Бургас, София и Габрово са лидери по е-управление

За трета поредна година община Бургас е с най-висок индекс на електронно управление. Столична община запазва втората си позиция, а Габрово прави забележителен скок с десет места за година и достига почетното трето благодарение на новия си сайт. Това показва индексът за електронно управление за 27-те общини, областни центрове в България. Той се прави за трета поредна година от Института за икономическа политика (ИИП).

Голям напредък бележи и община Шумен, която от 23-та позиция през миналата година се придвижва до 4-та сега.

Последното място и тази година остава за община Монтана.

Индексът за електронно управление се прави на оценка на общинските интернет страници по 111 критерия в пет категории - сигурност и защита на личната информация, приложимост, съдържание, предлагани услуги, гражданско участие и социална ангажираност.

Методологията на изследването е американска, но видоизменена с компоненти, които да отговарят на нашата действителност, каза Драгомир Белчев, финансов директор в Института за икономическа политика. Изследването е осъществено с подкрепата на посолството на САЩ.

За изминалите три години най-голям напредък има в предлаганите услуги и в използването на общинските сайтове, но има какво да се желае по отношение на сигурността и защита на личната информация, коментира Драгомир Белчев.

Изследването показва, че технологиите се развиват по-бързо от скоростта, с която те се прилагат от администрацията.

Все повече общини успяват да разберат значението на сайтовете, показва проучването.

По индикатор "сигурност и защита на личните данни" първите три места си поделят София, Бургас и Шумен, а Пазарджик е в дъното на класацията. Сред проблемите по този показател изследователите изтъкват това, че най-често под защитата на личните данни се разбира като изброяване съответните закони.

По индикатор "използваемост" най-добре работещите сайтове са тези на общините София, Варна и Стара Загора. Сред условията сайтът да е използваем са лесна навигация, наличие на форми за попълване на обратна връзка и инструменти за търсене на информация на сайта.

По индикатор "съдържание" - наличност на публични документи, достъп за хора с увреждания, мултимедийна информация, обяви за работни места, данни за работата на общинските съвети и директен контакт, Бургас е лидер.

Изследователите посочват, че по принцип голяма част от информацията е налична, но е по-трудно достъпна и например липсва описание на задълженията на дирекциите на общината, което затруднява хората към кого да се обърнат при проблем.

За общинските съвети се оформя тенденция дейността им да бъде обособена в отделен подсайт, разширява се и възможността за пряко предаване на заседанията.

По индикатор "предлагани услуги" - справки по електронен път в регистри и електронно плащане на такси, данъци и издаване на разрешителни, удостоверения и справки, София, Стара Загора и Габрово заемат първите места, а Видин и Монтана - последните.
Изследователите отчита като цяло липсата на интегрирани системи за плащане на услуги, като ползват други платформи, но директно, през сайта на общините, това по-рядко се среща.

По индикатор "гражданско участие и социална ангажираност" - възможностите, предоставени от общините, за обратна връзка и въвличането на хората в управлението и вземането на решения, като в този индикатор са включени и профилите в социалните мрежи и как те се използват, лидери са общините Бургас, Плевен и Перник.

Изследователите изтъкват като проблем за повечето общини липсата на анкета за оценка на удовлетвореността след ползване на определена услуга, или като цяло от сайта и невъзможността за директно обсъждане. Най-често общините имат профил във Фейсбук - 16 от 27.

Мониторингът на онлайн финансовата отчетност на общините за последните три години показва, че местната власт споделя информация за финансовото си състоянието с хората, но отделен е въпросът доколко тя е достъпна.

Мариана Трифонова, старши експерт в ИИП обясни, че са били изследвани финансови данни от годишните финансови отчети на 27-те общини - областни центрове за периода 2014 - 2016 г. поместени на сайтовете им.

Сред изводите се откроява това, че за отбрана и сигурност местната власт отделя средно 1.5 на сто от разходите си, което може да се окаже проблем при справяне с извънредни ситуации заради природни бедствия например.

За това перо например в Добрич, Разград и Търговище се отделя едва половин процент от разходите, докато във Варна – 4.4 на сто, което според анализаторите от ИИП се дължи на факта, че градът е морска столица и граница.

Най-голямото перо от разходите на всички изследвани общини е за образование.

Като цяло анализаторите отчитат, че всички общини изпълняват законовите си задължения и онлайн публикуват годишните си финансови отчети. В община Габрово например се представя съкратена версия на годишния финансов отчет, насочена към хората с презентация и в достъпна форма, Разград има също опит в тази посока.