Неуспешното контранастъпление на украинските въоръжени сили през 2023 г. и липсата на сили и средства за освобождаване на окупираните територии променят общественото мнение за сключването на мирни споразумения с Русия. Но една социална група има изключително негативно отношение към идеята за преговори с Кремъл – воюващите войници и ветерани. Някои дори са готови да се противопоставят на правителството си, ако то се съгласи с това, което те възприемат като лоша сделка, пише The Wall Street Journal.

Ако все пак започнат мирни преговори, в никакъв случай няма да е възможно да се угоди на всички, предупреждава Владимир Дубовик, директор на Одеския център за международни изследвания. Всяко споразумение за прекратяване на огъня носи значителни политически рискове и "много украинци вероятно ще го смятат за лош изход" от създалата се ситуация. "Но фактът, че хората започват да са по-склонни да преговарят с Русия, сам по себе си е голяма промяна", казва Дъбовик пред WSJ.

Според проучване, проведено в края на юни от киевския Център Разумков в неокупираните територии, 44% от украинците смятат, че е дошло времето да започнат мирни преговори с Русия; 35% от анкетираните са били против, 21% са се затруднили да отговорят. Броят на привържениците на преговорите е най-високият от началото на войната. В същото време украинците не са съгласни тези преговори да се провеждат при условията, които бяха поставени наскоро от Владимир Путин и които включват пълно предаване на четири региона на Русия, частично окупирани от нея, и неутрален извънблоков статут на Украйна (83 % и съответно 58,5% са против).

Миналата седмица Путин заяви, че е готов с посредничеството на Китай и Индия да се върне към преговорите с Украйна въз основа на споразумение, постигнато в Истанбул през пролетта на 2022 г.

Центърът Разумков обаче подчерта, че резултатът от неговото проучване е "мнението на тила", тъй като са анкетирани украинци, които не са участвали във военни действия. Тези, които воюват или са се били с окупаторите, са на друго мнение, отбелязва WSJ. Събеседниците на вестника (включително мнозина, които воюват срещу Русия от 2014 г.) изразяват скептицизъм относно спирането на конфликта. Мнозина са убедени, че Путин ще използва прекъсването на военните действия само за възстановяване на боеспособността на армията, други смятат, че даването дори и на малко територия на Русия ще означава предателство към паметта на загиналите другари.

Според проучване на социологическата служба Рейтинг, поръчано от Фондацията за международен мир Карнеги, само 18% от военните и ветераните смятат, че си струва да се търси компромис, за да се сложи край на войната чрез преговори. Това е най-ниският резултат от всички изследвани демографски групи. Сред военните 55% са уверени, че е необходимо да се бият, докато територията не бъде възстановена до границите от 1991 г., други 12% са готови да се съгласят да се върнат към границите от 2022 г.

В същото време 15% от военните и ветераните са заявили, че са готови да участват във въоръжени протести, ако правителството подпише мирно споразумение, с което те не са съгласни.

Като цяло в страната 26% от анкетираните са готови да търсят компромис, най-много са привържениците на мира с цената на отстъпки сред младите хора: във възрастовата група 18-25 години те са 33%; , при тези на възраст 26-35 години – 31%. "Къде отиваме с тази война?", казва пред WSJ Алла Пронина, 33-годишна учителка от Запорожие. По думите ѝ съпругът ѝ се бие на фронтовата линия и тя вече е готова да даде на Русия всички окупирани територии в замяна на мир.

"През последните 30 години Русия наруши десетки международни договори, споразумение с нея не струва нищо. Ако искаме мир, който ще продължи, трябва да им нанесем възможно най-много щети [на Русия]", твърди 42-годишният Иван Панченко, който участва в бойните действие от 2014 г. и е бил демобилизиран миналата година, след като бил ранен. Той добавя, че се противопоставя на всеки план, който включва предаване на територията.

"В западното общество и, разбира се, в украинското има умора от войната", признава пред изданието полковник Андрей Билецки, бивш командир на батальон "Азов" и основател на 3-та щурмова бригада, една от най-боеспособните части на украинските въоръжени сили. "Сега не е най-оптимистичният момент за Украйна, но до никаква военна катастрофа не се е стигнало. Тази война не е загубена", казва той.

Според Билецки промяната на обществените настроения подкопава морала на войниците. В същото време той смята териториалните загуби на Украйна през изминалата година за относително малки, а за тях Русия е платила огромна цена: "Украйна може да си върне много значителна част от територията си. Виждам голяма опасност в произволното прекратяване на войната."