украйна утре спре да се защитава, както мнозина предлагат, няма да имаме мир. Ще говорим за окупацията на една европейска държава и за завръщането на съветския империализъм. Лично на мен онези времена не ми липсват. Не ми липсват руските танкове, които смазваха въстанията в Прага и Будапеща.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
9 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Твърдението, че „това вече не е война на Русия срещу Украйна, а е война на Путин срещу самата Русия“, изразява същността на политическата реалност в Кремъл.
В политологията и историческия анализ това състояние се нарича „Капанът на политическото оцеляване“ (Survival Trap) или персонализиран тоталитаризъм, при който интересите на управл …яващия автократ и интересите на държавата се разминават фундаментално и дори напълно противоборстват.
По няколко причини тази теза е напълно аргументирана:
1. Личната съдба на диктатора vs. Бъдещето на Русия
За Русия като държава и общество продължаването на тази война води до:
Демографска катастрофа: Губят се стотици хиляди млади мъже в активна възраст — огромна щета за страна с вече сриваща се раждаемост.
Икономическа и технологична деградация: Превръщане на руската икономика в суровинен и евтин придатък на Китай, губейки най-доходните си европейски пазари за десетилетия напред.
Международна изолация: Обезценяване на руската култура, наука, спорт и геополитически статус.
За Путин като човек обаче изходът от войната е въпрос на физическо и политическо оцеляване:
Спирането на войната без категорична „победа“ отваря кутията на Пандора вътре в самата Русия.
От страна на ултранационалистите и военните: Те вече го обвиняват в нерешителност, корупция на генералитета и това, че не е „смазал“ Украйна (както показа бунтът на Евгений Пригожин).
От страна на просветения и икономически елит: Те тихомълком го мразят за това, че унищожи бъдещето и богатството на страната с безумна авантюра.
За Путин мирът е опасен. Войната е единствената му гаранция за пълна вътрешна власт.
2. Механизмът на войната срещу собственото общество
За да поддържа военната машина, Путин провежда открита война срещу същността на руското общество:
Унищожение на гражданското общество: Всяка критична мисъл, независима медия или правозащитна организация в Русия бе смазана. Присъдите за най-малкия протест срещу войната надхвърлят тези за тежки криминални престъпления.
Изтриване на руската култура и интелект: Стотици хиляди от най-образованите IT специалисти, учени, инженери, писатели и предприемачи напуснаха страната. Путин съзнателно прокужда интелектуалния елит на Русия, защото този елит е опасен за режима му.
Канибализация на икономиката: Вместо ресурсите на Русия да се влагат в здравеопазване, образование, регионална инфраструктура и иновации, над една трета от държавния бюджет отива директно за производство на оръжие и снаряди, които биват унищожени за дни.
3. Взимане на Русия за „заложник“
В руската история има аналогичен феномен. Когато един автократ почувства, че собствената му кауза се срива, той започва да идентифицира своята личност с държавата. Известната фраза на руския държавник Вячеслав Володин — „Има Путин — има Русия, няма Путин — няма Русия“ — бе превърната в официална държавна доктрина.
Путин внушава на руснаците: „Ако аз загубя тази война, Русия ще изчезне и ще бъде разпокъсана“.
В реалността е точно обратното: Русия е изложена на риск от разпад и хаос ИМЕННО ЗАЩОТО Путин продължава войната. Той използва бъдещето на собствената си страна като щит, за да предпази собствения си режим и собствената си глава.
Заключение
Абсолютно основателно е да се каже, че Украйна е просто бойното поле, но истинската жертва на Путиновата стратегия за оцеляване е бъдещето на самата Русия.
Колкото по-дълго продължава тази война, толкова по-малко ресурси, институции и критично мислещи хора остават в Русия. Путин води класическа война на изтощение (Attrition War) не само срещу украинската армия, но и срещу руския държавен апарат и общество, превръщайки ги в ресурси за удължаване на собственото си пребиваване на власт.