Руският президент Владимир Путин предложи на Съединените щати да обмислят съвместен алуминиев проект на руска територия, сътрудничество в областта на редкоземните метали и отваряне на американския пазар за руски алуминий.

Преди няколко години Русия доставяше на САЩ около 15% от местното търсене на алуминий, но след въвеждането на защитни мита от 200% през 2023 г. руският метал спря да навлиза на американския пазар. В момента основният вносител е Канада.

През февруари президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ за въвеждане на допълнителни мита върху стоманата и алуминия за всички без изключение в размер на 25%.

"Ако бъде взето решение да отворим американския пазар за нашите производители, тогава можем да продаваме приблизително 2 милиона тона (годишно) на американския пазар", каза Путин в интервю за кореспондента на "Россия-24" Павел Зарубин в понеделник вечерта.

"Това няма да окаже съществено влияние върху ценообразуването. Но според мен ще има възпиращ ефект върху стабилизирането на цените. Но в допълнение към това и най-важното според мен е, че бихме могли заедно с американски компании да помислим за съвместна работа в тази посока", добави Путин.

За "Русал", най-големият производител на алуминий извън Китай, този обем представлява около половината от годишното му производство.

Коментарите на руския президент идват на фона на въвеждането на постепенна забрана от страна на ЕС на вноса на руски алуминий.

Путин каза, че американски партньори могат да участват в енергиен и металургичен комплекс в Източен Сибир, който включва изграждането на водноелектрическа централа и производството на алуминий.

"Това обаче са капиталоемки и инвестиционно интензивни проекти: според предварителните оценки струва или ще струва по днешни цени някъде около 15 милиарда (долара). Можем да помислим за това", каза руският президент.

"Да, днешната политика на сегашния президент е да разположи производство на територията на САЩ. Но ако тук работят американски компании, това също е полза, и то значителна, защото компаниите ще печелят прилично, а съответните количества алуминий ще влизат на вътрешния пазар на абсолютно приемливи пазарни цени", каза руският президент.

"Има за какво да се мисли тук, както и за съвместна работа върху редки, редкоземни метали и в други области, включително, например, енергетика", добави той.

Тръмп каза в понеделник, че преговаря с Путин за възможни големи сделки за икономическо развитие.

Няколко часа по-късно Путин проведе среща за развитието на индустрията за редкоземни метали, след което каза, че не изключва включването на чуждестранни партньори, включително САЩ, в проекти в тази област.

"Ние, между другото, бихме били готови да предложим [сътрудничество] на нашите американски партньори – когато казвам партньори, имам предвид не само административни и правителствени структури, но и компании – ако проявят интерес да работят заедно", каза той, добавяйки, че не би оценил потенциална сделка за редкоземни метали между САЩ и Украйна.

Още по темата

Bloomberg: Украйна отказа да сподели 500 милиарда долара природни ресурси със САЩ и предложи пет пъти по-малко

23 февруари 2025 10:19

"Русия е един от безспорните лидери по запаси от тези редки и редкоземни метали. Имаме ги на север – в Мурманск, в Кавказ – в Кабардино-Балкария, в Далечния изток, в Иркутска област и в Якутия, в Тува. Това са доста капиталоемки инвестиции, капиталоемки проекти. Ще се радваме да работим заедно с всякакви чуждестранни партньори, включително американски", заяви Путин.

"Имаме много от тях"

Днес Кремъл потвърди предложението, направено по-рано от руския президент Владимир Путин към Съединените щати за сътрудничество в областта на добива на редки и редкоземни метали. Въпреки годините на усилия на държавната пропаганда да демонизира образа на Съединените щати, прессекретарят на Путин Дмитрий Песков говори за "широки перспективи" за търговско, икономическо и инвестиционно сътрудничество между двете страни. "Американците се нуждаят от редкоземни метали. Имаме много от тях", каза той по време на разговор с пресата.

Според Песков руските власти имат конкретни планове за разработване на стратегически ресурси и са готови да си сътрудничат в тази област. Москва ще бъде отворена за съвместни проекти, когато "дойде моментът за демонстриране на политическа воля" по въпроса за разработването на полезни изкопаеми, отбеляза говорителят на Кремъл.

Междувременно руското министерство на природните ресурси съобщи, че общите запаси от редки метали в страната (29 вида) в момента достигат милиона тона. От ведомството подчертаха, че този обем ресурси е достатъчен както за текущите нужди на руската икономика, така и в дългосрочен план. Експертите уточняват, че категорията редки метали включва 14 вида: литий, рубидий, цезий, берилий, скандий, индий, галий, германий, цирконий, хафний, ванадий, ниобий, тантал, рений, както и 15 вида редкоземни метали (РЗМ).

"Групата на редкоземните метали включва 15 минерала (самарий, итрий, лутеций, диспрозий, холмий, ербий, празеодим, тулий, лантан, церий, итербий, тербий, неодим, гадолиний, европий, прометий) и всички находища са комплексни. Тоест минералите могат да се добиват само заедно, в една руда. А от рудата полезните изкопаеми могат да се отделят на отделни компоненти", обясниха от Министерството на природните ресурси. Техните запаси на територията на Руската федерация се оценяват на още 28,5 милиона тона.

Готовност да обсъди с Тръмп намаляване с 50% на военните бюджети на САЩ и Русия

Русия е готова да преговаря със Съединените щати за 50-процентно намаляване на военните разходи, както беше предложено по-рано от американския президент Доналд Тръмп, заяви руският президент Владимир Путин.

"Нямаме нищо против. Мисля, че това е добра идея: Съединените щати биха намалили с 50 процента, а ние бихме намалили с 50 процента. <…> Смятаме, че предложението е добро и сме готови за дискусии по този въпрос", каза Путин в същото интервю. В същото време руският президент отказа да преговаря с Китай за намаляване на разходите за отбрана, тъй като "това е работа на Пекин". Според него Китай може по-късно да се присъедини към съответното споразумение между САЩ и Русия, "ако иска".

В средата на февруари Тръмп заяви, че след края на военните конфликти в Украйна и Газа възнамерява да преговаря с Русия и Китай за намаляване на бюджетите за отбрана и ядрените арсенали. "Всички ние харчим много пари, които бихме могли да харчим за други неща, които всъщност, надяваме се, са много по-продуктивни", каза Тръмп. Според него САЩ, Русия и Китай "няма причина да харчат почти 1 трилион долара за военни нужди".

В края на миналата година Путин оцени разходите за отбрана на Русия на 6,3% от БВП. "Ние не можем да нагнетяваме тези разходи до безкрайност, да ги увеличаваме до безкрайност", отбеляза той, подчертавайки, че държавата и руснаците "дават всичко възможно на въоръжените сили, за да изпълняват те задачите си". В същото време Путин подписа федералния бюджет за 2025-27 г., който включва рекордни разходи за национална отбрана. Така през 2025 г. те ще възлязат на 13,49 трилиона рубли, срещу 10,8 трилиона през 2024 г. и 6,8 трилиона през 2023 г. В сравнение с предвоенното ниво (3,5 трилиона рубли през 2021 г.) разходите за отбрана са нараснали почти 4 пъти, а делът им в бюджета се е увеличил от 17% през 2022 г. до 32,5% тази година.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) Русия е сред лидерите по военни разходи, отстъпвайки само на САЩ и Китай. Така през 2023 г. САЩ са отделили $916 млрд. (3,4% от националния БВП) за отбрана, Китай – $296 млрд. (1,7% от БВП), а Русия – $109 млрд. (5,9% от БВП).