Ти си това, което четеш

Армения отбелязва един век от геноцида

14:01 | 24 април 2015 | 3 коментара

Германия чрез своя парламент се присъедини към страните, признали арменския геноцид

Арменците отбелязват на 24 април 100-годишнината от клането, отнело живота на 1,5 милиона техни предци в Османската империя, независимо от критиките на Турция, която продължава да отхвърля думата "геноцид" за една от най-черните страници в историята на 20-ти век.

За възпоменателната церемония край паметника на жертвите на арменския геноцид в Ереван се събраха няколкостотин хиляди души, включително много чуждестранни ръководители и представители, сред които и президентите на Русия и Франция Владимир Путин и Франсоа Оланд.

Строгият, величествен обелиск на хълма Цицернакаберд ("Лястовича крепост" на арменски), откъдето се вижда цял Ереван, символизира скръбта за загиналите и възраждането на нацията. Внушителният паметник, състоящ се от 12 базалтови плочи, подредени в кръг около вечен огън, и 44-метров обелиск е открит през 1967 г., две години след големи демонстрации в Ереван, на които за първи път се настоява за признаване на геноцида. Преди тези небивали по мащаб прояви в Армения - тогава една от 15-те републики в СССР - кланетата са наричани "Голямата катастрофа".

"Геноцидът на арменците е не само трагедия на народа ни, но и престъпление със световни измерения срещу цивилизацията и човечността", заяви арменският президент Серж Саркисян.

Преди началото на Първата световна война арменското население на Османската империя наброява близо 2,5 милиона души. Около милион и половина души са избити системно между 1915 и 1917 г., последните години на империята. Трагедията е призната за геноцид от десетина страни. Турското правителство признава като факт масовата гибел на арменци, но е против използването на термина геноцид и смята, че жертвите са били по-малко, отколкото посочва Армения - между 300 и 500 хиляди. Според Анкара, арменците не са загинали в резултат на целенасочената политика на тогавашните власти, а вследствие на гражданската война в Османската империя, взела жертви и сред турците.

На 24 април 1915 г. хиляди арменци, заподозрени във вражески действия срещу централното правителство на Османската империя, са арестувани в Истанбул. Повечето от тях впоследствие са екзекутирани или депортирани. Арменската православна църква канонизира жертвите.

Днес, 100 години по-късно на същия ден, по време на възпоменателната церемония президентът на Армения Серж Саркисян благодари на пристигналите чуждестранни държавни ръководители. "Нищо няма да бъде забравено", каза Саркисян и изрази надежда, че постъпките, направени в последно време за признаване на масовите убийства на арменци в Османската империя за геноцид, ще помогнат да "бъде разсеян мракът на 100-те години отричане".

Лидерите почетоха с едноминутно мълчание паметта на загиналите. Всеки чуждестранен пратеник се приближаваше към президента Саркисян и съпругата му, за да изрази съчувствие. После идваше дете със знаменце на съответната държава или организация, поднасяше на госта жълта роза и го водеше за ръка към мемориала. Там чуждестранният представител прикрепваше розата към поставен вече венец.

Арменският президент приветства сънародниците си в Турция, които се събраха на централния площад "Таксим" в Истанбул, за да почетат паметта на мъртвите. Вие сте "силни хора, които правят нещо важно за своята родина", обърна се към тях той.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че страната му се прекланя пред жертвите на геноцида и никога няма да го забрави. "Прекланям се пред паметта на жертвите и току-що казах на моите арменски приятели, че ние няма да забравим никога трагедиите, които вашият народ е преживял", каза Оланд. "В Турция са изречени думи, и то важни думи, но се очакват и други, за да може споделената мъка да стане и споделена съдба", добави той.

"Позицията на Русия е била и остава последователна: ние винаги сме смятали, че масовите убийства на хора нямат и не може да имат никакви оправдания", подчерта Владимир Путин.

Той констатира, че днес в много райони на света "отново надига глава неофашизмът, към властта се стремят радикални националисти, набира сила антисемитизмът, виждаме и прояви на русофобия".

Германският парламент призна арменския геноцид

Германският парламент прие днес резолюция, признаваща извършването на геноцид над арменците в Османската империя. Текстът бе одобрен с огромно мнозинство.

Гласуването бележи значително промяна в позицията на Германия по въпроса, отбелязва Ройтерс. Резолюцията поражда риск от дипломатически спор с Турция. Германия е най-големият търговски партньор на тази държава сред страните от Европейския съюз и има голяма турска диаспора.

Берлин дълго време отказваше да използва тази формулировка за масовите убийства на арменци в Османската империя. Терминът "геноцид" освен това предизвиква особен резонанс в Германия, която е отговорна за убийството на шест милиона евреи по време на Холокоста.

Всички групи в Бундестага подкрепиха резолюцията, одобрена на специално заседание на долната камара на германския парламент по повод 100-годишнината от арменския геноцид.

"Онова, което се е случило в разгара на Първата световна война в Османската империя пред очите на света, е било геноцид", каза в началото на дебатите председателят на Бундестага Норберт Ламерт.

Германският президент Йоахим Гаук също използва този термин в реч снощи. Той дори заяви, че Германия - съюзник на Османската империя през Първата световна война - също носи част от вината за геноцида, тъй като е участвала в планирането на депортациите на арменци и дори в тяхното осъществяване. Германия и Османската империя са били съюзници през Първата световна война.

По-рано тази седмица австрийският парламент прие аналогична резолюция, признаваща геноцида.

Обама говори за "масово избиване на арменци"

В специално изявление президентът на САЩ Барак Обама обеща солидарност с арменците, но не назова "геноцид" събитията от преди сто години в Османската империя. Той заяви, че масовото избиване на арменци през Първата световна война от османските турци е важен момент, който навежда на размисъл за това колко важни са историческата памет и изправянето лице в лице с миналото. Президентът изтъкна още, че твърдо е заявявал мнението си за случилото се през 1915 г. и че то не се е променило.

По време на президентската кампания Обама определи като геноцид избиването на арменци и заяви, че правителството има отговорност да признае събитията за такъв. Като президент обаче той избягва това определение.

Турция държи на позицията си

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви отново, че Османската империя никога не е извършвала геноцид. "Арменските твърдения за събитията от 1915 г. са безпочвени", каза Ердоган в реч, която произнесе на събитие в Турция, обявено като среща на върха за мир.

Анкара предизвика полемика, насрочвайки тази година честването на стогодишнината от битката при Галиполи - годишнина, отбелязвана по традиция на 25 април, за 24 април - деня, когато арменците почитат жертвите на геноцида.

Сред чуждестранните държавници, които присъстваха, бяха британският принц Чарлз и министър-председателите на Австралия и Нова Зеландия.

През януари 2014 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган, тогава премиер, направи неочакван жест, като поднесе от името на страната си съболезнования "на внуците на арменците, убити през 1915 г."Армения обаче отхвърли тези съболезнования, настоя за признаване на геноцида и "разкаяние".

В началото на тази седмица турският премиер Ахмет Давутоглу излезе със съболезнователно послание към наследниците на жертвите, без обаче да нарича извършените убийства "геноцид".
 

Днес турският министър за отношенията с ЕС Волкан Бозкир присъства на служба в арменската църква в Истанбул в памет на жертвите от убийствата през 1915 г. - нещо, което официален турски представител прави за първи път. "Ние признаваме болката, изпитана от нашите арменски братя и по никакъв начин не сме против възпоменанието по повод на тази болка. Почувствахме задължение да присъстваме на тази служба", отбеляза той.
 

Възпоменателни чествания по повод на тъжната 100-годишнина се състояха в редица страни и градове в Близкия изток – Бейрут, Ерусалим, Техеран и пр.
 

За по-късно е планирана екуменическа служба с участието на всички християнски църкви в черквата с гроба на Исус Христос в старата част на Ерусалим.

Още по темата
Още от Свят

Каква е оценката ви за внушителния обвинителен акт по делото "КТБ"?