Лидери от цял свят се поклониха в "Аушвиц" пред жертвите на Холокоста

Държавни и правителствени ръководители и други представители на десетки страни по света, между които и българският президент Росен Плевнелиев, заедно с около 300 оцелели от нацисткия концлагер "Аушвиц-Биркенау" участваха във вторник във възпоменателна церемония и в мълчаливо шествие край южното полско градче Освиенцим на 70-ата годишнина от освобождаването на затворниците от "фабриката на смъртта. Те отдадоха почит и оставиха запалени свещи пред мемориала на жертвите на Холокоста край бившия концентрационен лагер.

Днешната дата се отбелязва като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста.

Възпоменателната церемония тази година премина с чувство на тъга, защото вероятно е последният подобен юбилей, на който можа да се събере значителна група от оцелели заради напредналата им възраст, отбеляза АП. Освен това се усещаше и тревогата от растящия антисемитизъм и екстремизъм в Европа и Близкия изток, както и сянката на войната в Украйна, отбелязват осведомителните агенции.

"Евреите отново са на прицел в Европа само защото са евреи", заяви в словото си на церемонията Роналд Лаудер, председател на Световния еврейски конгрес.

Един от оцелелите - Роман Кент, в прочувствена реч отправи призив към световните лидери да не забравят извършените от нацистите зверства и да се борят за расова, етническа и религиозна толерантност. "Ние не искаме нашето минало да стане бъдеще на нашите деца", повтори той на два пъти, едва сдържайки сълзите си, под бурните овации на множеството.

Церемонията се състоя под огромна палатка край прочутата врата на концлагера и върху релсите, белязали последно пътуване в пломбирани вагони на над милион човешки същества, изтребени в газовите камери или разстреляни, а после изгорени от нацистите в крематориумите на лагера "Аушвиц-Биркенау".

Сред гостите бе френският президент Франсоа Оланд, чиято страна преди 3 седмици стана жертва на терористични атаки срещу евреи и вестникарски сатирици. Присъстваха и президентите на Германия и Австрия като символичен жест на разкаянието на техните народи за злодеянията на нацистите. Както и украинският президент Петро Порошенко - също политически знак за силната полска подкрепа за Украйна.

Днешната политика наложи своя отпечатък върху събитието и заради отсъствието на руския президент Владимир Путин, макар че лагерът бе освободен от съветската армия, напредваща към Берлин, отбеляза АП. Това бе резултат от дълбокия мраз в отношенията между Русия и Запада заради Украйна.

Домакините избраха форма на протокола, при която организатори на церемонията са държавният музей при бившия концлагер и Международният съвет на оцелелите от Аушвиц. Така бяха избегнати преки покани от полския президент към високопоставените чуждестранни участници.

Вместо това организаторите отправиха запитвания към страните на жертвите на нацистките престъпления в Аушвиц, включително и към Русия, кого смятат да изпратят. Полското външно министерство заяви, че Путин би могъл да присъства, ако пожелае. Но Москва изпрати шефа на президентската администрация Сергей Иванов, който запали в бившия нацистки лагер свещ в памет на жертвите на нацистите. А Путин изпрати послание до участниците в церемонията, в което подчерта ролята на съветската армия за прекратяването на Холокоста и каза, че тя "спаси не само еврейския народ, но и другите народи на Европа и на света".

Полският държавен глава Бронислав Коморовски подчерта, че споменът за трагедията в "Аушвиц" ни задължава да продължим да отстояваме свободата, справедливостта и толерантността като основополагащи ценности на съвременните демократични общества.

Той изрази респект и признателност към съветските воини, освободили нацисткия концлагер , допълват ТАСС и Франс прес. Полша с уважение си спомня войниците от Червената армия, освободили лагера, обяви Коморовски на церемония по случай 70-ата годишнина от това събитие. Той припомни, че на това "място (бяха) жестоко избити над един милион души, основно евреи, но и поляци, цигани и съветски военнопленници.

В същото време полският президент като че ли постави знак за равенство между двете тоталитарни системи - германския нацизъм и съветския комунизъм, отбелязва АФП. Той припомни избиването в Катин на хиляди представители на полския елит от съветските тайни служби.

След главната церемония официалните делегации, бившите затворници и представителите на международните организации се отправиха от вратата на лагера към паметника. Те минаха мълчаливо покрай релсите, по които затворниците са били докарвани в съседния лагер Биркенау. В него са били пращани онези, които са били определени от нацистите за директно унищожаване. Там релсите завършват, което днес символизира стотиците хиляди прекъснати човешки животи, за които не е имало спасително връщане назад.

Международният паметник на жертвите на нацизма е открит на територията на концлагера през 1967 г. на мястото на втория и третия крематориум. Пред паметника са поставени 23 плочи с надписи на различни езици по броя на националностите на загиналите в концлагера.