Индустриалният капитал иска балансиран бюджет за догодина

Консервативен бюджет за 2016 г. със заложен умерен ръст на брутния вътрешен продукт, по възможност без дефицит, повече разписани разходи само за образование и наука, без изкуствено повишение на минималната работна заплата и въвеждане на електронно административно управление, препоръчаха на финансовото министерство от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в четвъртък.

Бизнесът оценява като положително по-спокойната и стабилна политическа обстановка в страната, но критикува ведомството на Владислав Горанов, че минава средата на октомври, а все още не е представен проект за бюджет за следващата година. "Дори да бъде спазен законовият срок за внасяне на проектобюджета за обсъждане и приемане от Народното събрание, общото впечатление ще бъде, че отново ще липсва прозрачност относно проведената бюджетна процедура, поради кратките срокове, възпрепятстващи ефективното обществено обсъждане на параметрите на държавния бюджет и подкрепените от него политики", се посочва в разпространената от организацията позиция.

Според нея, макар и да са подобрени икономическите показатели на страната с повишения с близо 12 на сто износ на стоки през първите осем месеца, а безработицата да е намаляла под 11 на сто и очаквания са за спад до 9.4 процента през 2016 г., това не бива да е причина за прекалено оптимистичен бюджет.

Бизнесът очаква колеблив растеж

Предвид прогнозите на Световната банка и Международния валутен фонд, АИКБ смята, че реалистичният подход изисква придържаме към по-скромни очаквания за ръста на БВП догодина и той трябва да е в интервала 1.3 и 1.5%. Ревизираните в началото на октомври прогнози на Министерството на финансите за ръста на икономиката ни догодина са за 2.3 на сто, но представителите на бизнеса са на друго мнение.

Резултатите от анкетата сред членовете на АИКБ предполагат слаб, колеблив растеж през следващата година. Половината от анкетираните управители и собственици на фирми очакват положителен ръст на БВП до 1%, а 15 % очакват увеличението да е между 1 и 2%, посочват от организацията.

Според нейните данни над 80% от работодатели очакват през 2016 г. износът да остане без промяна. 40 на сто от членовете на асоциацията обмислят увеличение на инвестициите, но повечето от тях – 50 процента, смятат, че няма да има промяна в размера на вложенията през 2016 г.

АИКБ се обявява за запазването на данъчните ставки, а относно предложението да не удържа от данъчния кредит при ползване на фирмени активи за лични нужди, асоциацията смята, че предлаганата методика за изчисляване на размера на ДДС при ползване на служебна собственост в извънработно време трябва да се прилага за активи над 50 хил. лв.

Остават нерешени проблемите с такса смет

Бизнесът отново е недоволен, че не се решава проблемът с определянето на такса смет според реално изхвърлените отпадъци, а не както е в момента според стойността на дълготрайните активи.

Крайно време е бюджетът да бъде планиран така, че предвидените държавни разходи да бъдат финансирани единствено чрез приходите в него, посочват от АИКБ. Асоциацията смята, че балансирането на Бюджет 2016 е постижима цел, като резерви могат да бъдат намерени в увеличаване на приходите посредством повишаване на събираемостта им и в оптимизиране на разходите и повишаване на ефективността и ефикасността им.

Организацията се обявява за премахване на професията "обезкуражено лице“. "На практика, в момента една многодетна безработна майка получава помощи за гледане на дете, обезщетения и добавки за плащане на ток в размер на 600 лева на месец – сума, която значително надвишава размера на минималната работна заплата", посочва се в нейното становище.

Да отпаднат неправомерни социални разходи

В него пише още, че на бизнеса продължават да бъдат вменявани неправомерно социални разходи, като например изплащане на първите три дни от болничните, на отпуск за времето на ползване на майчинство и др., Темпът на нарастване на средномесечната заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение многократно превишава темпа на нарастване на БВП и инфлацията, недоволни са още от организацията. Според нея, очакваното ново повишение на минималната работна заплата в началото на 2016 г., автоматично ще повиши и средната работна заплата, което пък ще рефлектира към натиск за увеличение и на възнагражденията на по-квалифицирания персонал. Това ще окаже сериозен натиск върху конкурентоспособността на бизнеса, особено предвид факта, че минималната работна заплата представлява неприемливо голям дял от средната работна заплата за страната, аргументира се асоциацията.

Тя отново предлага преструктуриране на работната заплата и отпадането на допълнителното възнаграждение за прослужено време или т.нар. класове.

Буфери за непредвидени събития

При планирането на приходите в държавния бюджет да се приложи реалистичен подход, като се заложат буфери за евентуални непредвидени външни и вътрешни, политически и икономически събития, препоръчват още индустриалците. Те припомнят, че предвиденото десет процентно намаляване на административните разходи за всички държавни институции не беше изпълнено от всички и настояват за извършване на анализ за закриване на държавни структури с отпаднали, дублирани или затихващи функции.

АИКБ не само не подкрепя увеличение на разходите за сектори "Вътрешен ред и сигурност” и "Отбрана”, но и настоява за намаление на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор „Вътрешен ред и сигурност”, предвид неизвършените реформи в сектора, които рефлектират в доказано неефективни и неефикасни разходи. Ако пък се реши вдигане на разходите за сигурност, приоритет да има българската отбранителна промишленост там, където това е възможно, а където не е - да се ползва активно практиката на офсетни поръчки, настояват от асоциацията.

Тя е за повече пари за образование и наука, но не само чрез увеличаване на учителските заплати и издръжката на образователните институции, а да се насочи допълнително финансиране за професионалното образование, приложните научни изследвания, "защитените“ професии и държавни стипендии.

В държавния бюджет да има разчети, които недвусмислено да показват развитие и реализация на конкретни реформи в здравно-осигурителната система, настоява още АИКБ, тъй като "въпреки ежегодното значителното нарастване на средствата в бюджета за здравеопазване, качеството на здравните услуги се влошава".