БСП играе срещу собствените си поправки в Изборния кодекс?

БСП явно нямат намерение да отстояват някои от важните си предложения за промени в Изборния кодекс като въвеждане на активна регистрация и нисък праг за пренареждане на листите, с които партньорите им от ДПС не са съгласни, но пък не е изключено да бъдат приети с подкрепата на ГЕРБ. По този начин могат да бъдат разчетени странните процедурни маневри, разиграни от управляващите по повод изборния закон, отчетен само преди ден от лидера на БСП Сергей Станишев като изпълнен предизборен ангажимент.

В сряда мнозинството изненадващо реши с новия кодекс да се занимава нова нарочна парламентарна комисия, след като наскоро приключи дейността си временната комисия, натоварена със същата задача, при това широко рекламирана от БСП като пример за откритост и гражданско участие, тъй като в работата ѝ бяха привлечени граждански организации (предимно симпатизиращи на управляващите).

Целта на упражнението е да се заобиколи правната комисия, в която би следвало да отиде внесеният преди седмица законопроект на БСП. В правната комисия двете най-големи партии – опозиционната ГЕРБ и съуправляващата БСП - имат убедително мнозинство от 15 депутати, което с лекота би могло да гласува текстовете , с които ДПС и "Атака" (общо петима депутати) не са съгласни. Логично е след това същият вот да се повтори в пленарна зала при окончателното приемане на закона.

За да се избегне тази "опасност", социалистите сега инициират създаването на специализирана комисия за Изборния кодекс, в която всяка партия ще има по равен брой представители – четирима. Така ДПС и "Атака" получават възможност да блокират неудобните им текстове и БСП да се оправдаят, че са внесли позитивни промени в закона, но те са били отхвърлени.

Официалният мотив за новосъздадената комисия е, че правната била пренатоварена. Предложението дойде от Мая Манолова, която бе председател и на временната комисия за изборния закон. На пръв поглед изглежда, че с този ход БСП се опитва да заобиколи коалиционния си партньор ДПС, но според източници от мнозинството е точно обратното.

Ако ДПС и "Атака" със своите осем гласа в новата изборна комисия гласуват против праг на преференция от 7% (тоест, ако 7 на сто от всички гласували за една партийна листа посочат, че предпочитат един и същи кандидат за водач, то тя се пренарежда), идеята няма да бъде приета и едва ли ще има шанс да мине в пленарна зала. Ако същият текст трябваше да бъде гледан в правната комисия, резултатът можеше да е в полза на поправката, но в ущърб на ДПС и на коалиционните отношения между БСП и ДПС, тъй като щеше да бъде прокаран с подкрепата на опозиционната партия ГЕРБ.

"Създаването на новата изборна комисия е уж идея на Мая Манолова, която обаче урежда нашите искания, а от две злини е по-добре да избереш по-малката", коментира пред Mediapool депутат от ДПС.

Още в началния етап на работата по Изборния кодекс, "отговорничката" за него Мая Манолова анонсира, че той вероятно ще се приема с плаващо мнозинство, което ще рече, че БСП, и ДПС ще търсят гласовете на ГЕРБ и "Атака" по определени текстове.

Поне на думи, социалистите настояват за ниска преференция, активна регистрация (за база да се ползват списъците на упражнили правото си на глас от евровота), както и професионална ЦИК. Целта на преференцията е да се даде възможност на избирателите да пренареждат партийната листа, за която гласуват, като отбелязват своя предпочитан кандидат и му дават предимство пред водача, определен от партията. Активната регистрация, за която отдавна се говори, пък би трябвало да помогне за прочистване на избирателните списъци от мъртви души.

ГЕРБ не приеха такива промени, докато бяха на власт, но сега твърдят, че са склонни за ги подкрепят. ДПС и "Атака" са категорично против. Движението освен това настоява да отпадне изискването за уседналост, което се подкрепя от останалите партии.

При наличие на политическа воля, ако БСП държат реално, а не само на думи, на собствените си предложения, те биха могли да ги прокарат, дори рискувайки да си навлекат недоволството на ДПС. Затова в момента е трудно да се прогнозира как точно ще изглежда окончателният вариант на Изборния закон. Досегашната практика показва, че партийните сметки и пазарлъци обикновено надделяват над обществения интерес, макар че въпросните сметки често се оказват фатално сбъркани.