Източна Европа още се гърчи от родилните болки на промяната, а се задават нови битки. Това, че източноевропейците бяха държани на "къс повод" от СССР, още повече усложнява борбата за самостоятелност и достойна демокрация, пише в коментар на сайта си германското обществено радио Дойче Веле.
Унгария винаги е била за пример. Още в годините на Студената война тя олицетворяваше човешкото лице на комунизма. Унгарците бяха тези, които през 1956 г. проляха кръв в името на демокрацията. Пак в Унгария - по границата с Австрия - на 27 юни 1989 г. за първи път се отвори пролука в Желязната завеса, през която много източногерманци се спасиха на Запад.
Сега Унгария е на път отново да стане пример - този път обаче негативен. Унгарският премиер Виктор Орбан реши да циментира властта си и повлече унгарците в несвойствена за тях посока на развитие - от отличници към проблемното дете на Европа.
През последните две години Орбан извърши чистки в държавната администрация и повечето органи на властта, обграждайки се със свои хора, и използва мнозинството си от 2/3, за да промени конституцията.
Дълго време Унгария изглеждаше изолиран случай в Европа. Докато не започнаха да пристигат новини с подобно съдържание и от Румъния. В северната съседка на България от месеци се води битка за повече власт, в чийто пламъци изгарят принципите на демокрацията.
Голямото уреждане на бившите
Все по-отчетливо се забелязват сходствата между двамата управници Виктор Орбан и Виктор Понта. ЕС се опасява, че техният авторитарен стил на управление може да зарази и съседите на Унгария и Румъния.
В една Словакия, например, премиерът Роберт Фицо също използва популистки лозунги за сметка на демократичните ценности, а в съседна Чехия президентът Вацлав Клаус откровено призовава чехите да напуснат ЕС.
Малко пó на юг - в България, един бивш бодигард с войнствена осанка и днешен премиер Бойко Борисов обещава да се пребори с корупцията, но в класациите на "Трансперънси Интернешънъл" страната му продължава да е с едни от най-лошите показатели в цяла Европа.
Всички тези примери показват една обща тенденция: за модерните автократи демократичните ценности са нещо второстепенно. Най-важната задача за тях е заздравяването и разширяването на властта!
Дълбока травма за хората в Източна Европа е начинът, по който бившите комунистически елити не само успяха бързо да се нагодят към новите пазарни условия, но и да си осигурят ръководни позиции в редица области. Днес имаме усещането, че се е сменила само системата, но не и хората по върховете. А това разколебава хората и подкопава доверието в демокрацията.
Още по-лошо - съхранени бяха редица корупционни практики и отношения на зависимости в икономиката, които пречат на изграждането на стабилна средна класа и добре функциониращо гражданско общество.
Източноевропейските страни още се гърчат от родилните болки на промяната. Те търсят здравите места в държавата, за които да се хванат, но трудно ги откриват след като дълги години са били държани на къс повод от Съветския съюз. Задачата им не става по-лесна от това, че едва извоювали си независимост, те отново са принудени да прехвърлят част от суверенитета си - този път към Брюксел. Виктор Орбан в Унгария забеляза това очевидно вътрешно противоречие и сега се опитва да го обезсили с нови текстове в конституцията.
Може и без краен национализъм
За разлика от унгарците поляците са на път да открият своята нова роля в новия свят. Пътят им обаче бе доста трънлив. Със своя фанатичен устрем да скъсат с миналото, да осветлят старите комунистически зависимости и да потърсят отговорност от виновните, братята Качински почти успяха да разединят полското общество. А с националистическата си външна политика те почти вкараха Полша в международна изолация.
Те обаче задвижиха спешно необходимия дебат за ролята на обществото и държавата в годините след промяната. А когато този дебат стана опасен за самото полско общество, поляците извадиха червен картон на братята Качински.
С поведението си поляците показаха, че има и друг път освен този на националистическия популизъм.
В този смисъл поляците, а не унгарците, са днес примерът за Източна Европа.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
29 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Да не би Дойче веле да ги е подгонила носталгия по руския къс повод... На какъв повод държат техните "осита" въпреки Меркел? От Източна Европа до Източна Европа има голяма разлика все пак...
Ала Иванова: Чисто теоретично погледнато статията е чудесна. Обаче... Пълното разочарование, което настъпи в повечето хора в източна Европа след промените се дължи не на източна Европа, а на западна. Тя ни обра с помощта на комунистически елит, тя ни научи да се корумпираме.. Защо сега плачат. Да не би в Германия да няма корупция? А кои бяха големите концерни, които изкупиха и частично затвориха разни производства, за да не ги конкурират. Само че е по-лесно да се правиш на демократ и да критикуваш, вместо да гледаш истината в очите.
Може би точно това е причината да харесат вЕС нашия Сергей Станишев- син на виден функционер на ЦК на БКП, а и много свързан с ЦК на КПСС. Как така точно него го предложиха за председател на европейските социалисти, това никой не го обясни до момента.Явно има скрита договореност, която повече от 20 години се изпълнява и за съжаление не в полза на народите от бившите соц. страни.
Сега запада ще сърба плодовете на собственото си лицемерие и бандитизъм, прикрит за демократични фрази! Къде беше този "запад" когато се разграбваха бившите соц. дъжави! Сега гледам с нескрито удоволствие как ес върви към своя край, а запада е на крачка от позабравената мизерия :)))
А защо пропускате Жельо Желев, Иван Костов и всякакви други новосъбудили се демократи - ренегати. Това си е заговор. С тези политически шмекери животът ни стигна до тук. Нищо. Ходом на място. В същото време машите на властта- спортисти, милиционери и партийни секретари подготвиха средния ешелон на червената буржоазна аристокрация. Погубена младост и безмисленни лишения.
И европейците са виновни! Избират Станишев, за предстедател на Европейските социалисти, а той не е никакъв социалист, а прикрит комунист. Ако случайно дойде на власт, ще се повтори румънската и унгарската история!
Синтезирана и точна -Добра статия!!!
До 21: Страшно си прав. Ето това трябва да влезе в учебниците по история, а не името на Тиквата и тикво-подобните ни политици.
М.Н.
Късно е Зап.Европа да се тюхка за статуквото, което тя наложи в Източна Европа. Когато всички изстрадали от комунизма източно-европейци очакваха активна помощ от западняците, последните гледаха само как да приберат ограбените от червените лидери пари в собствените си банки. Е, за да ги вземат "на сигурно място" при себе си, нямаше как, трябваше да прикоткат същите червени лидери и наследниците им и, разбира се, да се правят на слепи и глухи за окончателното смазване и източване на изстрадалите …
източноевропейски народи. По едно време Лех Валенса им го каза откровено с думите: "Западна Европа показа, че й липсва въображение". Имаше момент, в който западняците можеха да пожертват временно материалните си мераци и да помогнат за ликвидирането на последиците от комунизма и влизането на смазаните народи в едно нормално политическо русло и сега, и за тях щеше да е по-добре в една истински обединена Европа, а не "Европа на две и повече скорости" - каквито глупашки думи употребяват някои като новия фр.президент!