Лошите заеми и фалитите будят притеснения за турската икономика

След години на растеж, стимулиран от кредитиране и вътрешно потребление, лошите заеми и фалитите се увеличават в Турция, като оказват натиск върху банките и застрашават крехката реална икономика. Това може да подкопае подкрепата за управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), основана от президента Реджеп Тайип Ердоган.

През първото десетилетие от управлението си ПСР изгради репутацията си върху нарастващото благосъстояние на турците, постигайки рязко повишение на доходите и осигурявайки нови пътища, болници, летища в някогашното икономическо блато.

Ердоган търси подкрепа за превръщане на Турция от парламентарна в президентска република, като решението по този въпрос може да бъде взето чрез всенародно гласуване по-късно тази година. Само че има вероятност Ердоган да не може да разчита повече на растящия просперитет на Турция за спечелването на гласове.

Очаква се икономическият растеж да се "охлади" до 3,5 % тази година, съобщи Световната банка миналата седмица, което е доста под почти двуцифрените максимуми в растежа, отчитани в началото на управлението на ПСР. Резкият спад в туризма след поредицата бомбени атентати тази година и вълненията в населената предимно с кюрди югоизточна част на страната също се отразиха неблагоприятно.

Чуждестранните инвеститори са предпазливи, а банките нямат особено желание да отпускат нови кредити, оказвайки натиск върху най-задлъжнелите фирми. Досега през 2016 година 240 компании са поискали временна защита от кредитори (което на практика е равносилно на фалит - бел. ред.), което е почти толкова, колкото през цялата минала година, според sirketnews.com, който следи този показател.

Истанбулският производител на зърнени продукти Sezon Pirinc подаде заявление за отлагане на фалита в края на миналата година, засегнат от влошеното потребителско доверие у дома и известни затруднения на износни пазари в Близкия изток.

"Основната причина за молбата ни за отлагане на фалита беше това, че банките искаха предсрочно погасяване на заемите," посочи пред Ройтерс председателят на управления съвет на компанията Мехмет Ердоган. "2016 ще бъде още една тежка година," допълни той.

Реджеп Тайип Ердоган създаде ПСР, когато Турция изпадна във финансова криза през 2001 година. Три последователни пъти тя получи растящ дял от гласовете на парламентарни избора на фона на рязкото нарастване на доходите, като същевременно спечели лоялността на група индустриалци, чиито компании процъфтяваха.

Правителството обеща реформи, за да увеличи производителността и инвестициите в промишлеността в условията на засилващите се икономически фактори, възпиращи растежа. Според много икономисти обаче реформите се случват прекалено бавно.

"Спадът на печалбите на компаниите сочи, че трябва да предприемем нови стъпки. Не може да се обясни само с фактори, свързани с обстоятелствата, но и със структурни фактори", заяви финансовият министър Наджи Агбал на среща с представители на промишлеността в края на миналия месец.

Вероятно ще се засили и натискът върху централната банка, чийто нов управител бе назначен миналия месец. Ердоган отдавна лобира за по-ниски лихви, за да подкрепи растежа въпреки упоритата инфлация, изнервените финансови пазари, загрижени за независимостта на паричната политика.

Скок на фалитите

Компанията за млечни продукти Aynes Gida - име, известно на всички от две десетилетия, поиска от съда отлагане на фалита, след като изпадна в неплатежоспособност по облигациите си на стойност 50 милиона лири (18 милиона долара). Това посочва компанията в отчет до фондовата борса.

По-рано тази година веригата супермаркети Begendik се опита да купи 10 магазина на турското подразделение на британската верига Tesco. Не само че не успя да постигне сделка, но по-късно подаде молба за отлагане на фалит. През април веригата за облекло Atalar Giyim, съществуваща от столетие, подаде молба за съдебна защита от кредитори.

По-малки компании, които отдавна са двигател на турската икономика, също се борят да оцелеят, след като правителството вдигна минималната заплата с 30% тази година.

През януари броят на регистрираните работници спадна с 379 000 или с 2,7%, според мозъчния тръст TEPAV, като две трети от понижението идва от персонала на малки и средни компании.

На риск са изложени особено железодобивните и стоманодобивните компании, както и търговците на дребно на храни и техника, посочи директорът на фирмата за кредитно застраховане Euler Hermes Turkey Йозлем Йозюнер, откроявайки последиците от ниските цени на суровините и неотдавнашните свръх инвестиции.

Йозюнер е на мнение, че около 14 800 компании ще фалират тази година, което е увеличение с 8% процента спрямо миналата година. Това ще се отрази на банковата система, тъй като увеличаването на непогасяваните задължения подкопава желанието за кредитиране, което е нужно, за да се подкрепи растежът при икономика с ниско равнище на спестявания.

Бум на лошите кредити

Средният коефициент на проблемните кредити е нараснал до 3,3% през първото тримесечие спрямо 2,8% на сто преди година, сочат данни на регулаторните органи. Най-голям скок на лошите кредити се наблюдава при малките и средни компании, като показателят е достигнал 4,4 %.

Фахретин Яхши, директор на ислямската кредитна организация Albaraka Turk, каза, че очаква средната стойност на показателя за сектора да достигне до 4,8 % тази година.

Някои анализатори и банкери са на мнение, че реалното равнище на лошите кредити може да е двойно по-високо от това, тъй като банките продават някои от лошите си портфолиа, преструктурират заеми и удължават падежа на някои задължения, за да поддържат заема жив.

"Много изчисления сочат, че коефициентът на проблемните кредити е над 6%"," посочи един банков анализатор, който отказа да бъде назован. "Това създава проблем с рентабилността за банките и намалява тяхното желание за отпускане на нови заеми," допълни той.

Хилми Гювенер, главен изпълнителен директор на Turkasset, която купува проблемни заеми от банките, посочи, че очаква портфолиата с лоши заеми да се утроят до 6 милиарда лири тази година. Лошите кредити са нараснали главно в строителството и туризма, допълни той.

Макар никой да не очаква дълбока криза във финансовия сектор, анализаторите прогнозират, че проблемите със задълженията ще забавят растежа, тъй като икономиката до голяма степен разчита на вътрешното търсене след 2012 година.

"Не очаквам финансова криза. Икономиката няма да се разболее от рак, но ще трябва да се изтърпи язва," посочи Атила Йешилада, анализатор от Global Source Partners, който консултира чуждестранни инвеститори.

По БТА