Ердоган е притиснат до стената

От девет години премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се движи гладко от една победа към друга, печелейки три последователни пъти избори с по-голяма част от гласовете на избирателите. Той избегна заговори за преврат от някога всесилните генерали и опитите на старите им приятели в правосъдието да забранят неговата умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Досега икономиката преживява финансовата криза до голяма степен невредима. И въпреки че преговорите за членство в ЕС са се запънали, отношенията с Америка (по думите на външния министър Ахмет Давутоглу, който наскоро прекара пет часа с Хилари Клинтън) са в "златна епоха".

Новата философия на административния апарат, някога затънал в корупция и бездействие, е, че държавата съществува, за да служи на гражданите, а не за нещо друго. Старата максима, че "единственият приятел на турчина е турчин" е сменена от увеличаващото се доверие към регионалното влияние на Турция.

Съперниците на Ердоган са разкъсвани от вътрешни вражди. Според неотдавнашно проучване на общественото мнение, ако днес се състоят нови избори, ПСР ще получи 54 на сто от гласовете – с четири пункта повече, отколкото през 2011 година.

Картината обаче не е толкова розова, като се вземе предвид опасната борба за власт между Ердоган и най-влиятелното ислямистко движение на Турция, водено от имама Фетхуллах Гюлен, живеещ в Пенсилвания. Смята се, че управлявайки разпростираща се световна империя от медии, фирми и училища, така наречените гюленисти, които комбинират набожността със строг прагматизъм, са проникнали в съдебната система и полицията.

Следващата им цел очевидно е турската разузнавателна служба МИТ. Това твърдение стана достоверно този месец, когато прокурор, който се смята, че е про-гюленист, повика шефа на МИТ Хакан Фидан - протеже на Ердоган, за разпит по дело срещу сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК) заради твърдения, че някои от хората му може да са се присъединили към редиците ѝ.

Разгневеният Ердоган отвърна, като принуди парламента, доминиран от ПСР, да приеме закон, според който за разпит на служители на МИТ е необходимо да бъде дадено съгласието на турския премиер. Дразнещият прокурор бе отстранен от случая, а група предполагаеми про-гюленисти - служители в истанбулската полиция, бяха отстранени от длъжност.

Макар да изглежда, че Ердоган е спечелил първия кръг, пробивът може все още да има голямо влияние върху политическите му успехи, тъй като гюленистите може да оттеглят подкрепата си. Аферата е усложнена от здравословното състояние на Ердоган. Неотдавна той претърпя две операции, наред с упоритите слухове, че е лекуван от рак на дебелото черво. Премиерът и лекарите му отричат това. Смята се обаче, че евентуалните му приемници в ПСР се прехвърлят към гюленистите. Несъмнено в интерес на двете страни е да има мир.

Гюленистите и ПСР обединиха силите си за общата кауза срещу армията. Свързаните с Гюлен вестници бяха препълнени с разсекретени документи, разобличаващи злоупотреби на армията, използвани като доказателства в процеса Ергенекон срещу предполагаеми заговорници, планирали преврат.

Но със стотиците служители зад решетките и разсеяната заплаха за преврат, съюзът бе разцепен. Някои твърдят, че това отразява различията в политическите възгледи. По-вероятно това е заради борбата за власт, тъй като гюленистите (според мнението на Ердоган) искат твърде много. Дори преди скандала, свързан с МИТ, премиерът бе казал, че е обезпокоен от арестите на журналисти, което вреди на имиджа на Турция. В момента в затвора са най-малко 70 журналисти, повечето по слабо аргументирани обвинения в тероризъм. Някои от тях, особено Ахмет Шък и Недим Шенер, бяха изключително критични спрямо гюленистите.

При все това нивото на доверието към демократичността на премиера Ердоган не е чак толкова високо. Стотици студенти са на съд или са в затвора за "престъпления" като протести срещу проекти за язовири. Журналисти с антиправителствени възгледи бяха уволнени от шефовете на медиите, страхуващи се от излагането на риск на други бизнес интереси. Последен в списъка бе Нурай Мерт, журналист от всекидневника "Миллиет", ожесточен критик на решението на Ердоган за военно решаване на кюрдския проблем.

Това имаше трагичен обрат през декември, когато турски самолети по грешка бомбардираха група кюрдски контрабандисти по границата с Ирак, при което бяха убити 34-ма кюрди, повечето тийнейджъри. Както подчертава Кемал Кълъчдароглу, лидер на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП), Ердоган побърза да одобри закон, за да защити своя шеф на разузнаването, но не направи нищо, за да коригира двусмислено формулираните антитерористични закони, използвани за арестуването на хиляди дисиденти, включително деветима депутати.

Също толкова обезпокояваща е липсата на напредък по новата конституция, която Ердоган обеща, че ще увенчае третия му мандат. Парламентарна комисия, която бе планирано да състави проект за конституцията, извърши безпрецедентен акт, като покани вселенския патриарх Вартоломей Първи да сподели възгледите си във връзка с новата конституция.

Все още обаче има опасения относно амбицията на Ердоган за създаването на силно президентство, най-вероятно предназначено за него. Трудно е да се види целият процес завършен без съгласието на най-голямата кюрдска партия. Ердоган не желае да разговаря с формацията, докато партията открито не се отрече от ПКК. Без значение остава фактът, че собствените му хора, начело с Фидан, тайно са преговаряли с ПКК до миналото лято, когато ескалираха терористичните дейности на групировката.

Евентуална гражданска война в южната съседка на Турция - Сирия, е друго притеснение. След години дружба със сирийския президент Башар Асад, турците залагат на падането на режима му. Те предложиха убежище на командващите бунтовническата Свободна сирийска армия и други членове на сирийската опозиция. Твърди се, че Давутоглу е агитирал Клинтън за намеса, но особено в година на избори американците ще бъдат внимателни.. Колкото повече се задържи на власт Асад, толкова по-голям е рискът той да се обърне срещу Турция. Възобновяването на някогашната подкрепа на баща му за ПКК или подклаждането на безредици сред неголемия брой алевити в Турция са две различни опции.

И не на последно място има безпокойство за икономиката. По стандартите на гръцкия си съсед Турция изглежда блестящо: бюджетен дефицит под два процента от БВП, публичен дълг от само 40 процента и ръст на БВП през 2011 г. почти с 8 на сто. Все още обаче дефицитът по текущата сметка от над десет на сто от БВП сочи за прегряване и икономиката сега рязко се забавя. Предстоящите битки на Ердоган може да се окажат най-трудните досега.

По БТА