Брюксел отново разби на пух и прах българския план "Енергетика и климат"

За пореден път Европейската комисия определи като неамбициозен плана на България "Енергетика и климат". Първият път това стана по времето на последното правителство на Бойко Борисов, но остри критики среща и сегашната актуализация на документа, която трябваше да стане факт още миналото лято, но след редица анализи и моделиране бе внесена едва сега.

В края на миналата седмица Европейската комисия публикува своите препоръки към новия план "Енергетика и климат" на страната ни, които трябва да са отбелязани до края на юни 2024 г. Тоест служебното правителство спешно трябва да се захване с тях, защото тогава редовен кабинет няма да има.

Брюксел настоява страната ни да определи икономически ефективни допълнителни политики и мерки за намаляване на въглеродните емисии, особено за транспортния сектор и да се постигне намаление с 10 процента през 2030 г. спрямо нивата от 2005 г. Също така се изисква план за внедряване на възобновяема енергия в следващите 10 години с препоръка да се постигне дял от 45 на сто за дела на тези източници. Иска се и увеличение на задължителните цели в отоплението и охлаждането до 2030 г.

От българското правителство се иска да каже как ще премахне постепенно изкопаемите горива и как ще внедрява геотермалната енергия и ще насърчава използването на водорода в промишлеността.

Липсата на стабилно финансиране на програмите за енергийна ефективност и ясна амбиция за декарбонизация на сградния фонд е другият дефект на внесения в Брюксел документ. На фона на силно забавеното сключване на договори за саниране на панелки с пари от Плана за възстановяване и развитие, Брюксел иска от страната ни график за трансформиране на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии до 2050 г., включително междинни етапи за 2030 г. и 2040 г.

Мерки за допълнителната диверсификация на газовите доставки, както и информация дали страната се подготвя да внедрява малки модулни реактори са сред останалата изисквана информация от Европейската комисия.

Доразвиването на подхода за справяне с енергийната бедност с оценка за сега засегнатите домакинства и конкретна цел за намаляване на тези хора, и друго изискване на Еврокомисията.

Страната ни също така трябва да предостави подробни политики и мерки за цифровизация на енергетиката система, както и реформи за мобилизиране на необходимите частни инвестиции да достигане постигане на енергийните и климатичните цели.