Селското Монако. Как България и Румъния посякоха хазарта

Ограничаването на хазарта до разумни мащаби не е мисия невъзможна. Италия, която през 2018 г. и 2019 г. въведе драконовски ограничения на промотирането на бетинга и хазартното спонсорство, в последната половин година наложи сериозни глоби на големите социални мрежи за нарушаване на забраната. А Румъния, също като България и също през април, посече хазарта само за 2-3 седмици в година на четири вида избори – европейски, местни, парламентарни и президентски.

След купища скандали забраната на рекламата на хазарт в България във всички медии вече е факт и от петък е в сила. Революционната промяна се случи по инициатива на не кой да е, а на партиите, затваряли си очите за проблема в продължение на десет години – ГЕРБ и ДПС. Гласувана бе също забрана на зали с игрални автомати и казина в населени места под 10 000 жители (с изключение на курортите и градчетата и селата около ГКПП). Тя обаче ще влезе в сила през май 2027 г., за да не наруши повечето от действащите лицензи и да не навлече куп съдебни дела срещу държавата заради провалените инвестиции.

По ирония на съдбата се оказва, че България далеч не е единствената държава в Европа, прибегнала до драстично ограничаване на хазартната реклама и на достъпа до залагания в малките населени места в предизборната 2024 година.

Италия скъса от глоби социалните мрежи

През март италианският регулатор Agcom санкционира "Туитър" (Twitter International Unlimited Company) - собственик на платформата "X", за нарушаване на забраната за рекламиране на хазарт в онлайн пространството, като наложи глоба от 1 350 000 евро. След многобройни сигнали са установени 9 нарушения в социалната мрежа, свързани с рекламно комуникационно съдържание за игри и залагания с парични печалби.

По-рано, през декември 2023 г., по същата причина санкция в размер на 2 250 000 евро бе наложена на "Гугъл" (Google Ireland Ltd.) за реклами, качени в платформата "YouTube".

Глоба отнесе и "Туич" (Twitch Interactive Germany GmbH) - на стойност 900 000 евро.

Най-солидната санкция – 5 850 000 евро, отиде при "Мета" точно преди Коледа през 2023 г. заради реклами на бетинг, бонуси и др., припомня в справка по въпроса медийният експерт проф. Нели Огнянова в блога си "Медийно право".

В Румъния рекламата на хазарт е разрешена само между 23.00 ч. и 6.00 ч. През деня обаче се допускат хазартни спотове по време на спортни състезания. Проектозакон предвиждаше почти тотална забрана на хазартната реклама по подобие на България, но бе омекотен, така че рекламите да останат в интернет и на спортни събития между 23 ч. и 6 ч. Засега обаче въпросната промяна отлежава в парламента.

Извън медиите в Румъния има ограничение на хазартната реклама върху билбордовете – тя е лимитирана до 35 кв. м и не допуска показване на награди.

Румъния забрани слот машините в градчета и селца с под 15 000 души

В предизборната година и в спешен порядък румънският парламент забрани игралните автомати в селища с под 15 000 жители. Законът бе приет на 9 април и влезе в сила на 30 април – рекордно бързо след неговото приемане. Промяната се случи в началото на предизборната кампания и осем месеца след като премиерът Марчел Чолаку обеща да забрани игралните зали в населените места.

Предложенията на социалдемократите предвиждаха залите с игрални автомати да бъдат премахнати от населените места с по-малко от 15 000 жители, а не от всички населени места в страната, както обеща премиерът Марчел Чолаку. Друга поправка включи намаляване на билбордовете за външна реклама на хазартни игри до 35 метра.

Операторите, които не спазват новите правила, ще бъдат глобявани с между 10 000 и 200 000 леи (около 4000 – 80 000 лева).

През октомври 2023 г. румънското правителство прие спешна наредба, която повиши данъците за хазартната индустрия, забрани алкохолните напитки в залите, увеличи банковите гаранции, предоставяни от компаниите, и въведе изискване операторите да имат седалище в Румъния. "Целта е очевидна – данъците да се събират в страната", обясни тогава правителственият говорител Михай Константин.

От октомври 2023 г. досега всички законопроекти за премахване на игралните зали и игралните автомати бяха блокирани в съответните комисии. Други седем законопроекта за регулиране на хазарта и рекламата на хазарт все още чакат в парламента. Тази тема се превърна в инструмент, който политиците използват в предизборната си борба.

"Може би ще ги пуснат отново"

"Може би ще ги пуснат отново", казва служител на игрална зала в Бущени, окръг Прахова, която привлича туристи. Това е едно от населените места с по-малко от 15 000 жители, засегнато от новия закон. Машините остават в залите с изключени екрани, а на тях са залепени плакати: "Отвори онлайн акаунт и вземи допълнителни бонуси".

Но какво се случва в Бреаза, град с население на прага на закона?

В края на април, само четири дни преди влизането в сила на закона, HotNews беше в долината Прахова, в центъра на Бущени и Бреаза.

Служители в десетте зали, в които влязохме тогава, ни казаха, че все още няма план за закриване. Репортерите се върнаха след Великден, когато законът беше в сила. Попитахме над 20 души, включително играчи, служители, наемодатели и собственици на зали, за тяхното мнение относно новия закон.

Екраните на слот машините в Бущени вече са тъмни. Принцесите, "Котаракът в чизми" и плодовете бяха изчезнали от екраните, тъй като машините бяха изключени.

Местността има 6000 жители според последното преброяване, направено от Националния статистически институт (НСИ).

Служителите отказват да кажат дали и кога игралните автомати ще бъдат преместени от тези зали. Някои от тях се надяват да ги рестартират. Други не знаят какво ще работят

"Може би ще ги пуснат отново", казва анонимен служител. Много от слот машините са разположени в зали, където се правят и спортни залагания. Благодарение на последните мъжът все още има работа. Законът не засяга спортните залагания.

Служителите, от една страна, са уплашени да не загубят работата си, а от друга, се колебаят заради все по-враждебното обществено мнение към агресивността на компаниите за залагания и хазарт. Те с неохота отговарят на репортерските въпроси и слушат шефовете си, които от своя страна са резервирани.

"По закон знам, че трябва да спрат. Но наистина ли мислиш, че ще го направят", пита млада жена, която обслужваше 17 машини на място в Бущени преди няколко седмици. Облечена в черно сако и пола, тя седеше на висок стол с купчина банкноти в ръка и внимателно наблюдаваше петима играчи. От време на време звуков сигнал обявява победител.

След влизането в сила на закона игралните автомати трябва да изчезнат от 96% от населените места в Румъния. В долината Прахова машините могат да останат само в два града: Къмпина и Бреаза.

Млад играч: "Затвориха ги, няма къде да играя"

На терасата на бар в центъра на Бущени, разположен между две игрални зали, трима мъже обсъждат на кафе премахването на игралните автомати.

Двама от тях са убедени, че е твърде голямо усилие да пътуват до Бреза или Брашов само за да опитат късмета си. "Трябва да налея бензин. Казвам си: "Затвориха, няма къде да играя", обяснява един от тях, като вдига качулката си. Най-младият от тях, на 20 години, не е толкова сигурен, че ще се откаже от хазарта. "Когато стигнете до по-голям град, вкарвате и телефона си." За първи път влиза в игрална зала на около 13 години, за да се впише в група момчета. В крайна сметка той прекарва около четири часа на ден в света на ротативките и забелязва, че много играчи са тийнейджъри.

В Румъния има над 12 000 зали за спортни залагания и приблизително 400 000 онлайн сметки в уебсайтове за хазарт, но данните на Националната служба за хазарта (ONJN) не са актуализирани от 2019 г.

На няколко крачки от бара собственик на помещение изразява тревогата си. Компанията, притежавала машините, се отказала от лизинга за една нощ и отворила дупка в бюджета му от 1200 евро на месец. "Не очаквах забраната да влезе в сила толкова бързо. Но премам положението, каквото е. Законът трябва да се прилага, ще намерим друг наемател", казва той.

Компулсивното залагане е емоционален проблем

В момента няма проучвания за броя на пристрастените към игралните автомати в Румъния. През изминалата година пресата съобщи, че те са 100 000, но данните са от седемгодишно проучване, проведено от Асоциацията на организаторите на ротативки. Истинският брой не е известен.

"Пристрастяването към хазарта не е ли по същество финансов проблем?" Този въпрос стои на уебсайта на "Анонимните играчи", общност на румънци от страната и диаспората.

Отговорът: "Натрапчивото залагане е емоционален проблем. Човек, хванат в хватката на тази болест, създава планини от привидно неразрешими проблеми. Разбира се, възникват финансови проблеми, но също и семейни, работни или правни проблеми."

Момче, което току-що излиза от пункт за залагания в Бущени, наблюдава подобни проблеми при свой приятел: "Той е пристрастен, залага коли и златни верижки в тези игри."

Младият мъж също играе, но твърди, че най-голямата загубена сума е 200 леи (около 80 лв.). Той смята, че е добре, че в неговия град вече няма да има игрални автомати, но вижда като проблем хората да продължат да играят онлайн.

В допълнение към наскоро влезлия в сила закон, има още седем законопроекта, насочени към индустрията на игралните автомати. Много от тях имат за цел да ограничат или дори забранят рекламите, подобно на закона в България, и са внесени от партията "Съюз за спасение на Румъния", която обвини социалдемократите и либералите в "лицемерие".

"Прах в очите е, ако забраните игралните автомати само в населени места с по-малко от 15 000 жители", каза зам.-председателят на съюза Йонуц Мостеану през април.

Турист лаконично обобщава мнението на няколко души, с които разговаряхме: "Индустрията на хазарта е полезна само за тези, които я притежават. (...) Горкият работи по цял ден, вдига чували с цимент, печели 200 и после харчи вечерта, понякога дори си тръгва с дългове."

Седем зали на 550 метра в центъра на град с 15 000 жители

На тридесет километра от Бущени машините все още осветяват тъмните коридори. В центъра на Бреаза, на разстояние от 550 метра, открихме седем зали със слотове.

Градът има 14 800 жители, според Националния статистически институт. Главната дирекция за регистрите на населението (DGEP) обаче наскоро изпрати документ до кметството, удостоверяващ, че има над 15 000 души. Конкретно: 15 196 души. Съгласно закона "броят на жителите се удостоверява с удостоверение, издадено от кметството, на чийто територия се намира игралната зала".

Кметът Богдан Новац се съгласи да говори с репортери в края на април, няколко дни преди законът да влезе в сила, когато обяви, че кметството ще поиска данни от дирекцията за гражданска регистрация. "Трябва да имаме официално броя на населението, за да знаем дали законодателството важи за Бреаза или не. Реално погледнато, това е национален феномен, навсякъде има изобилие от зали за залагания и игри", каза тогава кметът. На въпрос дали е имало натиск от представители на бранша, кметът отрече.

След Великден Богдан Новац отказа да отговаря на други въпроси.

"Идвам в Румъния и залагам на игрални автомати"

Намираме Даниел на машина в малка зала в Бреаза. Той иска печалбите си: 400 леи (около 160 лв.). "Това са много пари, нали", питаме го. Той се смее. Служителят, който му дава парите, също се смее. "Вложих 350 леи (около 140 лв.)", обяснява той защо печалбата не е голяма. Но поне този път не е загуба.

Даниел е строителен работник в Ирландия, той се прибира в Бреаза няколко пъти в годината. "Имам лимит от 300 леи (около 120 лв.). Ако загубя, спирам да играя", казва той. Даниел играе само когато идва в Румъния: ако остане вкъщи три седмици, четири дни минават на "машините". В Ирландия той няма достъп до слот машини, може да играе само онлайн, и то само защото използва акаунти от Румъния.

Законът за хазарта и лотариите от 1956 г. забранява казината в Ирландия, писа "Айриш пост" преди няколко месеца, но хората в индустрията откриха законодателна празнота: частните хазартни клубове могат да работят. До момента са създадени 14 такива клуба, в които членовете могат да играят покер, рулетка и слот машини.

Даниел предпочита да идва лично: различно е усещането, когато натиснете бутона, "усещате машината по различен начин". Онлайн е по-малко бляскаво, казва той. Мъжът има приятели, които са теглили много заеми, след като са загубили парите си. "Но те нямат семейство и деца като мен" и добавя, че си е поставил лимит на телефона за двете сметки, които има в два букмейкъра.

Служителка на игралната зала коментира, че в толкова малък град като Бреаза тя не би оцеляла само със спортни залагания, без машини. Тя обаче има син тийнейджър и не би искала той да изпадне в този навик. Никога не е залагала, въпреки че е работила в зала с ротативки повече от четири години. "Шефът ми каза: Когато няма никой наоколо, е по-добре да спиш или да гледаш филм, отколкото да ги докосваш", споделя тя.

Питаме я за случаи на играчи, които искат да се самоизключат съгласно закон, приет от президента Йоханис през ноември 2022 г. Тя е чула за "програмата" по телевизията, но не знае как може да се приложи в момента. В сравнение с България, Румъния няма национален регистър на хазартно зависимите, които желаят да се самоизключат от игрите.

Във всичките седем зали, в които влязохме в Бреаза, само тази на румънската лотария има система за самоизключване: служителят въвежда данните на играча и установява дали лицето е в списъка или не. Тяхната система обаче е вътрешна.

"Мисля да отворя пералня"

В малко градче като Бреза комарджиите са лоялни клиенти, "повечето идващи всеки ден са от района", казва служител на зала до малко заведение за бързо хранене. По-рядко идват туристи.

"Любопитно ми е дали биха ги спрели онлайн", пита салонната служителка за другите законопроекти, чакащи в парламента. "Е, тогава какво са направили, ако не са ги спрели онлайн? Всички имаме достъп до телефони!", възкликва тя.

На този фон някои бизнесмени от игралната индустрия са песимисти за бъдещето на бизнеса. "Ако работиш легално, знаеш ли колко печелиш от това? 10% максимум. Мисля да си отворя пералня", заключава предприемач от Бреаза, докато на заден план играчи натискат бутоните на машините пред екраните.

Забраната на рекламата в България извади на светло зависимости и корупция 

След като в продължение на 10 години си затваряха очите пред прекомерния разцвет на хазартната индустрия в България, ГЕРБ и ДПС предложиха пълна забрана на рекламата на хазарт във всички медии в страната - телевизия, радио, вестници, както и онлайн. Предложението беше внесено и одобрено от парламента със светкавична бързина - за 6-7 дни, и беше гласувано с пълно единодушие, без нито един глас "против" или "въздържал се".

Забраната в Закона за хазарта следва да сложи край на сияещите ТВ и спортни "звезди", окъпани в промоции на бонуси и залози. Десетки от най-известните български актьори и спортисти години наред взимаха солидни хонорари, за да правят по-атрактивна агресивната реклама на хазарт. Затова забраната, за която отдавна настояваха граждани, организации за правата на децата, психолози, хазартно зависими и др., е силно одобрявана от общественото мнение в България, но срещна неочаквана опозиция - не толкова от самите бетинг компании, колкото от водещите телевизии и големите онлайн медийни групи в страната.

Оказа се, че големите медии са станали прекалено зависими от хазартната реклама, която бруто възлиза на около 100 млн. евро за 2022 г. и около 80 млн. евро за 2023 г. В някои от частните телевизии милионите от хазарт представляват към 20-30% от общите им рекламни приходи. Те обявиха пред зрителите си, че рязкото спиране на този финансов поток в средата на годината е удар срещу независимостта им и застрашава програмната им схема. Много медийни и пиар експерти, както и известни журналисти започнаха да обясняват, че забраната на хазартната реклама всъщност е вредна и че истинската цел на ГЕРБ и ДПС е да свалят цената на частните телевизии, така че да бъдат купени и овладени евтино. Имаше обаче и изключения.

"Не е правилно частни телевизии да оправдават присъствието на хазарта в програмата си с обществен интерес. Свободата на словото е застрашена, но е застрашена отвътре в самата медия. "Нова телевизия" казват, че са зависими от хазартните оператори. Но програмата на една телевизия не може да се определя от техните спонсори и рекламодатели, те трябва да бъдат разделени. Забравихме за какво съществуват медиите", коментира пред БНР доц. Жана Попова от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Хазартът винаги е бил обект на политически, икономически и престъпни интереси в България след демократичните промени през 1989 г., но истинският разцвет на индустрията започна около 2014 със създаването на частните лотарии на бизнесмена Васил Божков. За около 4-5 години се създаде масова лотомания в България, а частните лотарии достигнаха годишен оборот от 1.5 млрд. лв. Доходоностният бизнес, който е силно зависим от държавата, на свой ред предизвика сериозни политически и бизнес апетити.

В края на 2019 г. и през 2020 г. се разви дълга сага, свързана с несъбрани в бюджета 550 млн. лв. хазартни такси и данъци от частните лотарии. Бизнесът на Божков бе закрит, лотарията стана държавен монопол, а самият бизнесмен избяга в Дубай, за да се спаси от арест. По време на престоя си в емирствата той разкри мащабна схема за корупция и рекет на най-високо държавно ниво, простираща се до бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и до тогавашния финансов министър Владислав Горанов.

Към днешна дата нищо от това не е официално доказано - нито че въпросните 550 млн. лв. са дължими, нито че са извършени данъчни престъпления, нито че е имало корупция и рекет от премиер и министър.

Божков се завърна в България и към днешна дата е на свобода под гаранция. В интервю за Mediapool той обяви, че вече няма никакви интереси в хазарта и е излязъл от този бизнес. И нещо повече. Божков вече е на мнение, че "хазартът е социално зло и трябва да се забрани или поне да се регулира по друг начин". Затова той ще се бори за забрана на хазарта в България през новата си политическа партия "Център", която цели също така да изгони от властта хората, за които твърди, че някога са го рекетирали - бившият премиер Бойко Борисов и свързаният с него лидер на ДПС Делян Пеевски. 

След залеза на хазартната империя на Божков през 2020 г. секторът възкръсна в нова посока - онлайн хазарта. Така, вместо да намалее, телевизионната реклама на хазарт всъщност значително се увеличи като стойност – с 200-300%. Официално регистрираните хазартно зависими в 7-милионна България също се увеличиха - до 36 000 души. 

Наземният хазарт също не се предаде - откриваха се една след друга нови игрални зали по градове и паланки, като общият им брой вече е над 1100. След три години обаче това трябва да се промени, тъй като, подобно на Румъния, парламентът гласува забрана за откриване на зали в населени места под 10 000 души.

С промените в закона обаче скандалите с хазарта в България едва ли ще приключат. Единственото положително от всички тях е, че извадиха пред целия свят, в детайли като за хит от "Холивуд", механизмите на корупцията и зависимостите в политиката, бизнеса, държавната власт, съдебната система и медиите в една държава, която толкова упорито се бори да докаже на света, че се бори с корупцията.

* По материала работиха Юлия Рошу (Iulia Roșu), Медея Стан (Medeea Stan) и Лауренциу Унгуряну (Laurențiu Ungureanu) от HotNews.ro (Румъния), както и Цветелина Соколова от Mediapool.bg.