Отиде си Кралят на блуса Би Би Кинг

Блус легендата Би Би Кинг, който превърна своята музика от селско забавление в завладяваща мода и вдъхнови поколения китаристи от Ерик Клептън до Стиви Рей Вон, е починал на 89-годишна възраст, съобщи Ройтерс в петък, позовавайки се на съобщение от неговия адвокат Брент Брайсън.

Кинг, който завинаги ще бъде запомнен с неговата черна китара Гибсън, наречена Люсил, е починал на 14 май в дома си в Лас Вегас в съня си.

Новината за смъртта му бе потвърдена във Фейсбук от дъщеря му Клодет и предизвика вълна от коментари в социалните медии, а редица звезди на музикалния свят изказаха своите съболезнования.

"Би Би Кинг можеше да направи повече с една нота от всеки друг", написа в Туитър рок музикантът Брайън Адамс.

"Би Би, всеки може да изсвири хиляди ноти и никога да не успее да каже това, което ти правиш с една", е посланието и на Лени Кравиц.

В началото на април Кинг беше приет в болница за няколко дни заради дехидратация, причинена от диабет тип А, от който страда от 20 години. През май той написа във Фейсбук, че получава грижи в дома си.

Роденият в Мисисипи в плантация за памук, обработвана от родителите му под аренда, музикант е смятан за един от най-великите китаристи на всички времена. Той има близо 30 студийни албума и е прекарал над 65 години на сцената.

Би Би Кинг отвори света на блуса за многобройни нови фенове, коментира АП.

"Да бъдеш блус певец е все едно да си дважди черен", написа той в автобиографията си. "Докато гражданските движения се бореха за спечелване на уважението към чернокожите, аз се борех за уважението към блуса", разказваше още той.

Списание "Ролинг Стоун" го обявява за един от най-талантливите китаристи на всички времена и един от тримата Крале на блуса заедно с Албърт Кинг и Фреди Кинг. През 2003 г. изданието го постави на трето място в списъка на стоте най-велики китаристи на всички времена след Джими Хендрикс и Дуейн Олман.

Той е един от малцината с изключителни заслуги за превръщането на блус музиката в световен музикален стил, който също така смесва джаз, суинг, поп...

Дори и навършил 70 години, той не се отказа от сцената и в последните години имаше по близо 100 участия годишно.

От малък Кинг е запленен от музиката заради госпъл изпълненията по време на църковните служби, посещавани ревностно от религиозните му родители. Първият му учител по китара е неговият братовчед - блусменът Бука Уайт.

Роден като Райли Би Кинг, той става Би Би, докато е водещ в радио в Мемфис, щата Тенеси. В радиостанцията, която пуска изпълнения само на черни изпълнители, той прави музикални поздрави и свири с китара в ефир. Започва да се нарича The Beale Street Blues Boy (Блус момчето от улица "Бийл"), което после съкращава на Blues Boy или В.В.

Популярността ум като радио водещ расте и той е поканен да направи първия си музикален запис, който му отваря вратите за шоу бизнеса. Следват записи на няколко сингъла, концерти и турнета, които го правят истинска звезда.

Би Би Кинг завладява ритъм и блус класациите с песни като "3 O'Clock Blues," "Please Love Me," "Every Day I Have the Blues" и "Sweet Little Angel." На върха на славата си той е на сцената 300 вечери в годината, свирейки по целия свят – включително в бившия Съветски съюз и в Китай. През 1956 г. музикантът и групата му са направили рекордните 342 концерта за една година.

Легендарната му китара е кръстена Люсил след инцидент по време на негов концерт. Докато свири в Туист, щата Арканзас, двама мъже се сбили заради жена и това довело до пожар в залата. Кинг се хвърлил да спасява китарата си от пламъците и след това я кръстил на дамата, заради която започнало всичко.

На 17 април 2006 г. в нощен клуб в Ню Йорк той записа своя концерт под номер 10 000. Блус легендата излезе на сцената, въпреки че ден по-рано погреба сина си, починал от рак.

Би Би Кинг е печелил наградата Грами 15 пъти, което е рекорд за блус жанра, започвайки през 1970 г. с поп хита  "The Thrill Is Gone". През 1987 г. той получи грамофонче за цялостното си творчество.

Кинг стана част от Залата на рокендрола през 1986 г.  Неговата значимост му отреди безспорно място и в Залата на славата на "Блус Фондейшън".