Ти си това, което четеш

Община Кюстендил е осъдена да плати невъзложена работа на фирма

Утре всеки може да направи нещо на общински терен и ние сме длъжни да плащаме, възмущава се кметът
Лили Границка | 16:14 | 20 ноември 2017 | 0 коментара

Община Кюстендил е осъдена да плати около половин милион лева за невъзложени и неприети от нея строително-монтажни дейности на консорциум от две фирми. За това алармира кметът на Кюстендил Петър Паунов на извънредна пресконференция в понеделник.

Според него това е безпрецедентен съдебен акт, според който утре всяка една фирма може да реши да прави нещо в общински терен и общината да е длъжна да й заплати за извършената дейност.

"За първи път орган на публичната власт е осъден да плаща хипотетични суми за извършване на хипотетични дейности, без да ги е възлагал, без да е уведомяван за тях и без да е приемал тяхното извършване", коментира Паунов.

"С това решение на съда е постигнат солиден противоправен ефект. Така всеки би могъл да работи на територията на публични обекти, когато прецени и за време, което прецени, а сумите да му бъдат присъдени на база тази практика", коментира Паунов.

Ищецът "Консорциум за инженерингови проекти и строителство" официално не е коментирал случая. Фирмите, които влизат в него "Люко-К" и "Стройпроект", потърсени за коментар от Mediapool не върнаха отговор на запитването.

Случаят

Случаят е от преди осем години. През ноември 2009 г. след обилни валежи се налага извършването на неотложно възстановяване на пътищата до ВЕЦ "Осогово", до село Ръсево и до село Сажденик.

Средствата за това са отпуснати от Междуведомствена комисия за възстановяване при бедствия и аварии към Министерския съвет.

На 29 декември 2009 г. община Кюстендил подписва договор с "Консорциум за инженерингови проекти и строителство", в който влизат фирмите "Люко-К" и "Стройпроект", за близо 1.4 млн. лв. без ДДС.

На 7 януари 2010 г. договорът е приет за изпълнен, а сумата - изплатена на строителите, става ясно от публикуваните документи в регистъра на обществените поръчки.

В последствие обаче строителите "Люко-К" и "Стройпроект" претендират, че за възстановяването на пътя до село Сажденик са извършили допълнителна работа, която оценяват на 447 246.62 лв.

Тя обаче не се приема от кмета на община Кюстендил. Аргументът на Паунов е, че в договора с изпълнителя има клауза ( чл. 3.2), според която, ако в хода на изпълнението изпълнителят надхвърли посочената пределна стойност на договора, то разходите по надвишението са за негова сметка.

Аргументите на кмета още са, че той не е възлагал тази дейност, компаниите не са го уведомили за нея, а се сещат, че са работили повече няколко месеца по-късно.

За да бъде приета извършената извънредна дейност от двете фирми, тогавашният областен управител на Кюстендил Любомир Анчев (ГЕРБ) назначава комисия, която с два протокола от края на септември и началото на октомври 2010 г. одобрява допълнително извършените дейности.

Тези резултати не са приети от кмета на община Кюстендил. По това време Петър Паунов и Любомир Анчев са в обтегнати отношения. Година по-късно Анчев е обвиняем за оскъпени ремонти във връзка с наводненията от края на 2009 г., но с днешна дата е оневинен от съда.

Това показва, че всички дейности през този период (2009 – 2010 г.) са извършени изцяло от Комисията по бедствия и аварии, със средства от държавния бюджет под контрола на областния управител, смята Паунов.

Неоснователно обогатяване

През 2012 г. изпълнителите "Люко-К" и "Стройпроект" завеждат дело срещу община Кюстендил за незаконно обогатяване (чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите).

Те претендират, че общината се е обогатила за тяхна сметка от допълнително извършените строителни монтажни работи за укрепването на пътя за село Сажденик, които оценяват на 447 246.62 лв.

Община Кюстендил изцяло оспорва иска им като неоснователен, защото не им е възлагала тази работа, а и съгласно договора ако се надхвърли стойността му, разходите са за сметка на изпълнителя.

През ноември 2015 г. Кюстендилският окръжен съд обаче осъжда общината да плати обезщетение от 348 376.98 лева с ДДС на "Люко-К" и "Стройпроект". Според съда това е стойността на допълнително извършената от двете фирми работа по обекта.

Решението на съда е обжалвано от община Кюстендил пред по-горната инстанция. В края на януари 2017 г. Софийският апелативен съд (САС) излиза с решение в полза на двете фирми, като променя текста, по който осъжда общината (по чл.59 ал.1 от ЗЗД) и намалява размера на присъденото обезщетение.

"От събраните в хода на производството доказателства може да се направи извод, че без изпълнение на допълнителните СМР (строително-монтажни работи – бел. ред.) е било невъзможно приемане и въвеждане в експлоатация на съответния подобект, но поради невъзможността за тяхната предвидимост при сключването на договора, същите не са били включени в предмета му", посочва в решението си САС.

"Установено е също, че стойността на цитираните работи надвишава твърдо договорената между страните цена на договора, сключен по реда на ЗОП, а това представлява нарушение на законовите разпоредби. Липсват доказателства за писмено възлагане на тези допълнителни СМР от възложителя, за изменение на сключения между страните договор, както и доказателства за наличие предпоставките на чл. 43 ал.ал.2 от ЗОП , водещи до изменение на договора, сключен по реда на ЗОП. В същото време изпълнението на тези допълнителни работи е установено от назначената от областния управител, с включени представители на ответната община, комисия и констатациите й са обективирани в изготвените на 21.09.2010 г. и на 6.10.2010 г. протоколи", приема САС.

Апелативният съд не споделя довода на община Кюстендил, че съгласно сключения договор с изпълнителя, "ако в хода на изпълнението изпълнителят надхвърли посочената пределна стойност на договора, то разходите по надвишението са за негова сметка". "Тълкуването на посочената клауза обуславя извода, че същата е приложима единствено в случаите, при които при изпълнение на вече договорени работи, изпълнителят надвиши договорените за тях цени в хода на осъществяването им, но е неотносима в случаите, при които са изпълнени допълнителни работи, извън обхвата на договора", смята САС.

При така установените данни, според въззивния съд, е налице хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗЗД и оттук извод за осъществен фактически състав на текста: обедняване на ищците чрез направени разходи за материали и труд по допълнително изпълнени неотложни аварийно-възстановителни работи, извън предмета на договора, обогатяване на ответната община без правно основание, субсидиарност на иска.

Предвид събраните по делото доказателства претенцията на фирмите е основателна до 290 314.15 лева, постановява възивният съд. Той намалява размера на присъденото обезщетение, защото смята, че в него трябва да бъдат включени разходите за материали и труд, но не и ДДС и данък печалба, защото няма как с тях да се обогати община Кюстендил.

Освен това САС присъжда още община Кюстендил да изплати 21 162 лв. разноски по делото, както и лихвите от датата на завеждането на иска – 3 май 2012 г.

Решението на САС е взето от тричленен съдебен състав начело със съдия Светла Божкова, която е докладчик и по делото за несъстоятелността на КТБ.

Това решение отново е обжалвано от община Кюстендил и двете фирми пред Върховния касационен съд (ВКС). С определение от 3 ноември 2017 г. ВКС не допуска до касационно обжалване решението на Софийския апелативен съд и го определя за окончателно.

Ако то остане в сила, община Кюстендил към днешна дата трябва да плати около 500 хил. лева на двете компании – над 290 хил. лв. обезщетение, над 190 хил. лихви и над 21 хил. разноски по делото.

Кметът на Кюстендил: Правен парадокс

За първи път се появява парадокс, в който орган на публична власт е необходимо да заплати суми, които са извън всякаква законна мярка, каза Петър Паунов.

Според юристите на общината казусът представлява заобикаляне на Закона за обществени поръчки и редица законови норми.

Община Кюстендил е изпратила писма до премиера, Висшия съдебен съвет, председателя на ВКС, главния прокурор, министъра на правосъдието, националния омбудсман, областния управител. Искането е според компетентността им да бъдат предприети мерки за промяна на законодателството или за уеднаквяване на съдебната практика.

"Надявам се на компетентна реакция. С това решение е постигнат солиден противоправен ефект. Така всеки би могъл да работи на територията на публични обекти, когато прецени и за време, което прецени, а сумите да му бъдат присъдени на база тази практика", коментира Паунов.

Още от Бизнес