Десетки страни от Коалицията на желаещите за Украйна се събраха в понеделник в Париж. В Елисейския дворец бяха президентът Володимир Зеленски и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Молдова и Северна Македония се присъединиха към групата, а фокусът бе върху справянето с руския "сенчест флот", предоставянето на нови военни способности за Украйна, по-голяма мобилизация на отбранителните индустрии и по-задълбоченото оперативно сътрудничество между поддръжниците на Киев.

Включиха се и лидерите на ЕС Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща. В коалицията участват 35 държави, повечето от които европейски, като днес присъстваха държавни глави от 25 от тях. Няма официални съобщения за българско участие.

Министър-председателят Румен Радев също е в Париж, където по покана на френския президент Еманюел Макрон ще присъства на традиционния военен парад по повод националния празник на Франция. Парадът ще се проведе на 14 юли на площад "Конкорд" и в него ще се включат български гвардейци.

Според официалното съобщение тази вечер Радев ще бъде гост на официалния прием за държавните и правителствени ръководители, даван от президента Еманюел Макрон в Елисейския дворец.

В българската делегация в Париж участват също вицепремиерът Иво Христов и министърът на външните работи Велислава Петрова.

Коалиция за европейска противоракетна отбрана

Превъзходството на Русия при балистичните ракети и бавните доставки на ракети-прехващачи от САЩ принудиха Украйна и европейските държави да започнат съвместно изграждане на противоракетна отбрана в тази област. Лидерите на Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Норвегия, Франция и Швеция се договориха днес в Париж в рамките на срещата на т.нар. "коалиция на желаещите"да създадат коалиция с Украйна.

В съвместна декларация лидерите на Дания, Франция, Германия, Италия, Норвегия, Испания, Швеция, Украйна, Нидерландия и Великобритания подчертаха, че инициативата е насочена към укрепване на общия отбранителен капацитет.

"Като обединим нашата отбранителна промишлена база, научноизследователската дейност и оперативния опит, целта ни е да изградим споделен капацитет срещу балистични ракети за Европа. Тази мярка не е насочена срещу никой народ, а е в защита на нашия", се посочва в декларацията.

"Смятаме, че защитата на Европа изисква цялостно решение под формата на интегрирана архитектура за противоракетна отбрана, предназначена да възпира и отблъсква бъдещи ракетни заплахи. Тя трябва да бъде изградена въз основа на колективни усилия, технологична откритост и надеждно индустриално сътрудничество", се казва в изявлението на френските домакини. "Тази система ще допълва съществуващите средства за противоракетна отбрана, включително суверенните европейски решения."

Сред основните проекти, които се разглеждат за развитие, са усъвършенстването на френско-италианската система SAMP/T и украинския проект "Фрея", който предвижда със съдействието на Европа да бъде създадена по-евтина алтернатива на американската система Patriot, съобщиха дипломати пред Reuters в навечерието на срещата.

Представител на президента на Франция заяви по време на брифинг, че основният акцент ще бъде поставен върху сътрудничеството в областта на противоракетната отбрана – от закупуването на допълнителни ракети-прехващачи за системите Patriot от САЩ и ускореното разгръщане на SAMP/T до проучването на възможностите за разработване на алтернативни решения от отбранителната индустрия на Европа и Украйна.

Един от разглежданите варианти предвижда европейските държави съвместно да разработят система, която да допълва SAMP/T и Patriot, като на Украйна бъде възложена значителна роля в нейното производство.

Що се отнася до проекта "Фрея", разработван от водещия украински производител на дронове и ракети Fire Point, европейските държави са ускорили процедурите и участието си, което позволява ракетата да бъде готова още до края на годината, заяви по-рано съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щилерман.

Наскоро компанията му подписа споразумение с германската Hensoldt, която ще предостави радиолокационно оборудване. За да бъде завършена системата, европейските партньори трябва да осигурят високотехнологичен канал за предаване в реално време на данните за целите от радарите към ракетата-прехващач, както и да създадат център за управление и контрол, обясни Щилерман.

Представители на деветте държави се срещнаха с повече от десет компании, сред които Eurosam – производител на SAMP/T, Leonardo, Thales, Saab и други, за да обсъдят по-активното разработване на средства за противовъздушна отбрана.

По-рано Украйна успяваше да прихваща приблизително една трета от балистичните ракети, а понякога и повече. По време на масираното нападение през нощта на 6 юли обаче украинската противовъздушна отбрана не успя да свали нито една от 23-те балистични ракети "Искандер-М" и шестте свръхзвукови ракети "Циркон" и "Оникс". След това недостига на ракети-прехващачи беше признат и от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.