Руският президент Владимир Путин вижда в преговорите за прекратяване на войната в Украйна възможност да принуди НАТО да се откаже от разширяването си на изток и да се върне към границите от 1997 г. За тази цел Кремъл предлага в мирния процес да бъдат включени и представители на Европа, пише The Telegraph, позовавайки се на източници от дипломатическите среди на западни държави.

По-рано помощникът на руския президент по въпросите на външната политика Юрий Ушаков предложи европейците да бъдат включени в преговорите за Украйна. Той заяви, че Европейският съюз и Северноатлантическият алианс започват да подхождат "по-сериозно" към руските предложения и че позицията на Европа относно мира между Москва и Киев има "ключово значение".

Според събеседниците на The Telegraph обаче зад това предложение всъщност се крие старото намерение на Кремъл да постигне връщане на НАТО към границите от 1997 г. или поне изтегляне на войските и въоръженията от пет държави членки на алианса, които граничат с Русия: Латвия, Литва, Полша, Финландия и Естония.

Западните дипломати категорично не са готови да направят отстъпки на руската страна по този въпрос.

Събеседниците на The Telegraph са убедени, че максималното изтегляне на НАТО на запад продължава да бъде едно от ключовите условия на Путин за прекратяване на войната в Украйна.

Като второ условие те посочват фактическото лишаване на Киев от суверенитет.

Тази позиция прави малко вероятен реалния успех на обявените за ноември технически преговори в Абу Даби между представители на Вашингтон, Киев и Москва.

През декември 2021 г., няколко седмици преди пълномащабното нахлуване в Украйна, Москва вече беше отправила към алианса искане за "изтегляне на цялата военна инфраструктура на НАТО до позициите от 1997 г.".

Тогава заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков поиска от НАТО "да си събира багажа" и обвини алианса, че се стремяла да "изтласка" Русия и да я "превърне в подчинена страна".

Впоследствие самият Путин нееднократно повдигаше въпроса за разширяването на НАТО на изток и за предполагаемата опасност, която то представлява за Русия.

Руският президент обясняваше необходимостта от така наречената "специална военна операция" и с предполагаемата заплаха от страна на алианса за Москва, определяйки я като една от "първопричините" за войната в Украйна.

Действията му обаче постигнаха точно обратния ефект. Именно след 24 февруари 2022 г. към НАТО се присъединиха Швеция и Финландия – две държави, които в продължение на десетилетия се въздържаха от подобна стъпка.

Искането за връщане към "границите от 1997 г." предполага най-малкото изтегляне на войските и въоръженията на НАТО от половината държави членки – 16 от общо 32-те страни в алианса.

Освен Швеция и Финландия става дума за три бивши съветски републики: Латвия, Литва и Естония, шест държави, участвали в разпуснатата Организация на Варшавския договор – България, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Чехия, четири републики от бивша Югославия – Северна Македония, Словения, Хърватия и Черна гора, както и за Албания.

Действащият устав на НАТО, в член 10, утвърждава политиката на "отворени врати".

Всяка държава може да стане член на организацията по собствено желание, при условие че получи съгласието на всички настоящи членове. Не се предвижда намеса на трета страна в този процес.

За 77-годишната си история НАТО има два случая, в които държави членки временно са прекратили участието си във военните структури на алианса, без да го напускат напълно. Това са Франция в периода 1966–2009 г. и Гърция между 1974 и 1980 г.