Повече от половин милион българи живеят с диабет, но достъпът им до качествено лечение продължава да зависи повече от бюрократични правила, отколкото от медицинска нужда. Проучване сред пациенти и лекари, проведено от Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването със съдействието (АПАЗ) на Сдружение "Диабет"- Силистра, сред 30 пациенти и 20 лекари показва, че системата НЗОК често наказва хората, които се стремят към по-добър контрол, и демотивира самите специалисти да прилагат съвременна медицина. Проучването е извършено в градовете София, Варна, Силистра, Попово, Разград, Шумен, Търговище, Пловдив, Сливен.

От гледна точка на лекарите, действащите критерии на НЗОК са не само остарели, но и противоречиви. Например, при диабет тип 1 сензори за измерване на кръвна захар се отпускат само ако гликираният хемоглобин е над осем единици, тоест при лош контрол. В същото време пациенти с добри показатели не могат да получат тази технология, въпреки че тя би им помогнала да поддържат стабилно състояние.

При диабет тип 2 ситуацията е още по-неравнопоставена, НЗОК изобщо не покрива сензори, а много от модерните медикаменти могат да се изписват само докато показателите на пациента са "достатъчно лоши". В момента, в който човек подобри състоянието си, губи правото си на терапия по каса и започва да доплаща между 70 и 90 лева месечно.

Лекарите настояват и за покриване на редица ключови изследвания (паратхормон, кортизол, ехография на шийна област, електромиография, изследване за остеопороза), които сега се заплащат от пациента и оскъпяват лечението с още 30 до 120 лв. месечно. Специалистите посочват, че системата на протоколите и лимитите за изследвания ги принуждава да избират между професионалната си съвест и страха от санкции.

Административните проверки от регионалните здравни инспекции често се извършват от хора без медицинска компетентност и отнемат часове, в които лекарите биха могли да лекуват. Още по-тревожно е, че в някои регионални каси решенията за одобрение на лечение се взимат не от ендокринолози, а от фармацевти.

Пациентите от своя страна описват същия лабиринт от абсурди. Отпусканите 150 тест-ленти за пенсионери стигат едва за два месеца, а изискванията за получаване на сензор оставят извън обхват хиляди хора с по-добър контрол. Възрастните пациенти споделят, че им липсва подкрепа и обучение за използване на новите технологии, които лекарите им препоръчват.

Много от пациентите определят подновяването на рецепти на всеки три месеца и задължителните посещения при личния лекар като излишна бюрокрация, особено за хора с ограничена подвижност. Изискването за хоспитализация при промяна на инсулин е допълнителен източник на стрес и разходи. В същото време някои лекарства струват над 100 лв. месечно и се заплащат почти изцяло от самите пациенти.

Най-често срещаният коментар обаче не е за пари, а за умора. Диетите, ограниченията, формулярите и непрестанните проверки превръщат хроничното заболяване в административна война за пациентите.

И лекарите, и пациентите са единодушни, че системата не е създадена, за да улеснява грижата, а за да я контролира. Липсват човечност и гъвкавост, липсва разбирането, че зад числата стоят хора. Ендокринолозите настояват за актуализация на критериите на НЗОК, обновяване на Наредба № 8 и Наредба № 9, премахване на лимитите за изследвания и разширяване на достъпа до съвременни технологии. Пациентите искат по-малко хартия и повече подкрепа, включваща обучение, достъпни консумативи и реална грижа.