Бившият руски президент Дмитрий Медведев разкритикува днес обещанието, дадено на срещата на върха на НАТО, за евентуалното членство на Украйна в алианса и каза, че Русия трябва да работи за "заличаването" както на Украйна, така и на НАТО, съобщи Ройтерс.
В публикация в социалните мрежи Медведев цитира на английски декларацията на НАТО от срещата във Вашингтон тази седмица: "Ще продължим да подкрепяме Украйна по нейния необратим път към цялостна евроатлантическа интеграция, включително членството в НАТО."
След това той продължи на руски език:
"Изводът е ясен. Трябва да направим всичко възможно, така че "необратимият път" на Украйна към НАТО да спре или със заличаването на Украйна, или, още по-добре, със заличаването и на двете".
Медведев, който по време на мандата си от 2008 г. до 2012 г. бе смятан за прозападен модернизатор, се превърна в ястреб след началото на войната в Украйна, наричана от Москва "специална военна операция", отбелязва БТА.
Той многократно предупреди САЩ и съюзниците им, че изпращането на оръжия на Киев може да доведе до "ядрен апокалипсис".
Всяко решение за употребата на руски ядрени оръжия се взима от президента Путин, но дипломати казват, че възгледите на Медведев, който е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, дават индикации за ястребово мислене на върха на Кремъл, който представя войната като екзистенциална борба със Запада.
Ключови думи
подкрепете ни
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
24 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Само общоевропейска мирна конференция би могла да прекрати огъня
Наложително е възстановяването на доверието между Изтока и Запада
Ако дипломацията може да проправи пътя към мира, то неспазените дипломатически обещания могат да доведат до война. След обнадеждаващия край на Студената война четири ключови обещания бяха дадени от Запада. Те имаха за цел да проправят пътя към новата и стабилна ера на мира, но всяко едно от тях бе нарушен …о от Запада и вместо това послужи за проправяне на пътя към войната в Украйна.
75-ата годишнина от основаването на НАТО е подходящо време да се замислим не само върху неговите постижения, но и за пропуснатите възможности, които ни преследват днес.
„Нито сантиметър на изток“
Войната в Украйна се води отчасти заради нуждата на Украйна и Русия от гаранции за сигурност. Но това безпокойство не е създадено от нищото през 2022 г.
На 9 февруари 1990 г. държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър предлага на Горбачов избор: или обединена и независима Германия извън НАТО, или обединена Германия, свързана с НАТО, „но с гаранцията, че юрисдикцията или войските на НАТО няма да се разпространят на изток от настояща граница“. По-късно Бейкър се отрече от тези думи, като каза, че това е просто хипотетичен въпрос, но разсекретените документи го опровергават. След като Горбачов казал: „От само себе си се разбира, че разширяването на зоната на НАТО не е приемливо“, Бейкър отговори: „Съгласни сме с това“.
Срещайки се със съветския министър на външните работи Едуард Шеварднадзе същия ден, Бейкър предостави „железни гаранции, че юрисдикцията или силите на НАТО няма да се преместят на изток“. По-късно същия ден Бейкър казва прочутата си фраза на Горбачов и Шеварднадзе: „Ако поддържаме присъствие в Германия, която е част от НАТО, няма да има разширяване на юрисдикцията на НАТО за силите на НАТО нито сантиметър на изток.“
На 2 февруари, застанал до Бейкър на пресконференция, германският външен министър Ханс-Дитрих Геншер обяви, че той и Бейкър „са напълно съгласни, че НАТО няма намерение да се разширява на изток. Това важи не само за ГДР, но и за всички останали източни страни… каквото и да се случи с Варшавския договор“. На 17 май 1990 г. генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер определи това като „гаранция за сигурност“ за СССР.
Но Западът скоро наруши това обещание. Въпреки подписването на Основополагащия акт между НАТО и Русия през май 1997 г., където се обещаваше „да изградим заедно траен и приобщаващ мир в евроатлантическата зона на принципите на демокрацията и сигурността на сътрудничеството“, администрацията на Клинтън вече беше взела своето решение.
През 1999 г. НАТО се разшири на изток до Полша, Унгария и Чехия. През 2004 г. тя добави България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва. През 2009 г. Хърватия и Албания се присъединиха, последвани от Черна гора през 2017 г. и Северна Македония.
Настояването на Запада НАТО да продължи своята политика на „отворени врати“ спрямо Украйна и Грузия доведе директно до искането на Русия на 17 декември 2021 г. вратата да бъде затворена и вместо това да бъдат разработени взаимни гаранции за сигурност, които включват Русия, или Русия ще отговори с „ военнотехнически средства“.
Украинският неутралитет
Но не само НАТО обеща да стои далеч от Украйна. Украйна също обеща да остане извън НАТО. Нейната необвързаност беше залегнала в основополагащите документи на независимата държава Украйна.
Член IX от Декларацията за държавен суверенитет на Украйна от 1990 г. гласи, че Украйна „тържествено декларира намерението си да стане постоянно неутрална държава, която не участва във военни блокове“. Това обещание беше повторено в Конституцията на Украйна от 1996 г., която обвърза Украйна с неутралитет и u забрани да се присъедини към какъвто и да е военен съюз. Но през 2019 г. президентът Петро Порошенко промени украинската конституция, ангажирайки Украйна със „стратегическия курс“ на членство в НАТО и ЕС.
Като се има предвид поведението на НАТО, това се разглежда като пряка заплаха от Русия.
Неделимата сигурност
През 1999 г. държавните ръководители на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) в Европа се срещнаха в Истанбул и подписаха Декларацията от срещата на върха в Истанбул. Тя ангажира всяка страна членка със създаването на „общо и неделимо пространство за сигурност“. Това е принципът, че сигурността трябва да се разглежда като общо благо, споделяно от всички, и не може да се постигне за сметка на друга страна.
Ангажиментът на ОССЕ към този принцип беше препотвърден на срещата на високо равнище в Астана през 2010 г. Но когато Русия се оплакваше, че разширяването на НАТО нарушава международни споразумения, u се казваше, че те са „просто политически ангажимент“, а не правно обвързващи.
Само дни преди руското нахлуване на 1 февруари 2022 г. Путин повтори колко е важно за Русия да се върне към тези принципи, като каза: „Трябва да намерим начин да гарантираме интересите и сигурността на всички страни: Украйна, другите европейски страни и Русия.
Споразуменията Минск II
След избухването на Майдана през 2014 г., руската анексия на Крим и последвалите бунтове в Донбас, решението, което предложи най-голямата надежда за мир в Украйна, бяха Минските споразумения. С посредничеството на Франция, Германия и Русия, съгласувано от Украйна и ратифицирано като обвързващо от Съвета за сигурност на ООН, споразумението Минск II предвиждаше да върне Донбас на Украйна в замяна на по-голяма местна автономия.
Но скорошни разкрития на бившия украински президент Пьотр Порошенко, бившия германски канцлер Ангела Меркел и бившия френски президент Франсоа Оланд разкриха, че за тези страни споразуменията от Минск II са били само средство, предназначено да приспи Русия, докато всъщност печели време на украинското правителство да изгради въоръжените си сили и да постигне военно решение. Според Порошенко „нашата цел беше първо да спрем заплахата или поне да забавим войната – да осигурим осем години за възстановяване на икономическия растеж и създаване на мощни въоръжени сили“.
Меркел потвърди това в интервю от декември 2022 г., като каза, че „споразумението от Минск от 2014 г. беше опит да се даде време на Украйна“ и те „използваха това време, за да станат по-силни. След като стана президент, Володимир Зеленски повтори, че никога не е възнамерявал да изпълнява Минското споразумение.
Как да възстановим доверието
Тази неспазени обещания показват, че всяка страна вече не вярва на другата. Възстановяването на това доверие обаче е наложително за всяко мирно споразумение.
Наскоро приключилата швейцарска мирна среща на върха подчерта точно тази точка, постановявайки, че мирът изисква „диалог между всички страни“.
Очевидното начало би била общоевропейска мирна конференция. С прекратяване на огъня в Украйна като непосредствена цел, следващата u задача трябва да бъде преразглеждането на многото взаимни оплаквания, възникнали след падането на Съветския съюз. Вече е очевидно за всички, че опасенията за сигурността на Украйна и Русия трябва да бъдат разгледани едновременно и в рамките на една всеобхватна европейска структура за сигурност, която има потенциала да включва всички области на бившия Съветски съюз. За постигане на трайни резултати обаче, такава рамка трябва да обхваща и трите нива на конфликта: конфликта между Украйна и Русия, конфликта в Украйна и конфликта в Европа.
В отговор на #3606048
В отговор на #3606023
В отговор на #3605993
В отговор на #3605980