Ще успее ли "Булгаргаз" да компенсира закопаващия договор с БОТАШ

Финансово закъсалото държавно дружество "Булгаргаз" обяви в четвъртък два търга - за оползотворяване на запазения капацитет за разтоварване на втечнен газ на турски терминали и преноса му до България. На пръв поглед това изглежда разумна стъпка.

Споразумението между "Булгаргаз" и турската компания БОТАШ за резервиране на възможността за годишни доставки на 1.850 млрд. куб. м е крайно неизгодно за "Булгаргаз". За миналата година, в началото на която бе подписан документът, то оползотвори само около 50 млн. куб. м. От началото на 2024 г. досега са под 200 млн. куб. м, очакват се през юни още около 100 млн. куб. м. В същото време разходите са огромни: "Булгаргаз" е платил около 250 млн. долара за капацитета – независимо дали го е ползвал или не.

Служебното правителство на Гълъб Донев, което подписа скандалното споразумение, уверяваше, че с тези количества "Булгаргаз" ще се превърне в мощен регионален търговец и ще продава на Румъния, Унгария и кого ли още не в региона. Но вече година и половина нищо подобно не се е случило и няма изгледи да се случи.

"Булгаргаз" се оказа неспособен да търгува с газ извън България, въпреки че има регистрации за това в съседните Румъния и Гърция.

Турция няма интерес да предоговаря споразумението, което е изключително изгодно за нея. В същото време България е обвързана с плащането на близо 4 млрд. лева до 2036 година, дори да не внася някакъв газ през Турция.

При това положение логични изглеждат опитите на българското дружество да оптимизира разходите, като продаде запазения капацитет на други доставчици или като стане посредник в услугата за регазификация, съхранение и пренос на втечнен газ от Турция до България.

Но дали е така!?

Кошмарните такси

Ключовият препъникамък за успеха на обявените два търга е високата такса за услугите на БОТАШ, заложена в споразумението с "Булгаргаз". Според изтекли клаузи на споразумението таксата е 9.145 долара за мегаватчас. Това е почти двойно повече, например, от таксите за разтоварване на втечнен газ и доставка в България на гръцките терминали Ревитуса и предстоящия да влезе в експлоатация Александруполис.

Според условията на обявените от "Булгаргаз" търгове, доставчиците, които закупят капацитет, в единия случай ще поемат директно договорените скъпи такси на БОТАШ, а в другия – ще плащат на българското дружество такса за услугата. Какъв ще е размерът, от който ще започне наддаването в офертите на кандидатите в търга за услуга, ще бъде обявено предварително. И тъй като "Булгаргаз" в този вариант ще е нещо като посредник в достъпа до турските терминали за регазификация, логично е да се предполага, че ще търси финансова изгода и за себе си.

Това обаче би повишило и без друго надутите цени за капацитета на БОТАШ, а към тях има и такси за изходен капацитет от турската мрежа и входен – към българската.

Договорената в края на 2022 г. скъпа такса прави смисъл, но при високи цени на газа – от 100 евро/МВтч, коментира преди време пред Mediapool газовият експерт Кирил Темелков. В през 2023 г. най-високата цена на нидерландската газова борса, която е репер за европейския пазар, беше под 54 евро/МВтч, а в момента се движи около 30 евро.

И евтините свободни капацитети в Гърция

Това означава, че търговците на газ, ако решат да внасят по споразумението с БОТАШ, не биха били толкова конкурентни на пазара, тъй като цените им ще дойдат по-високи, отколкото например ако си внесат газ през Ревитуса. А терминалът там в момента разполага с много свободни капацитети, за разлика от периода на газовата криза през 2022 г., когато доставчиците се избиваха за слотове. На терминала Александруполис, който предстои да заработи, пък е резервиран само половината капацитет, а цените за регазификация плюс таксите за гръцката газова мрежа са 2.5 евро/МВтч.

Тоест, предложението на "Булгаргаз" не изглежда изгодно за търговците, освен ако световни газови компании, които се занимават с добив на суровината, не си правят различни сметки в пазарни перспективи, които не са ясни за хората извън този бизнес.

Според експерти, с които Mediapool разговаря, офертата на "Булгаргаз" е насочена към големите акули в газовия бизнес. За това говори и поставеното изискване кандидатите да са доставили поне 2 млн. МВтч в последните три години.

Заложеното условие ограничава по-малките дружества, коментират специалисти и отбелязват, че в много търгове на други компании няма подобни изисквания, а са достатъчни финансови гаранции, че доставките ще бъдат осигурени.

"Булгаргаз" рискува да загуби още по-голям пазарен дял

Освен това с осигуряването на турския газов капацитет за други търговци "Булгаргаз" рискува да продължи да губи от пазарния си дял в страната. Той е намалял с 27 на сто в последните години и са налице всички предпоставки това да продължава, ако държавното дружество не промени политиките си.

Засилването на конкуренцията на газовия пазар в страната и в региона със сигурност може да има позитивно влияние върху цените за потребителите. Но от друга страна, неспособността на "Булгаргаз" да работи стабилно в тази обстановка рефлектира върху приходите от неговата дейност като дивидент в държавния бюджет. А тях напоследък хич ги няма. Дори напротив – дружеството е в огромен дълг към хазната.

Любопитен момент от условията на търга за частично предоставяне на правата на "Булгаргаз" по споразумението с БОТАШ е, че кандидатите ще имат достъп до него, след като подпишат декларация за конфиденциалност. Така документът, заради чиято търговска тайна бяха закрити част от заседанията на парламентарната комисия, разследваща обстоятелствата около подписването му, ще стане достояние на заявилите интерес. Които след това спокойно може да не подадат обвързваща оферти.

Успех или провал...

Всъщност срокът за заявяване на интерес е съвсем скоро – 26 май, както и за внасяне на конкретни ангажиращи предложения – 29 май и 4 юни.

Тогава ще се види дали предприетите от новите ръководства на енергийното министерство и на "Булгаргаз" действия за минимизиране на щетите от споразумението с БОТАШ ще се увенчаят с успех или ще се превърнал в провал. И "Булгаргаз", което е на сериозна загуба, която се задълбочава, има несъбрани вземания от столичната топлофикация за 854 млн. лв. и дължи на държавния бюджет 800 млн. лв., съвсем да потъне.