Руската пропаганда убива

Руската пропаганда убива. Тя убива не само разума и здравия смисъл, но и буквално убива. Трагичната гибел на моя баща на 27 февруари 2015 г. е политическа разправа, персоналната отговорност за която носят и служителите на федералните телевизионни канали (телечиновници), дълги години методично раздухващи ненавист към него и другите опозиционери, на които бе създаден образ на "национал-предатели". Сама по себе си пропагандата не е престъпление. Това е част от информационната реалност на съвременния свят. Престъпление е да се използва пропагандата за подстрекателство към незаконни действия, насилие и война. Именно за това комисията по денацификация в следвоенна Германия е осъдила десетки нацистки пропагандисти. Именно за това в началото на ХХI век международният трибунал осъди подстрекателите на етническото клане в Руанда. За разпалване на ненавист чрез средства за масова информация на доживотен затвор бяха осъдени основателят и директор на "Свободното радио и телевизия на хилядата хълма" (RTLM) Фердинанд Нахимана и редакторът на вестник "Кангура" Хасан Нгезе. Радиоводещият Жорж Руджу, озвучил с гласа си призивите да се избиват представители на племето тутси, получи 12 години затвор.

Кое е общото между африканска Руанда и уж европейска Русия? През последните години в страната ни се провежда същата държавна кампания за масово промиване на мозъци, насъскваща една част от населението срещу друга. Геноцидът срещу тутси бе възможен включително благодарение на координираната работа на "Хилядата хълма" и "Кангура" по дехуманизация на представителите на тази народност. В радиоефира и във вестника тутси бяха наричани "хлебарки". През 1991 г. бяха формулирани десетки заповеди към племето хуту, според които всеки, който е имал нещо общо с тутси или е осъждал национализма, е предател. "Кодексът на честта на хуту" беше публикуван в "Кангура" и неведнъж бе излъчван в ефира на RTLM.

Много текстове на контролирани от Кремъл медии напомнят риториката на африканските пропагандисти. Мястото на тутси в тях е заето от либералите, опозиционерите, Запада, "киевската хунта", а ролята на хуту се изпълнява от "патриотите на Русия". Твърде дълго цивилизованият свят не реагира на случващото се в информационното пространство на Руанда (историята се повтаря и с Русия) и далеч не веднага призна за престъпление дейността на руандийските пропагандисти.

Не става дума само за недобросъветстна работа на някои медии. Путинската информационна машина, подобно на нацистката и руандийската, използва престъпни методи за пропаганда, сее ненавист, която пораждаща насилие и терор. Главният прийом е дехуманизация на атакуваната група. В путинските медии опозиционерите се представят като "чужди" по аналогия с чудовищата от едноименния екшън (става дума за разпространения в България под името "Пришълецът" филм - бел. ред.). Дехуманизацията позволява прекрачването на моралната граница да получи опрощение, да бъде снета вътрешната забрана за убийство. От отношението към групи от населението не като към хора, а като към "чужди", "хлебарки" или "национал-предатели" има една крачка до убийството на неудобните.

Още в предишното десетилетие държавата в Русия с всички позволени и непозволени средства концентрира в ръцете си ръководството на най-големите електронни медии. Беше създадена мощна пропагандна машина, работата на която според мен напоследък стана откровено престъпна. Тя е насочена към предизвикване на ненавист и вражда, унижаване на достойнството на хората по национален или социален признак – срещу руските опозиционери, противниците и критиците на политиката на Путин, украинците, американците, европейците. Тези действия се извършват публично с използването на медии от организираната група служители на федералните телевизионни канали. Това почти дословно повтаря състава на член 282 от Наказателния кодекс, при това с утежняващи вината обстоятелства. Разбира се, не става дума само за телевизията, а за работата ѝ като оръжие за масово поразяване. При това в реалността нищо не застрашава путинските пропагандисти в Русия. Въпросният член 282 се използва основно за преследване на критиците на режима. А на участниците в истинската престъпна група, настанила се във федералните телевизионни канали, властта раздава ордени и медали. Пропутинските медии фактически подстрекаваха и към други престъпления: наемничество, участие във войната в Източна Украйна, насилие срещу руската опозиция. Резултатът е гибелта на хиляди хора в Донбас, нападения срещу опозиционери и правозащитници в Москва, Грозни и др. Баща ми също стана жертва на тази пропаганда на ненавист.

Като информационна война започна и агресията срещу Украйна, продължена с други, военни средства. Отначало руските провластови медии проведоха истерична кампания срещу украинската революция и новите власти в Украйна, които без каквато и да е връзка с реалността бяха обявени за нацистка хунта. Сред рускоезичните жители на Украйна (повечето от тях гледаха руска телевизия) бяха съзнателно разпространени панически слухове, че новите власти възнамеряват за започнат срещу тях репресии и дискриминация. Населението на Русия бе призовавано да защити рускоезичните братя. Това провокира сепаратисткото движение в Украйна и военно-доброволческата му подкрепа от Русия. Хиляди руски граждани, нагледали се по телевизията на инсценирани ужаси за "зверствата на бандеровците", отидоха да убиват и да умират в Донбас.

Започнатата от държавата агресивна информационна кампания е опасна и с това, че е способна да породи нова вълна на насилие, която вече никой няма да е в състояние да контролира. Хората, заразени с ненавист, започват да извършват нови престъпления вече по собствена инициатива. Така е било, например, по време на големия терор в СССР, когато пропагандната машина срещу "враговете на народа" е предизвикала лавина от лъжливи доноси и нова спирала на репресиите. Съществува усещане, че и сега в Русия процесът на насаждане на ненавист и агресия излиза извън контрола на инициаторите си. Медиите създават реалност, а не я отразяват. Отначало властите с помощта на средствата за масова информация предизвикват агресия и ненавист в обществото, а след това са принудени да се съобразяват с тези настроения и да коригират политиката си.

При пълната безнаказаност на престъпната пропаганда в страната единственият способ поне някак тя да бъде обуздана могат да бъдат международните санкции, включително забрана за влизане на особено отличилите се пропагандисти в ЕС и САЩ. Сериозно наказание за псевдожурналистите може да стане и замразяването на активите им зад граница. Информационният терор трябва да бъде спрян, иначе последствията ще са още по-страшни: няма нищо по-опасно от самовъзппламеняването и самовзривяването на огромния потенциал от ненавист, натрупан в руското общество. Ето защо в свое изказване в Полша неотдавна предложих да бъдат наложени санкции срещу служители на водещите руски телевизионни канали, контролирани от властта.

*Автор на текста е по-голямата дъщеря на убития опозиционер Борис Немцов Жанна Немцова. Тя работеше в телевизионния канал РБК, който съобщи, че е напуснала Русия.

Първи за заминаването на Немцова заради отправените по неин адрес заплахи съобщи британският вестник "Таймс". "Не се пъхайте в политиката, ако искате да живеете нормално! Не само в Русия, а изобщо!!! Баща ви направи достатъчно, за да го ненавиждаме ние – 139 милиона души", се казва в една от тези заплахи, цитирани от изданието.

Пред "Таймс" Немцова заявява, че не знае дали ще се върне някога в Русия и отказва да съобщи къде се намира в момента.