Ти си това, което четеш

Съдът: В прокуратурата шефовете могат да ругаят подчинени


Борислав Сарафов, сн: БГНЕС

Заместник-главният прокурор Борислав Сарафов е в правото си да обижда подчинени и ако поиска, да им бие леки шамарчета, стига това да се случва в работно време, става ясно от определението на съдия Любомир Василев по гражданското дело, заведено срещу Сарафов от следователя Страхил Каменички. Следователят обжалва пред съда оказан му натиск и обиди от зам.-главният прокурор.

Съдия Василев прекратява делото с аргумента, че зам.-главният прокурор имал имунитет да нарича следователите "безделници", хора със "заешки сърца" и да ги заплашва с уволнение, както твърди следовател Каменички.

Предисторията

Следователят от Национална следствена служба Страхил Каменички заведе граждански иск за 26 хиляди лева срещу Борислав Сарафов заради оказан му натиск по делото за железопътната катастрофата в Хитрино.

В дните след трагичния инцидент зам.-главният прокурор се появил на оперативна среща в Шумен, без да е ясно какво отношение има към разследването. Той започнал да обижда следователите, казвайки им, че цяла България знае, че те са безделници и деквалифицирани и мислят само за ишиас и лумбаго, съобщи по-рано тази седмица "Капитал".

Сарафов се обърнал специално към следовател Каменички и му казал, че има заешко сърце, защото още не бил повдигнал обвинение на "двама убийци", имайки предвид машинистите на влака. Той казал на следователя, че "го е проучил" и че може да му "образува дисциплинарно производство пред прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет". Борислав Сарафов няма правомощия да стори това.

Напълно логично Каменички възприел поведението на зам.-главния прокурор като форма на натиск. Към онзи момент двамата машинисти били в психиатрията на болницата в Русе, възстановявайки се от шока. Те били напълно негодни за призоваване за предявяване на обвинения. По-късно експертизите по делото показаха, че отговорността трябва да се понесе от главния машинист на влака, а неговият колега няма никаква вина. Това само е показало, че следователят е бил прав, а Сарафов – не.

Ако вторият машинист бе получил обвинение, то той щеше да получи право да съди прокуратурата за незаконна наказателна репресия.

Зависи от съдията

Съдия Любомир Василев прекратява гражданското дело, позовавайки се на чл.132 ал.1 от Конституцията, съобщиха за Mediapool от пресцентъра на Софийския градски съд. В този текст от основния закон се казва, че магистратите и в частност прокурорите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове. Единственото изключение е да има извършено е престъпление от общ характер.

В този случай въпросът е дали обидите и заплахите за образуване на дисциплинарно производство, каквото Сарафов не може да образува, са действия по служба. Прокурор Сарафов вероятно ходи и до тоалетната в работно време, но това надали може да се квалифицира като служебно действие. В този контекст трябва да се припомни, че магистратите имат единствено функционален имунитет, т.е. те не могат да бъдат съдени само за решенията им по делата.

"В случая действията на ответника (прокурор Сарафов-б.р.), дори да са били с описания от ищеца (следовател Каменички-б.р.) неморален и неправомерен характер, са извършени по служба и с качествата на прокурор. За тези действия отговаря прокуратурата по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, а не лично прокурор Сарафов", се казва в определението, което може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд. Т.е. за предполагаемото недопустимо поведение на Сарафов трябва да бъде съдена цялата прокуратура.

 

В сряда говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова отказа да коментира по същество случая. Тя обясни, че има сигнал срещу Сарафов, подписан от деветима следователи и адресиран до директора на Националната следствена служба Евгени Диков. Сигналът се проверявал от етичната комисия на прокуратурата.

 

Това е втори подобен случай с Борислав Сарафов. Преди по-малко от година дознателката от ГДБОП Любомила Ценова заведе две дела срещу Сарафов по идентични обвинения - оказан натиск по висящо разследване( "Агромах"), обиди и заплахи. Едно от тези дела се падна на съдия Калина Атанасова от Софийския градски съд, която даде ход по него. Това само показва, че в България има значение не толкова закона, а на какъв прокурор и съдия ще попадне човек.

При този случай Сарафов се видя принуден да се извини, а полицайката оттегли исковите си молби. Институциите тогава не взеха никакво отношение към случая.

Още по темата
Още от България

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?