Технологичната надпревара в хода на руско-украинската война кара и двете страни да търсят нови решения, които да осигурят работата на безпилотните системи. Една от посоките на тези търсения е навигацията в условия, при които не работят нито сателитната, нито радиовръзката. Идеи как да бъде решен този проблем вече има.

За това доколко съвременният човек зависи от онлайн навигацията, може да разкаже всеки киевски шофьор. Особено онзи, на когото вместо столичния квартал Боршчаговка смартфонът настойчиво показва, че се намира в перуанската столица Лима.

Така работи спуфингът – подмяна на сателитните координати с фалшиви. Нерядко сателитният сигнал просто бива блокиран.

По време на войната както в Украйна, така и в Русия заглушаването и подмяната на сателитния и мобилния сигнал се използват масово, при това не само в районите на военни обекти. От подобни действия могат да пострадат цели региони.

Това се прави с цел да бъдат объркани или напълно извадени от строя навигационните устройства, инсталирани на ракети и безпилотници.

Когато не могат точно да определят собственото си местоположение, те не могат да се ориентират в пространството, което обикновено води до пропускане на целта или падане на земята.

Търсене на нова навигационна система

Съвременната война постепенно се отдалечава от концепцията, при която безпилотникът постоянно се управлява от оператор чрез стабилен радиоканал, обяснява пред BBC News Украйна майор Игор Богдан, ръководител на Центъра за иновации и технологии на 7-и корпус на Десантно-щурмовите войски на ВСУ.

Единственият изход е повишаване на автономността на безпилотните системи, включително по отношение на навигацията.

Според Богдан перспективно решение е съчетаването на няколко независими начина за навигация: инерциална система, високоточни камери с алгоритми за компютърно зрение, както и други бордови датчици, от които системата постоянно получава информация и определя местоположението си.

Особено важно е развитието на визуалната навигация и машинното зрение. При липса на GPS безпилотникът може да се ориентира, използвайки данните от тези две функции.

Друга перспективна посока е създаването на mesh мрежи за обща система за работа на безпилотници, които "общуват" помежду си, като взаимодействат и приемат и предават радиосигнали.

Тази технология активно се използва от Русия за ударите с нейните безпилотници, например реактивните "Шахед", по северните и западните области на Украйна.

Всичко това обаче са скъпи и сложни системи за алтернативна навигация.

Освен това визуалната навигация зависи от атмосферните условия, отбелязва съветникът на президента на Украйна по технологичните въпроси Сергей Бескрестнов с позивна "Флаш".

По негово мнение най-перспективна е навигацията по нехомогенностите на магнитното поле на Земята. Водещи световни компании в момента работят по тази технология, но тя все още не е готова за серийно производство, подчертава той.

Но съществува и още една система – проста, евтина и ефективна.

Тя е измислена преди почти 100 години за обикновените самолети, но сега се оказва полезна и за безпилотната авиация.

Какво представляват навигационните радиомаяци

Става дума за така наречената "мрежа от радиомаяци".

Идеята е сравнително проста: ако противникът заглушава идващия отгоре сигнал на спътниковата GNSS система (Global Navigation Satellite System – глобална навигационна спътникова система, която позволява да се определят точните координати, скоростта и времето за всеки обект на Земята), трябва да бъдат създадени точки, които да предават такъв сигнал отдолу.

За тази цел на определена територия се поставят или се пускат от въздуха специални малки устройства – радиомаяци. Техните координати са известни. Когато дронът преминава през района, той получава от няколко маяка информация за техните координати и за времето, необходимо на сигнала да достигне до приемника.

След това следва обикновена геометрия: разполагайки с данните за разстоянието до маяците и височината над земята, безпилотникът изчислява собственото си положение в пространството.

Тази технология започва да се изпитва на фронта за отделни мисии на БПЛА още преди няколко години, но в близко бъдеще приложението ѝ може значително да се разшири.

Например именно тя позволява на украински безпилотници да летят над руска територия при липса на сателитен сигнал.

През декември 2025 г. Русия обяви изпитания на прототип на собствена "свръхточна" система за навигация без използване на спътници, наречена "Ариадна".

Тя е изградена върху мрежа от маяци, които според разработчиците позволяват определяне на местоположението с грешка до 15–20 см. Тоест, заявената точност трябва да бъде осем пъти по-висока от тази на GPS.

По думите на "Флаш" тази система продължава да се развива и в момента Русия разглежда възможността да я инсталира както на "Шахед"-и, така и на КАБ и ракети.

Системата ще позволи на руските безпилотници да се ориентират на дълбочина до 100 км на територията на Украйна.

"А това на практика е възможност за нанасяне на точни удари по огромна част от Украйна", отбелязва "Флаш".

В Украйна също работят върху собствена навигационна система, базирана на маяци.

През юли 2026 г. заместник-главнокомандващият на ВСУ генерал Андрей Лебеденко съобщи, че пилотният проект за "мрежа от маяци" е показал ефективността си в Сумска и Харковска област.

По думите му мрежата е показала добри резултати и затова е било взето решение тя да бъде разширена върху цялата територия на Украйна.

Очаква се след разгръщането си системата да помага не само на безпилотници, но и на малката авиация, дроновете-прехващачи и различни сензори, използвани от Силите за отбрана.

Работата продължава

По данни на източници на Би Би Си в ръководството на украинския отбранително-промишлен комплекс собствени навигационни системи, базирани на маяци, разработват няколко производители.

Някои от тях, например Sine.Engineering и Vyriy Industries, вече публично са разказвали за своите проекти.

Освен това руски специализирани Telegram канали съобщават, че през 2025–2026 г. радиомаяци Sine.Link, произведени от Sine.Engineering, са били откривани в окупирани територии и дори в Русия.

Андрей Чулик, съосновател и главен изпълнителен директор на Sine.Engineering, заяви в разговор с Би Би Си, че не може да коментира този въпрос "поради високата чувствителност на темата и рисковете за сигурността".

Той обаче потвърди, че компанията му "редовно и вече от доста време" работи по мрежа от маяци.

"Мрежата от маяци е изключително важен за страната проект, който може да осигурява и усилва мисиите на безпилотниците по цялата фронтова линия. Това е онова, което наричаме технологично предимство: цяла инфраструктура, в рамките на която нашите решения както в областта на комуникациите, така и в областта на навигацията ще могат да работят действително ефективно", казва Чулик.

Според него създаването на такава мрежа е "фундаментален проект за страната".

Една от перспективните разработки на компанията е система, наречена Pasika. Базирана на радиомодулите Sine.Link, тя ще позволява автоматично да доставя групи безпилотници в зададен район в режим на радиомълчание, дори в условия на заглушаване или пълна липса на сателитен сигнал.

Такъв автономен "рояк от дронове" противникът няма да може нито предварително да открие, нито ефективно да прехване. Когато групата пристигне в зададения район, управлението на безпилотниците се поема от оператор, който може да им задава необходимите цели. До изходната позиция дроновете се връщат автономно.

"Бъдещето според мен не е в това просто да се намери една технология, която да "замени GPS". Става дума за създаването на устойчива многостепенна навигационна инфраструктура, която ще позволи на безпилотните системи да изпълняват задачи дори в условия, когато GNSS е недостъпна или ненадеждна", отбелязва Чулик.

Бойни изпитания

Повече за практическите аспекти на използването на навигация на базата на маяци пред Би Би Си разказа Едуард Лисенко, директор по развитието на отбранително-технологичната компания Vyriy Industries.

Още през март 2026 г. ръководството на компанията обяви разработването на собствени маякови модули, които позволяват на безпилотниците да летят по сигнал дори когато GPS и комуникациите са заглушени.

По думите на Лисенко в момента системата се намира на етап бойни изпитания. Това означава, че отделни подразделения на Силите за отбрана проверяват ефективността на работата на безпилотниците с такава навигация в рамките на отделни мисии и на определени участъци от фронта.

Представителят на Vyriy Industries обяснява, че засега маяковата навигация не осигурява точността, необходима за мащабни мисии. По думите му в момента грешката е между 50 и 150 метра.

Затова засега технологията се използва предимно за логистични и разузнавателни мисии. Тя не само позволява работа без сателитна връзка, но и осигурява автономно връщане на дрона "у дома".

Сред проблемите Едуард Лисенко посочва трудностите при инсталирането на самите маяци. Военните трябва при тежки условия да разполагат тези устройства на голямо разстояние едно от друго и на високи точки — дървета, кули, мачти — както и периодично да сменят батериите и да извършват друга поддръжка.

"В бъдеще планираме, ако всичко върви добре, да разгърнем собствена мрежа от маяци, така че те да работят автономно и подразделенията да не трябва сами да ги инсталират, защото и това е проблем. Колкото по-голямо е разстоянието между маяците, толкова по-висока е точността", обяснява директорът по развитието.

Що се отнася до мисиите на руска територия, според него, ако маяк бъде поставен близо до границата от украинската страна, той ще може да осигурява навигация на БПЛА на разстояние до 100 км. Това е достатъчно за някои мисии в тила на противника.

"Маяците се поставят на наша територия, но бордовата система лети на територията на противника. Това позволява на дрона да лети там [на руска територия — бел. ред.] и да запази възможността за навигация, макар и с определена грешка", казва Лисенко.

Самите радиомаяци могат да бъдат заглушени, но това е трудно, добавя той.