15-годишните у нас са с по-слаби лидерски умения и амбиции от връстниците си в света

Удовлетворени от живота си са 43% от 15-годишните в България, показват данните от глобално проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за социално-емоционалните умения на учениците на тази възраст. Той беше представен в София в петък. Българските ученици са по-удовлетворени от живота си в сравнение със средния резултат на своите връстници (31%).

Проучването се прави за втори път и включва повече от двадесет страни от четири континента. В България изследването е проведено сред 3012 ученици и 555 учители от 80 училища в цялата страна. Въпросниците са попълвани от ученици, учителите и директори на училищата и са изследвани 5 ключови области от социално-емоционалното развитие на учениците: прогресивност (оpen-mindedness), отговорност (task performance), свързаност (engaging with others), сътрудничество (collaboration) и самообладание (emotional regulation), които имат директна връзка с академичния и житейския успех на младежите.

Проучването показва, че социално-емоционалните умения в днешно време са решаващи за академичния успех, професионалната реализация и качеството на живот на младежите. Забелязва се, че тези умения на учениците се влошават в редица държави след началното училище. Резултатите сочат, че креативността и енергията са по-големи при 10-годишните ученици спрямо по-големите с пет години.

Какво показва статистиката за България?

Резултатите в България не се различават особено много от средните показатели, но разкриват тенденции, които могат да бъдат променени в положителна посока.

Според данните високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство/ музика в България са директно свързани със социално-емоционалните умения за прогресивност, отговорност, сътрудничество и самообладание,

Бедността и социалните неравенства в страната обаче оказват по-голямо влияние върху емоционалните умения на учениците и влияят на тяхната толерантност, емпатия и креативност, отколкото в другите страни в изследването.

Социално уязвимите ученици в страната показват и по-ниски нива на увереност, любопитство, общителност, постоянство, мотивация за постижения.

Академичните успехи

Изследването сочи, че българските ученици са с по-слаби лидерски умения в сравнение със своите връстници от целия свят и по-малък процент от тях очакват да завършат висше образование.

45% от 15-годишните българчета очакват да имат управленска позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години, докато средните очаквания са 57%. 71% от тях очакват да завършат висше образование, докато средният показател е 84%.

По-малко ангажираност и повече вредни навици

По отношение на ангажираността българските ученици изостават от връстниците си - 65% от тях са закъснявали поне веднъж за час в последните две седмици преди изследването, докато средният резултат е 48%. У нас 45% от тийнеджърите са пропуснали учебни часове, при средно 29% от анкетираните.

Изследването показва, че децата с по-високи нива на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват или пропускат уроците си.

Редом с това процентът на учениците, които изразяват притеснения, свързани с тестове или училищни задачи и домашна работа, е между 5 и 10% по-нисък от останалите държави, което до известна степен се дължи на по-ниската ангажираност в учебния процес.

Оказва се, че българските ученици имат и повече вредни навици в сравнение с връстниците си. В България 40% от 15-годишните ученици съобщават, че са пушили цигари или са опитвали алкохол поне веднъж в живота си, което е повече от два пъти над средното ниво в проучването (17%). 47% от българските тийнейджъри не закусват през повечето дни в сравнение с 37% средно за останалите държави.

Положително в случая е, че българските младежи спортуват повече. 33.7% от тях посочват, че ежедневно извършват поне 20 минути интензивна физическа активност. Средно за участващите страни от ОИСР е 26,6%.

Момичетата са по-неустойчиви на стрес, а момчетата с по-слаба емпатия

Изследването показва и сравнителни различия в уменията между половете, които са най-големи в България. Момичетата съобщават за по-ниски нива на устойчивост на стрес, енергия, емоционален контрол, доверие, увереност, оптимизъм, самоконтрол спрямо момчетата.

При момчетата са регистрирани по-ниски нива на емпатия, толерантност, мотивация за постижения, креативност, любопитство спрямо момичетата.

Разликите между половете в умението да отстояваш себе си (асертивност) и емоционалния контрол са значително по-големи в България от средните стойности за всички места, сочи изследването

"Тези умения помагат и на Украйна"

В програмата чрез онлайн връзка се включи и първата дама на Украйна Олена Зеленска. Тя заяви, че темата е много важна за нея и за Украйна.

Олена Зеленска отправи видео обръщение към присъстващите, в която коментира значимостта на темата, Сн. Mediapool

"Социално-емоционалните умения ни помагат да се справим с агресията, на която сме жертва. Украинските деца живеят под постоянен стрес и е много важно да се грижим за тях", заяви тя във видео обръщение.

По думите ѝ агресията, на която са подложени, унищожава децата не само физически, но и психически и след пандемията и началото на войната те обръщат много повече внимание на социално-емоционалните умения на децата.

Социалните умения ни правят хора в ерата на AI

"Когато говорим за социално-емоционалните умения, става въпрос за кураж, смелост, съчувствие, възможност и усещане да се справяме с емоциите си, да живеем с другите и да общуваме с други хора. Социалните и емоционалните умения ни правят хора в света на изкуствения интелект. Това е начинът да бъдем творчески, да бъдем мотивирани и да подпомогнем нашата икономика. Това е структрурата на демокрацията и на обществото, и е начинът да живеем по-добре заедно", заяви директорът на образователния департамент на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) проф. Андреас Шлайхер при представянето на данните.

Форумът бе открит от вицепрезидента Илияна Йотова, министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков и Димитър Цоцорков, учредител и член на Управителния съвет на фондация "Лъчезар Цоцорков", която обезпечава включването на България.

Сред участниците бяха проф. Шлайхер, директор на образователния департамент на ОИСР, д-р Стефани Джоунс, директор "Социално-емоционални умения" към университет "Харвард", д-р Алия А. Самюел, президент на института CASEL, САЩ, Йоахана Лаисаари, зам.-кмет по образованието на Хелзинки, Финландия, Шалейндра Шарма, съветник по образованието в Индия, Ракел Tейшейра, секретар по образованието от Бразилия и други.