Драстичното орязване на партийните субсидии ще стимулира политическата корупция

От всички три въпроса, зададени в референдума на "Шоуто на Слави", този за намаляване на партийните субсидии до един лев за глас получи най-масова подкрепа. Това е очаквана "присъда" за партиите, които гражданите подозират в несправедливо облагодетелстване, за тяхна сметка. Освен това реалността е такава, че в момента най-големите партии, които са и най-успешни на избори, на практика не могат да изхарчат полагаемото им се финансиране и трупат сериозни авоари в банкови сметки. Това ще им позволи да се справят безпроблемно и при нулеви субсидии, каквито поиска Бойко Борисов, за да надцака Слави.

За последно през 2013 г. парламентът намали партийните субсидии от 12 на 11 лева за получен глас.

Убедителният резултат от референдума накара ГЕРБ и БСП да обявят, че ще се съобразят с предложенията за въвеждане на мажоритарен избор на депутати и за орязване на партийните субсидии до 1 лев.

Макар че партиите не намериха за нужно да водят кампания и да разясняват активно на хората какви са опасностите от една такава промяна, след обявяването на резултата на 6 ноември, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, това "ще даде възможност на олигарсите с черни пари да участват в изборите". "Нека да знаем в коя партия кой олигарх какви пари е дал! Затова – нула лева!! Където е един, там и нула. С 1 лев няма да се води никакъв политически живот в никоя партия и тези, които се занимават с политика, го знаят добре!", допълни той.

Богатите партии стават още по-богати от вложения в банки

Известно е, че към момента големите парламентарни партии "пестят" пари в банкови влогове и трупат лихви, което увеличава сумите, с които разполагат. А не това е смисълът на държавното финансиране. По закон, то е за партийна агитация, работа по места, финансиране на кампании и прочие.

Централният въпрос не би трябвало да бъде само размерът на субсидията, а как се изразходва тя и прецизни ли са партиите в отчетите си пред Сметната палата.

Два месеца преди произвеждането на референдума независимият депутат Велизар Енчев внесе предложение за законова промяна, което регламентираше същата ставка на финансиране, но различно разходване на субсидията. То предвиждаше партиите да могат да изразходват държавната си субсидия в рамките на съответната година, а каквото не е изразходвано до 31 декември, да се връща в държавния бюджет.

Специалисти коментираха пред Mediapool, че подобно предложение може да се обмисли, тъй като в България избирателите са сравнително малко на брой и ако легалното държавното финансиране е лев на глас, партиите със сигурност ще потърсят нерегламентирани корпоративни източници за попълване на бюджета си.

По света и у нас

Доводът, изтъкван от "Шоуто на Слави", че в Западна Европа субсидиите са по-ниски, е неприложим за България заради малкия брой гласоподаватели у нас и неангажираността на медиите в политическия процес.

Замисълът на Закона за политическите партии е да гарантира държавно финансиране за партиите, за да бъдат те независими от корпоративно влияние. Този принцип е пренесен и в Изборния кодекс, в частта му регламентираща предизборните кампании.

Почти всички държави в Европа подпомагат финансово партиите пряко или индиректно. Във Великобритания директната субсидия получава само парламентарната опозиция. За компенсация пък партиите получават безплатно телевизионно време и има забрана за купуване на реклами в електронните медии. Повечето други държави дават и значителна финансова помощ, като традиционно тя е най-щедра в Австрия, Германия и скандинавските страни.

В Германия всяка година политическите партии получават 150.8 милиона евро, които се разпределят според гласовете, получени от тях в последните парламентарни избори на европейско, федерално и регионално ниво и като съфинансиране за набрани дарения и членски внос. Отделно партийните фондации, които там са със силно развита дейност, получават финансиране от държавата. По време на кампании пък партиите получават "медийни пакети" - безплатно медийно време във всички лицензирани електронни медии. Освен това политическите формации имат право на корпоративни дарения.

Размерът на държавното финансиране за партиите в Австрия варира. За парламентарно представените държавата отделя 16.1 млн. евро. Над 10 милиона се добавят към тези средства, ако в годината има парламентарни или евроизбори. Над 10 млн. евро се отделят за партийни фондации. А самите парламентарни групи получават допълните 19 млн. евро за дейностите си.

Българските политически партии, получили над 1% подкрепа на последните парламентарни избори, получават сумарно за година от държавния бюджет около 35 млн. лева. Ако субсидията се намали от 11 лева на глас на 1 лев – т.е. 11 пъти, сумата на общото им годишно финансиране ще се свие до около 3.18 млн лева. За справка, само за парламентарни избори законодателят е преценил, че всяка партия може да използва за кампанията си 3 млн. лева – почти колкото общата бъдеща субсидия за всички партии.

Какво казват експертите

Според политолози и социолози драстичното орязване на субсидията ще върне тъмните времена от 90-те години на миналия век, когато партиите не разполагаха с държавно финансиране и си набавяха пари от фирми, групировки и частни лица, които ставаха тайна за избирателите.

Експерти прогнозират и повишение на нивата на корупция не само сред управляващите, а и сред опозиционните партии. Като цяло негативният ефект ще се отрази върху всички субекти на терена, на който най-вероятно ще останат две – три политически формации, особено след като орязването на държавното финансиране се съчетае с мажоритарен вот.

Ето защо предложенията са да се търси разумно ограничаване на субсидията.

Евгений Дайнов: Въпросът е как се изразходва субсидията

Според политолога Евгений Дайнов трябва да се говори за незадавания до момента въпрос – как да се изразходва субсидията, а не колко да бъде тя.

"Парите се дават на партиите да се развиват – да представляват все повече хора все по-добре, да се учат да управляват. В момента никой обаче не задължава партиите да ползват парите за това. Затова те си ги слагат на сметка, да трупат лихви – което е скандално. Аз като данъкоплатец не им давам пари за това – а за да могат да ме представляват и управляват. Елементарен здрав разум е парите да се дават на проектен принцип: представяш проект (за обучение на актива, например, или за годишен конгрес, избори и пр.) – получаваш парите. После ги отчиташ с дейността, за която си ги взел. Никоя партия не повдига този – същностен – въпрос, защото на никоя партия не ѝ е изгоден този дебат", коментира Евгений Дайнов пред Mediapool.

Къде отиват моите пари, харчат ли се предназначение?

"Представяте ли си от ЕС да дойдат пари за строеж на пречиствателни станции, например, а държавата да ги сложи на влог за лихва? Това илюстрира абсурда на сегашната ситуация. Докато това не стане, моите пари не отиват по предназначение, каквото и количество да са", аргументира се политологът.

Според него партийната субсидия у нас е прекалено голяма, както и да я гледаме. "Но 1 или 0 лева – това обрича партиите, т.е. онези, които ни управляват и представляват, да се молят за пари на онези, които ги имат. У нас това са олигарси, бандити и мошеници. Които, давайки парите, после ще искат те да бъдат представлявани и да се управлява в техен интерес", смята той.

"Някога, в бъдещето, може да стане така, че обикновените граждани да даряват за партии, както е в развитите демокрации. Макар че и това е доста съмнително (тези неща стават в протестантския Север, където исторически властта е децентрализирана и хората са свикнали да се самоорганизират; тук е Юг и властта е централизирана). Засега, имайки предвид нивото на доверие към политиците, това няма как да стане. Ще рече: печелят олигарсите", заключва Дайнов.

Даниел Смилов: Целта на референдума очевидно е партиите да бъдат наказани

Според колегата му Даниел Смилов "в България тази ситуация е позната – през 90-те години нямаше държавна субсидия и те се финансираха както намерят за добре. И именно по тази причина това бе най-черният период на развитието на партиите в България".

"Ако се открие възможността отново фирми да финансират партиите, ще увеличим корпоративното влияние в самите партии. Естествено, по този начин политическите субекти стават зависими. Няма друга възможност", допълва той пред Mediapool.

Според Смилов целта на референдума на Слави Трифонов като цяло е да бъдат наказани партиите в България: "Това очевидно трябва да стане от една страна като се вземат парите на формациите, а от друга като се направят мажоритарни избори, което да обезличи партийността. Но и двете постановки са грешни. Както при мажоритарната система едни партии ще спечелят, а други ще загубят, така и при намаляване на държавното финансиране едни ще спечелят, други ще загубят".

Ще спечелят партиите с лесен достъп до корпоративни спонсори

"Ще спечелят тези, които имат лесен достъп до корпоративни спонсори, а ще загубят други, които разчитат на държавната субсидията. Като цяло ефектът няма да е измитане на всички партии", допълни Смилов.

"По принцип в България дефектът е бил винаги, че партията на власт, по разбираеми причини, най-лесно събира корпоративни средства. И този проблем ще се задълбочи. Защото си представете как минава веднъж премиерът, после кметовете по места и ще потекат едни "доброволни дарения", поясни той.

Изводът му е, че рязкото намаляване на субсидията до 1 лев е недомислено предложение. Според Даниел Смилов изобщо не е разчетено как тези средства ще бъдат компенсирани от частни или корпоративни дарения: "Не е обмислено как ще бъдат стимулирани тези пари да се дават от бизнеса – ще има ли данъчни облекчения, няма ли да има? Дали изобщо ще бъдат разрешени корпоративните дарения?".

Не трябва да се връщаме към времена, чиито резултати познаваме, предупреждава Даниел Смилов.

И той като Евгений Дайнов смята, че субсидията може да бъде намалена. "11 лева на глас може да се сметне за висока сума", обяснява Смилов и препоръчва да се помисли за "нещо от типа на 8 или 9 лева на глас".

Живко Георгиев: Изтича времето на масовите партии с огромен членски внос

"Ние знаем, че дълго време у нас нямаше субсидии за партиите. Ползата от тях е да се гарантира един минимум държавна подкрепа за партиите – най-вече, за да могат те да поддържат своя креативен потенциал. Целта е да могат да поддържат онзи минимум от интелектуален живот, вътре в партията, от който всички имат нужда, тъй като всички страдат от интелектуална на непълноценност при обучение на кадрите си, при разработване на политики", обяснява необходимостта от партийно финансиране социологът Живко Георгиев.

"Парите са необходими на партиите и за да поддържат някакъв минимум контакти със света. В края на краищата искаме поне основните партии да бъдат конвертируеми, да влизат в сдружения и общности, което е шанс за интеграция в европейските политически пространства. Това иска пари", допълва Георгиев.

По думите му трябва да сме наясно, че "времето на масовите партии, поддържащи голяма членска маса, която може да финансира с членски внос, изтича". "Това са формации тип БКП – тяхното време изтича, навлизаме в ера на индивидуализъм, т.е. на електорални партии. За да съществуватq те имат нужда от средства," смята социологът. Според когото няма смисъл да се стимулира изкуствено икономически тенденцията за масови партии.

Партиите в Германия се финансират от 80 млн. души, колко са у нас?

"Когато вземаме логиката субсидия според постигнатите изборни гласове, ние трябва да знаем, че не сме Германия с 80 млн души. Ние сме малки - толкова, колкото сме. Тук най-успешните партии с мъка могат да се доберат до 1 милион гласове на парламентарни избори. А в масовия случай формациите получават 100 000 – 200 000 гласа на избори. С по един лев за глас, те няма да успеят да поддържат никакъв партиен живот, няма да постигнат дори семпъл партиен апарат, което ще пречи за изграждане на структури", допълва Георгиев.

"Истината е, че докато нямаше партийни субсидии се разчиташе на пари, които са в жанра "бизнес инвестиция в политически проект", обобщава социологът. "Реалният механизъм за финансиране беше от фирми. Да не говорим пък колко бяха по-силни изкушенията, които дава властта в такъв случай", допълва Георгиев.

Политическото пространство ще се затвори до две-три формации

Ако бъдат премахнати държавните средства за политическите проекти, и управляващи, и опозиция ще се изкушават много повече от сега да запълват липсващите им пари с корупционни практики както на национално, така и на местно равнище, отбелязва Живко Георгиев.

"Намаляването на субсидиите до 1 лев ще отнеме възможността на малките партии възможността да поддържат конкурентен живот. Т.е. ще им се отрази зле. Ще се отрази зле и на изцяло нови политически проекти. Като ефект можем да кажем, че ще затвори политическото пространство. И в крайна сметка ще свие политическите субекти до два-три. Особено в случай, че се въведе и мажоритарен вот", казва в заключение Живко Георгиев.