Копривата - неочаквано оръжие срещу парниковите проблеми*

Текстилната промишленост, особено производството на облекло, има значителен принос за глобалните емисии от парникови газове – всеки тон дрехи генерира приблизително около 26.2 тона еквивалент на въглероден диоксид, според проучване в Обединеното кралство от неправителствена организация за борба с климата Wrap. Използването на позабравени естествени влакна с растителен произход сериозно може да намали въглеродния отпечатък в тази индустрия.

През последните няколко години се преоткриха стари и традиционни материали, които бяха пренебрегвани за сметка на памука или синтетичните влакна. Нарастващият фокус върху устойчивостта в модната индустрия, обърна вниманието към тези влакна и доказа, че те са отлично решение за намаляване обемите на употреба от памук и изкуствени материали, като полиестер или вискоза. Такова е известната ни коприва - местно за Европа и България тревисто многогодишно цъфтящо растение.

Естествен погълтител на въглерод

Като част от естествения въглероден цикъл на сушата, въглеродният диоксид се поема от растенията и микроорганизмите, съхранява се в биомаса, мъртва дървесина и почви и в крайна сметка се освобождава обратно в атмосферата чрез дишане. Това е познатият ни от уроците по биология кръговрат на въглерода в природата.

В природата има множество естествени "поглътители на въглерод" (carbon sink) и изследвания доказват, че конопът и влакната от коприва могат да бъдат обещаващи кандидати за намаляване на емисиите на парникови газове.

Свойствата на копривата за улавяне на въглерод в рамките на добива на сухо вещество са научно изследвани и са под формата на въглеродни запаси в стъблата в количества средно от 3719 кг/ха (килограма на хектар). Разликата между клонoве от коприва с високо съдържание на фибри и растения от дива коприва е значителен по отношение на концентрацията на въглерод като добив на сухо вещество.

Въглеродът, фиксиран от високо продуктивни клонове на влакнеста коприва в надземна биомаса е между 4882 – 5389 кг/ха. За сравнение при дивата коприва, е малко над 2000 кг/х. Ориентировъчно, хектар засят с коприва може да поглъща и фиксира между 2000 и над 5000 кг въглероден диоксид годишно. Което е потенциал равен на този при индустриалния коноп (около 5000 кг/СО2 на хектар).

Как памукът измести копривата?

Копривата е един от най-старите източници на растителни влакна, използвани от човечеството, но до голяма степен е изчезнал от търговска употреба през ХХ век. Въпреки това копривата има много свойства, които водят до възраждане на интереса към употребата на добиваните от нея фибри през ХХІ век.

Всъщност хората използват влакната от коприва по този начин от около 2000 години, като най-ранните находки са от бронзовата епоха във Волдтофте, Дания. Има също доказателства за производство на тъкани от коприва от цяла Европа, включително Скандинавия, Полша и Германия, както и в Русия, Китай и Япония.

Използването на влакна от коприва за облекло намалява от ХVІ век насам, когато памучната промишленост започва да се разраства, тъй като е по-лесно и по-удобно за прибиране на реколтата. В Полша влакната от коприва са били използвани до ХVІІ век, за да бъдат заменени с коприна, а в Шотландия влакната от коприва са били използвани до ХІХ век, където са били известни като Scotch Cloth. По време на Първата световна война има кратко възраждане на влакната от коприва в Германия, където са използвани за изработване на униформи за войската, поради недостига на памук по онова време.

Прежда и тъкъни от коприва, сн. Climateka

Днес употребата на влакна от коприва отново се увеличава, като необходимостта от устойчиви, естествени влакна става все по-остра. Копривата е биоразградима, което я прави препоръчителна пред изкуствените влакна като найлон, акрил и полиестер. Тя също така е по-малко ресурсоемка за обработка от памука, така че е по-благоприятна за екологичното състояние на планетата.

Подобно на конопа, копривата също използва много по-малко вода и никакви пестициди за отглеждане в сравнение с памука. Тя е многогодишно растение – което означава, че може да се събира всяка година – има висок темп на растеж, което я прави бързо възобновяем ресурс.
Тя е относително устойчива на вредители и болести. Може да се отглеждат на маргинална терени, включително райони, замърсени с органични или неорганични замърсители, и може потенциално да играе роля в намаляването на рисковете от замърсители за хората, водата и почвите.

Как се получава влакното?

Можете да получите висококачествен материал само от коприва, събрана в определен период от годината. Като многогодишно растение тя се коси поне 2 пъти годишно. Най-доброто време за събиране на суровини е в края на зимата – началото на пролетта. През този период растежът на стъблото се забавя и копривата става кафява.

При беритбата стъблата се отрязват в основата, режат се горната част и малките клонки. След това копривата се изсушава. Готовите сухи стъбла трябва да се напукат чрез счукване. Влакната, използвани за създаване на тъканта, се отделят лесно от твърдата част на стъблото.

Сухата суровина трябва да бъде старателно омесена, за да се отделят влакната от обвивката. За да предотвратите разпръскването на остатъците наоколо, е по-добре предварително да опаковате стъблата в торбички от плат. Резултатът от омесването трябва да бъде меки влакна, които трябва да бъдат почистени от фрагменти от сухи стъбла. Това може да стане с помощта на метода на изтъркване – влакното се удря в балдахин, а след това върху твърда повърхност. След тази обработка снопчетата се омесват на ръка, за да се отстранят малките частици, свързващи влакната. За последващо изпреждане се използват само дългите влакна, наричани къделя.

* Роман Рачков е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита. Има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Статията препубликуваме със съкращения и заглавие на Mediapool, оригиналът е на сайта на Climateka.bg.