Ти си това, което четеш

КФН си извоюва специални бюджетни привилегии по модела на БНБ

Петимата комисари сами ще си гласуват в пъти по-високи заплати
Цветелина Соколова | 18:17 | 09 ноември 2017 | 4 коментара

Карина Караиванова, сн. БГНЕС

Комисията за финансов надзор (КФН) съвсем скоро ще стане вторият държавен орган, наред с БНБ, със силни бюджетни привилегии, след като в четвъртък парламентарната бюджетна комисия прие на второ четене с неочаквано единодушие спорните промени в Закона за КФН.

Благодарение на тях финансовият регулатор ще вдигне бюджета си почти двойно, а заплатите на петимата комисари най-вероятно ще скочат няколко пъти.

Председателката на надзора Карина Караиванова, която се ползва със силната подкрепа на финансовия министър Владислав Горанов и на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, на практика успя да прокара почти без редакция всичките си искания за бюджета на институцията, която контролира играчите на фондовата борса, частните пенсионни фондове и застрахователите.


Новият модел на КФН - държавен орган "независим от държавата"

Карина Караиванова поиска, а депутатите й разрешиха, ведомството й да премине изцяло на издръжка от фирмите, които контролира, и да не получава никакво финансиране от държавния бюджет, който сега поема около половината от разходите й. Така институцията щяла да стане "независима от държавата", какъвто бил моделът в редица европейски страни като Белгия, Финландия, Естония, Франция, Гърция, Латвия, Люксембург, Полша и Португалия.

Поводът за промените е поисканото както от Европейската комисия, така и от Международния валутен фонд и Световната банка институционално подсилване и реформа на небанковия надзор. Това е една от официалните препоръки към България на Европейския съвет за 2017 г., а също и важна точка в доклада от мащабната проверка на МВФ и СБ на българския финансов сектор, известна като FSAP.

За да стане "независима от държавата", КФН ще вдигне таксите за надзор, които сега събира от бизнеса, чиято дейност контролира. В някои случаи увеличението на удръжките ще е 2-3 пъти.

Най-сериозна тежест ще понесат пенсионните дружества, които в момента плащат по 15 000 лв. на година плюс по 7500 лв. за всеки управляван фонд. Според проекта твърдата такса се увеличава на 100 000 лв. плюс 50 000 лв. за всеки отделен фонд плюс процент от постъпленията за осигуровки, но общо не повече от 10% от приходите на пенсионното дружество и не повече от 1.9 млн. лв.

В четвъртък депутатите не посмяха да направят нито една корекция по исканите от Караиванова такси и ги одобриха без дебати.

Благодарение на увеличените такси Министерството на финансите е предложило бюджетът на институцията да се вдигне от 11 млн. лв. за 2017 г. на 20 млн. лв. за 2018 г. Така КФН ще може да си купи нови компютри, коли за проверки, а също да приравни заплатите си с тези в частния сектор, става ясно от мотивите към проектозакона.

Заплати като в частния сектор

Според проекта на Караиванова, подкрепен от депутатите, включително от БСП, КФН трябва да се равнява с БНБ най-вече по отношение на заплащането. По същата причина депутатите гласуваха работещите в институцията да престанат да са държавни служители и да минат на трудов договор, който не поставя ограничения в заплащането.

"Със законопроекта се предлага уеднаквяване на правната регламентация по отношение на статута и възнагражденията на служителите на КФН по аналогичен начин с тези на служителите на БНБ, което също произтича от идентичността на правомощията и функциите на регулаторите на банковия и небанковия финансов сектор", пише в мотивите на проекта. Според тях работещите в КФН не трябва да взимат по-малко от служителите на съответните инвестиционни посредници, застрахователи и пенсионни фондове, които контролират.

Ако промените бъдат окончателно приети и в пленарна зала, КФН ще стане втората институция след БНБ със специални бюджетни привилегии. В момента БНБ не получава парите си от държавния бюджет, а най-вече от управлението на международните валутни резерви на страната, сама гласува бюджета си и със закон си е регламентирала възнаграждения, равни на тези в търговските банки.

Благодарение на финансовата самостоятелност в централната банка, където работещите също не са държавни служители, а са на трудов договор, средната заплата на ръководния състав в администрацията тази година се очаква да бъде над 4300 лв., на специалистите – над 1900 лв., а на поддържащия персонал – над 1000 лв. През 2015 г. след спечелено дело депутати обявиха, че предишният управител на БНБ Иван Искров е получавал на месец към 19 000 лв. през първата половина на 2014 г., от които заплатата е била 13 000 лв. Подуправителите пък са взимали по около 17 000 лв., от които 12 000 лв. заплата. За периода от юли 2014 г. до юни 2015 г. пък Искров е взимал общо към 16 500 лв., а подуправителите – към 15 000 лв., обяви официално БНБ през есента на 2015 г.

Както е добре известно обаче, тези възнаграждения не са стимулирали управата на БНБ да върши качествено работата си и най-фрапиращият е провал е допуснатото източване на Корпоративна банка, която се срина през лятото на 2014 г.

Парламентарната комисия даде съгласие петимата комисари в КФН да получават подобни заплати, които трябва да бъдат не по-ниски от средните за мениджърите в частния сектор в застраховането, пенсионното дело и инвестиционните компании, но не по-високи от заплатите на ръководството на БНБ. В момента по закон Карина Караиванова получава 90% от възнаграждението на председателя на парламента, която е към 4500 – 5000 лв. Ако заплатата се вдигне до нивото в БНБ, това значи светкавично да скочи около 3 пъти.


Не е ясно какъв ще е ръстът на възнагражденията

Председателят на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова каза, че няма информация какви са средните възнаграждения на мениджърите в застрахователния сектор, но наскоро самата КФН е изискала тези данни от компаниите и разполага с тях.

Данните обаче не бяха представени пред депутатите и медиите. Нито Менда Стоянова от ГЕРБ, нито Румен Гечев от БСП успяха да кажат колко пъти ще се увеличат възнагражденията на комисарите, въпреки че подкрепиха мярката. Гечев бе доволен, че поне е прокарал таван на увеличението – до заплатата на управителя на БНБ.

На въпрос дали е нормално възнагражденията на учителите да се повишават с 15%, на останалата държавна администрация – с 10%, а на шефовете на КФН – с 200-300%, Гечев отговори, че "животът е несправедлив". Той добави, че е чувал, че някои шефове в застраховането взимат и по 30 000 лв. на месец.

Според Гечев няма проблем с новите привилегии, които получава КФН, защото тя трябвало да има статута на БНБ, след като също се занимава с надзор. Депутатът не отговори какво ще се случи в държавата, ако и други институции поискат специален статут, двоен бюджет и по-високи заплати – например данъчните, митничарите и т. н.

Въпреки че ще получат големи заплати, комисарите и служителите на КФН няма да носят прекалено големи отговорности. Депутатите приеха те да не носят имуществена отговорност за причинени вреди при изпълнение на задълженията им, освен в случаите, когато са извършили престъпление. На въпрос на Гечев какво налага това освобождаване от отговорност, Министерството на финансите отговори, че такава препоръка дошла след проверката на МВФ и Световната банка.

Друга сериозна промяна, гласувана от депутатите с консенсус, е прехвърлянето на много правомощия от зам.-председателите на КФН към комисията като колективен орган. Досега зам.-председателите имаха силна индивидуална власт. Експерти коментираха, че от една страна това намалява индивидуалната отговорност, но от друга засилва прозрачността, защото решенията на комисията се публикуват.

Още от Бизнес

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?