Министерският съвет прие проекта за антикорупционен закон

Министерският съвет одобри в сряда проекта за антикорупционен закон и реши той да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание, съобщи правителствената пресслужба. БСП вече обяви, че след внасянето на проекта на управляващите, ще внесе веднага своя алтернативен законопроект.

За 9 октомври президентът Румен Радев е свикал и Консултативен съвет по национална сигурност по същата тема. Държавният глава държи Народното събрание да създаде независима антикорупционна комисия, която да има разследващи правомощия и да може да работи самостоятелно по дела, свързани с корупцията по високите етажи на властта. Това е нещо, което не се предлага от ГЕРБ и БСП.

Двете партии предлагат да се създаде структура, която ще проверява/разследва всички корупционни афери на властта. В техните проекти фигурира идеята за вербуването на граждани за целите на тази кауза. Проектите на правителството и БСП предвиждат създаване на нова репресивна държавна структура, която ще се превърне в четвъртия орган в държавата, който да използва специални разузнавателни средства след прокуратурата, МВР и ДАНС. Тя ще може да ползва и всички други способи за оперативно-издирвателна дейност като изземване, белязане, наблюдение, внедряване на агенти, оперативни комбинации и пр.

БСП се фокусира върху създаването на разследващ орган, който да разполага със "специални разследващи агенти", създавайки нещо като смесен модел между ДАНС и ГДБОП. Социалистите искат всяко несъответствие между декларираното имущество и реалното положение да се разследва. ГЕРБ предлага комисията само да може да "проверява" несъответствия между имуществото и доходите на високопоставените служители в размер над 20 000 лв,.

ГЕРБ е против приемането на анонимни сигнали за корупция от граждани, докато БСП ги допуска.

Според управляващите в новата антикорупционна комисия трябва да влязат Комисията за борба с конфликта на интереси, БОРКОР, Комисията за конфискация, отдела на Сметната палата, който се занимава с декларациите на високопоставените служители, отдела в ДАНС, който разследва корупцията по върховете на властта. БСП е против сливането на Комисията за конфликта на интереси и Комисията за конфискация с аргумента, че те работят нещо съвсем различно и нямат място там. За другите три структури има съгласие.

Двете партии имат пълно разминаване по темата кой да назначава ръководството на новата институция.

БСП предлага председателят да се назначава от президента, а неговите трима заместници от парламента с квалифицирано мнозинство. ГЕРБ настоява председателят да се избира от парламента, а след като веднъж е избран, той да предложи на Народното събрание останалите четирима членове на ръководството. Аргументът на ГЕРБ е, че България е парламентарна република.

Адвокатурата вече обяви законопроекта на ГЕРБ за противоконституционен в частта му за конфискацията на незаконно придобитото имущество. "Програма Достъп до информация" и Асоциация "Прозрачност без граници" също обявиха, че проектите и на двете партии имат сериозни недостатъци. Те предупредиха, че антикорупционният закон може да "създаде шайка платени доносници" и да увеличи подслушването.