Ти си това, което четеш

Развръзката за ООН носи поне една утеха за България – победителят не е жена и не е от Източна Европа

София Велкова | 15:34 | 06 октомври 2016 | 5 коментара

Колаж: Mediapool.bg

Новият генерален секретар на ООН няма да е нито жена, нито от Източна Европа, отбелязват повечето световни медии по повод постигнатия консенсус в Съвета за сигурност около кандидатурата на бившия португалски премиер Антониу Гутериш. Според повечето оценки това е отличен избор, тъй като Гутериш притежава опита, енергията и дипломатически умения, за да води световната организация в настоящия тежък период на регионални войни и конфронтация между Русия и Запада.

И ако светът гледа с облекчение на успешния финал на шестмесечната надпревара за най-високия пост в ООН, в България той предизвика политическа буря. Причината е, че за пръв път в историята си страната ни не само участва в състезанието за генерален секретар на ООН, но направи това с двама кандидати. Правителството първо номинира генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, а след като се разбра, че независимо от подкрепата на Русия тя не може да получи подкрепата и на влиятелни западни сили, последва официалната номинация на зам.-председателя на ЕК Кристалина Георгиева.

Разочароващият резултат на Георгиева в първото и последно за нея гласуване в Съвета за сигурност и по-добрата класация на Бокова в същия вот, доведе до очакван вътрешнополитически тайфун. Привържениците на Бокова – най-вече партията на Георги Първанов АБВ, която бе дала ултиматум на Борисов да номинира, за да остане партията му в правителството, поиска оставката на Борисов заради рокадата с Георгиева. Неуспехът на новия български кандидат идва като по поръчка и за БСП, и за ДПС, тъй като галванизира българския предизборен дебат в предпочитана от левицата посока – за или против Русия.

В хаоса на цялата вътрешнополитическа шумотевица обаче е важно да се проследи защо и как се стигна дотук.

България, както и другите страни от региона, бяха насърчени да номинират свои кандидати, тъй като по изрично настояване на Русия се създадоха нагласи новият ръководител на ООН да е представител на Източна Европа. САЩ и Великобритания, както и редица влиятелни неправителствени организации, пък настояваха новият генерален секретар да е жена.

Месеци наред, в хода на всичките пет предварителни гласувания в Съвета за сигурност, неизменен фаворит беше бившият португалски премиер и върховен представител на ООН за бежанците Антониу Гутериш. Той обаче така и не можеше да консолидира нужната окончателна подкрепа, като повечето дипломати от ООН и наблюдатели твърдяха, че проблемът е, че той не е жена и не е от Източна Европа.

Към днешна дата повечето европейски и американски медии отбелязват, че очакванията са били Русия да блокира Гутериш.

На 4 октомври, ден преди решаващото гласуване в Съвета за сигурност, руският постоянен представител в ООН Виталий Чуркин заяви на пресконференция по повод началото на руското председателство на съвета, че страната му иска да види жена от Източна Европа начело на ООН.

Включването на Кристалина Георгиева в играта бе очаквано отдавна, като авторитетни европейски медии, позовавайки се на свои информирани източници от правителства на ЕС и дипломати, както и анализатори, твърдяха, че тя има големи шансове.

Още в началото на надпреварата британски медии цитираха неофициално изказване на постоянния представител на Великобритания в ООН Матю Райкрофт, че ако Източна Европа иска да има шеф на ООН, трябва да смени кандидатурата. Самата Великобритания не криеше особено намерението си за наложи вето на Ирина Бокова, а в хода на процеса се разбра, че такива са намеренията и на САЩ.

В крайна сметка Борисов се реши на рискования ход едва след петото предварително гласуване в Съвета за сигурност, непосредствено преди решаващия вот с цветни бюлетини.

Така Георгиева се включи в състезанието буквално в "12 без 5", без да има време за каквато и да е кампания, а само едно изслушване в ООН. Номинацията й предизвика шум в системата, след изтекла информация, че Германия се опитва да договори руска подкрепа за избора й, а Москва отрече.

В така създалата се ситуация и на фона на новата ескалация на напрежението между САЩ и Русия за Сирия, новината за постигнатия консенсус между петте постоянни страни членки в Съвета за сигурност около кандидатурата на Гутериш бе посрещната с нескрита изненада.

Бързата развръзка слага край на шестмесечна изборна процедура, която трябваше да покаже по-голяма прозрачност, но всъщност бе изцяло предопределена от тайните договорки между великите сили, пише "Файненшъл таймс".

И допълва, че макар Гутериш да бил два месеца водач в предварителните гласувания, той не е пасвал на първоначалния профил, какъвто са търсели много от ключовите членове на ООН.

В крайна сметка кандидатурата на Кристалина Георгиева дойде твърде късно, поради което нямаше време да се позиционира като силна конкуренция на Гутериш, отбелязва "Файненшъл таймс".

На гласуването в сряда португалският политик получи 13 положителни гласа и два "без мнение". Но най-важното беше, че нито една от постоянните страни членки с право на вето не гласува против него. В същото време Георгиева получи само пет положителни гласа и осем негативни, включително на две от страните с право на вето.

Онлайн изданието на британското сп. "Икономист" също отбелязва, че твърде късната номинация на втория български кандидат Кристалина Георгиева е била считана като сериозна конкуренция на Гутериш, но в крайна сметка се оказа спорна в Съвета за сигурност. Изданието напомня, че първият български кандидат Бокова е била първоначален фаворит, но кандидатурата й не е могла да набере скорост.

Съобщавайки за избора на Гутериш, повечето американски медии отбелязват като пръв негов конкурент Кристалина Георгиева.

Всичко това едва ли че бъде чуто и разчетено адекватно в настоящата вътрешнополитическа говорилня. Днес всички застъпници на Бокова изживяват своя реванш, заради по-доброто й класиране от Георгиева в последния вот и най-вече заради това, че Георгиева не спечели. От двата факта обаче не следва, че Бокова имаше шанс да бъде избрана.

Сега всички застъпници на Бокова говорят за "гафа" и "предателството" с издигането на Георгиева. Да, гаф има, но той беше първоначалното номиниране на Бокова. Отговорността е изцяло на премиера Бойко Борисов, който, според информирани източници, е бил предварително предупреден от влиятелни западни партньори, включително такива с право на вето в Съвета за сигурност, че няма да допуснат Бокова да застане начело на ООН. Въпреки това Борисов я издигна, като се позова на решение на предишното правителството на Пламен Орешарски.

Всякакви разсъждения на тема: "какво би станало, ако първият кандидат беше Георгиева", към момента са добро упражнение за размисъл и поуки.

Ако има нещо сигурно, то е, че зам.-председателят на ЕК щеше да има много повече време за кампания и дипломатически преговори в подкрепа на кандидатурата й. Можеше ли при това положение Георгиева да спечели не е въпрос, на който може да се отговори, защото всеки в България, който сега твърди, че знае отговора, няма как да го знае. Играта за ООН е на съвсем друго равнище и движещите й сили и механизми си остават непроницаеми дори и за държави с много по-сериозни външнополитически позиции от България.

По-лесен е въпросът е как цялата рокада изглеждаше отстрани и отговорът е: не, не изглеждаше добре.

И което още по-важно, България със сигурност можеше да си изиграе по-добре картите. Което не означава, че трябваше да спечели, а да кандидатира най-подходящия кандидат и да покаже последователност, достойнство и професионализъм. Не се случи.

Още по темата
Още от България

Чие изказване описва най-добре показния арест на кметицата на "Младост"?