"Буря в чаша вода" - Каталуня не е повторение на еврокризата

Дори инициативата за независимост Каталуня да се окаже най-тежката политическа криза в Испания от десетилетия, това не е Грекзит, нито Брекзит, нито пък Фрекзит за чуждестранните инвеститори.

 

Притежатели на испански акции и облигации в чужбина - и на активи от еврозоната като цяло - побързаха да отхвърлят сравненията с поредицата от дългови кризи, ударили валутния съюз между 2010 и 2012 година.

 

Независимо че най-богатият испански регион има по-голяма икономика от Гърция, Португалия и Финландия, сравнително стабилните испански и каталунски активи към днешна дата показват, че пазарите възприемат кризата около Каталуния като предимно вътрешен проблем с много малко, ако изобщо има, заплахи за суверенния дълг, банковата система и еврото.

 

И макар водещият индекс на испанската фондова борса IBEX да е с около 7 % под годишните си максимуми, той все още бележи покачване от над 10 % за 2017-а като цяло. Лихвите по 10-годишните държавни облигации на Испания, както и така наречената рискова премия спрямо германските, са под равнищата си от началото на годината. Валутният курс на еврото се е променил незначително.

 

От друга страна обаче мащабът на финансовия риск е по-голям от брутния вътрешен продукт (БВП) на района.

 

Дългът на Каталуня - около 77 милиарда евро - е около една четвърт от гръцкия.

 

От тях 52.5 милиарда евро или малко над две трети се дължат на Испания, още 8.175 милиарда евро - на местни финансови институции, 6.018 милиарда евро - на останалата част от света, и 10.035 милиарда евро - на други, според данни на испанската централна банка.

 

Задлъжнялостта в международен план е твърде малка, за да създаде вълни из еврозоната дори в случай на каталунски дефолт. Отражението върху Испания също ще бъде ограничено. Дългът на Каталуния към централната власт е само 4.75 % от общите задължения към края на 2016 година.

 

Независимостта сама по себе си нито ще доведе до неплатежоспособност, нито до излизане от еврозоната, което вся ужас по-рано през десетилетието поради страховете от така наречения риск от реденоминация, свързаният с това банков стрес и правните прецеденти, просмукали се в блока.

 

Икономическото доверие и бизнес рискът за испанските фирми и домакинства може и да е проблем за капиталовите инвеститори, но това до голяма степен в момента се тушира от процъфтяваща световна икономика и най-бързия икономически растеж в еврозоната от над шест години.

 

Самите шансове за отцепване винаги са били минимални. Един от водещите инвеститори в каталунски облигации е на мнение, че опитът за независимост на региона винаги е бил съмнителен в правно отношение.

 

"Гърция е много различен случай - самото съществуване на Гърция като част от валутния съюз беше поставено под въпрос. В Каталуния независимостта никога не е била конституционна, нямаше правно основание", коментира Марк Даудинг, старши мениджър на портфейл в BlueBay Asset Management, дългосрочен инвеститор в каталунски дълг.

 

Ако приемем, че в крайна сметка независимостта на Каталуния винаги е била слабо вероятна, то останалото е просто "буря в чаша вода" за финансовите пазари, допълва Даудинг.

Различните елементи на испанския финансов свят промениха параметрите си в резултат на случилото си, но това бе за кратко.

 

Разликата между каталунските и испанските облигации бързо нарасна до най-високото си равнище от над една година след забранения референдум за независимост на 1 октомври, тъй като инвеститорите избягаха от проблемния дълг на региона.

 

Сега обаче показателят не само че заличи онези загуби, но и се сви до най-малката си стойност от средата на юли или 250 базисни пункта.

 

Испанските банки с централи в Каталуния - Banco de Sabadell и Caixa Bank - понесоха извънредно големи удари в най-тежката част от кризата, но и двете тогава изнесоха централните си офиси от региона и акциите им все още бележат поскъпване от над 20 % към момента от началото на годината.

 

"Това е много различно от останалите кризи, пред които еврозоната бе изправена неотдавна", отбелязва Надя Гарби, икономист в Pictet Wealth Management. "Това до голяма степен е вътрешен проблем и национален въпрос за Испания. Ние не мислим, че така както стоят нещата, това ще доведе до систематична криза".

 

"Испанските облигации са най-засегнатата категория; испанските облигации понесоха сравнително скромен удар, а еврото бе повлияно предимно от Европейската централна банка (ЕЦБ)", констатира Никола Май, анализатор и мениджър на портфейл в Pimco, най-големия инвеститор в облигации и собственик на каталунски дълг.

 

Продължаващите парични стимули и програма за изкупуване на облигации на ЕЦБ спомогнаха за намаляване на потенциалната нестабилност.

 

Всички южноевропейски държавни облигации, възприемани като главните облагодетелствани от щедростта на ЕЦБ, оттогава се радват на търсене, а лихвите под 10-годишните испански дългови книжа са с цели 13 базисни пункта под равнището преди референдума на 1 октомври.

 

"Като инвеститори, вие сте в среда, която откровено изглежда доста благоприятна от гледна точка на нестабилността", казва Андрю Мълинър, мениджър на портфейл в компанията за управление на активи Henderson.

 

Основният европейски индекс на волатилността е близо до най-ниската си стойност от времето доста преди финансовата криза през 2008 година.

 

Испания бе една от страните, пострадали при дълговата криза в еврозоната от 2010-2012 година, отчитайки скок на дълговото си равнище от 29 % от БВП до 99 % в момента, след като се наложи да приеме спасяване на банките си от Европейския съюз.

 

Страната премина през години на рецесия, за да излезе като една от най-бързо нарастващите икономики в ЕС в момента.

 

Очаква се растеж от 2.4 % през 2018 година, според Европейската комисия, което е доста над средното за еврозоната от 1.8 %. 

 

По БТА.