В Русия както в жълтата преса, така и в "експертни" издания напоследък се появяват публикации, които подготвят обществото за мисълта, че настоящият застой в т.нар. "специална военна операция" вече може да бъде разглеждан като победа във войната срещу Украйна. А дори евентуално поражение можело да се окаже полезно за Русия.

Същевременно, пише The Washington Post (WaPo), последните гръмки заплахи — както агресивната реторика с призиви западните посолства да напуснат Киев, така и все по-масираните и жестоки ракетно-дронови удари по украински градове — може да са опит да бъдат върнати Вашингтон и Киев на масата за преговори. Изданието се позовава на европейски представители и анализатори.

Дори професор от руски университет, близък до ръководството на външното министерство, е заявил пред WaPo, че последните руски заплахи и бомбардировки са реакция на "разширяването на географията на ударите на украинските дронове и ракети" и на забавянето на настъплението на фронта.

По негови думи Путин все още вероятно смята, че може да завладее останалата част от Донбас "в рамките на няколко месеца" и едва след това да възобнови преговорите за прекратяване на конфликта. Но относно ситуацията на фронта той добавя: "Не виждаме това. Месец май приключва и е ясно, че ако не бъдат предприети допълнителни усилия, може да се говори единствено за стагнация."

Ескалацията в реториката и далекобойните удари, но не и на самото бойно поле, са следствие от нарастващите трудности, с които Русия се сблъсква във войната и икономиката си. Според европейски представители това може да е опит за възобновяване на мирните преговори с цел постигане на споразумение при условията на Москва.

Подобно мнение изрази в X и канцлерът на естонското външно министерство Йонатан Всевиов:

"Сега, когато се разсейва илюзията, че времето е на страната на Путин и че рано или късно Западът ще предложи на масата за преговори това, което Москва не успя да постигне на бойното поле, Кремъл засилва напрежението… опитвайки се за последен път да вкара Запада в преговорен капан."

Близки до Кремъл експерти започват да подготвят общественото мнение за идеята, че спирането на войната по сегашната линия на бойно съприкосновение вече може да се смята за победа.

Това например пише директорът на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания към Висшето училище по икономика Василий Кашин в статията си "Чугунената проза на реалността", публикувана в изданието "Русия в глобалната политика", чийто несменяем ръководител е Фьодор Лукянов — модератор на дискусии с Путин във Валдайския клуб.

Според Кашин войната се води между съпоставими по сила противници, а исторически подобни войни "изключително рядко водят до пълното унищожение на едната страна". Затова целите на войната трябва да бъдат коригирани, като "в това няма нищо необичайно и самият факт не означава провал".

За разлика от руското министерство на отбраната, което постоянно твърди, че ударите по украински градове са насочени само към военни обекти, Кашин открито признава реалността:

"Руските удари… се осъществяват на максимално възможното ниво. Те нанасят огромни икономически щети на Украйна… около 20% от жилищните блокове в Киев са получили различни повреди, унищожена е значителна част от енергетиката, транспортната инфраструктура и промишлеността на Украйна. По време на зимните удари срещу енергетиката хиляди жилищни сгради останаха без отопление."

Но дори това, както и евентуалното унищожаване на "центровете за вземане на решения", с което руските власти неведнъж са заплашвали, няма да позволи победа във войната, признава Кашин:

"Нямаме основания да очакваме в обозримо бъдеще преодоляване на позиционния застой във войната в Украйна."

Според него дори използването на ядрено оръжие би довело до същия резултат като договаряне за прекратяване на конфликта без него — замразяване по сегашната линия на фронта.

Затова Кашин предлага да се преговаря въз основа на по-рано поставените от Путин условия:

"Закрепването на завзетите територии за Русия в рамките на споразуменията от Анкоридж, съчетано със забрана Украйна да участва във военни блокове, да разполага чужди войски на своя територия и с определени ограничения за украинските въоръжени сили, би било добър резултат и пълноценна военна победа за нас."

Той настоява също така да бъдат "изоставени и забравени" идеите, че Русия може бързо да срине украинския фронт, ако "се мобилизира, напрегне и удари с цялата си сила".

Подобна статия наскоро се появи и в "Московский комсомолец" (макар впоследствие да беше изтрита). В нея се твърдеше, че именно "загубените войни и унизителните примирия редовно са водили до нови скокове, реформи и — колкото и парадоксално да звучи — до нови победи".

Като примери бяха посочени отношенията със Златната орда, пораженията в Кримската и Руско-японската война и други конфликти. След тях "Русия отново и отново е избирала спасителния път — да укроти разгулните елити и да даде повече свобода на хората".

Докато фронтът е в застой, руската икономика все повече потъва в стагнация. Увеличените военни разходи и спадът на бюджетните приходи водят до раздуване на фискалния дефицит. В комбинация с двуцифрените лихвени проценти това е увеличило разходите за обслужване на държавния дълг с 249% спрямо предпандемичната 2019 г. — повече дори от увеличението на разходите за войната (213%).

Представители на финансовото министерство и централната банка вече дори са предложили на Путин да намали военните разходи, предупреждавайки, че в противен случай бюджетният дефицит може да достигне опасни размери.

"Военното предимство на Русия започва да се стопява, Украйна разширява географията и интензивността на ударите си, а САЩ взеха пауза в преговорите", казва Татяна Становая, старши научен сътрудник в Берлинския център "Карнеги" за изследване на Русия и Евразия: "Всичко това създава усещането, че нещата не вървят така, както би искал Путин."

При такава ситуация ескалацията според нея е единственият начин да се реагира на ситуация, която вече не може да бъде контролирана.

Москва може да използва заплахата от ескалация, за да подтикне САЩ към възобновяване на мирните преговори, в хода на които Кремъл се надява администрацията на Доналд Тръмп да окаже натиск върху Владимир Зеленски за изтегляне на украинските войски от Донецка област, е заявил европейски представител пред WaPo.

Но Украйна, която започва да поема инициативата във войната, няма да се съгласи на това, категорична е Становая: "Това няма да се случи. Не мога да си го представя."