Проектът за “Белене” е спорен и рискован

Докато правителствата по света се борят да осигурят енергийни доставки, да намалят въглеродните емисии и да се приспособят към покачващите се цени на петрола, България е възприела амбициозно разрешение на проблема: да построи нова ядрена електроцентрала - втората в страната, близо до северния град Белене на река Дунав, пише “Интернешънъл Хералд трибюн”.

Според критиците проектът е икономически дефектен, податлив на корупция и лошо управление и ще циментира руското господство в енергийния сектор на България, докато българските данъкоплатци са изложени на риска да поемат разноските. Правителството твърди, че световният енергиен натиск прави проекта необходим.

На цена, която вероятно ще превиши договорените 4 млрд. евро, равняващи се на 16 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП) на България за миналата година, АЕЦ "Белене" е най-скъпият публичен проект в посткомунистическата история на страната, се посочва в публикацията.

Проектът за Белене, стартиран по времето на комунизма, бе замразен през 1990 г., но отново размразен през 2003 г. от правителството на Симеон Сакскобургготски.

Държавната електрическа компания НЕК държи 51% от бъдещата централа. За останалите 49% кандидатстват италианската”Енел” (Enel), германските Е.ОН (E.ON) и РВЕ (RWE), чешката ЧЕЗ (CEZ) и белгийската енергийна компания “Електрабел” (Electrabel), която е собственост на френското обединение Suez.

Правителството настоява Белене да компенсира производствените загуби след миналогодишното затваряне на два от реакторите на АЕЦ "Козлодуй". През 1999 г. България прие да спре реакторите поради съображения за сигурност като част от присъединяването си към ЕС. След затварянето на реакторите се очакваше износът на електроенергия да бъде изцяло преустановен. Този месец обаче НЕК обяви, че България възнамерява да изнесе 3.6 милиона мегават-часа през тази година, в сравнение със 7.7 милиона през 2006 . В миналото България покриваше 79 на сто от енергийния недостиг в Гърция, Румъния, Сърбия и Македония. АЕЦ “Белене” е разглеждана като средство за връщане на тези пазари.

В статията е цитиран министър-председателят Сергей Станишев, който заяви през януари пред парламента, че енергийната политика на България се вписва изцяло в приоритетите на енергийната политика на ЕС за изграждане на конкурентни национални, регионални и общоевропейски пазари, като се опазва околната среда и се гарантират сигурни енергийни източници.

“Без да има свои собствени ресурси от природен газ, петрол и висококалорични въглища, изборът на България за изграждане на АЕЦ “Белене” е първо и преди всичко избор в полза на енергийната независимост от доставка на въглища, които идват основно от Русия”, каза Станишев.

Независимостта от руските енергийни доставки обаче не е очевидна сама по себе си в “Белене”. България подписа с руската компания “Атомстройекспорт”, в която енергийният гигант “Газпром” държи дял от 84 процента, договор за построяване на централата и монтиране на два реактори с водно налягане с капацитет 1000 мегавата всеки. В резултат на това АЕЦ "Белене" ще бъде първата руска ядрена електроцентрала, построена в Европейския съюз.

Русия вече осигурява 100 процента от природния газ на България, 89 процента от вноса на суров петрол, който се преработва в единствената българската петролна рафинерия, собственост на руската компания “Лукойл”, и 36 процента от внасяните антрацитни въглища. Русия осигурява и цялото ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй", както и рециклира изразходеното, пише “Хералд трибюн”.

Изданието цитира експерта от ЦЛС Георги Ганев, който казва, че всички икономисти атакуват “Белене” на базата на “цена, държавни гаранции и независимост”. “Не можеш изцяло да се обвържеш с руска технология и доставяно от Русия гориво в момент, когато си способен да диверсисифицраш”, казва той.

Според критиците на проекта, парите за “Белене” е по-добре да се използват за подобряване на енергийната ефективност, като саниране на сгради. По данни на Евростат от 2004 г. към този момент България е най-енергийно неефективната страна в Европа. Тя използва девет пъти повече енергия, отколкото средно се ползва в 27-те страни от блока, за производството на всяко 1 евро от БВП.

Критики предизвиква също отсъствието на публичен дебат, както и противоречия в изявленията на правителството за размера на държавно гарантираните заеми. Всичко това говори, че правителството е решено да построи централата, независимо от цената.

Според изчисленията на Красен Станчев от ИПИ, проектът ще струва на държавата 2.1 процента от годишния БВП.

В статията е цитиран и опозиционният депутат от ДСБ и член на енергийната комисия Иван Иванов, който посочва, че “Белене” няма ясен икономически и технически смисъл”. “Износът на електроенергия не е печеливш, когато държавата инвестира 4 милиарда евро за изграждането на АЕЦ “Белене”. Ако беше изгодно, частният сектор щеше да го направи”, казва Иван Иванов.

Една възможност може да бъде НЕК да предложи да гарантира фиксирана цена на тока за 15 години, казва Джурица Танкосич, вицепрезидент на “Уоръли Парсънс” (WorleyParsons), която е архитект и инженерен контрактор на проекта.

Финансовите гаранции в момента са обект на преговори с потенциални инвеститори, но според Танкосич държавата няма да покрие на 100 процента инвестиционния риск.

Една от големите неизвестни на проекта е каква ще е цената на електроенергията през 2014 г., когато се очаква новата атомна централа да започне работа и се включи в националната енергийна мрежа. В статията се отбелязва, че и други страни от региона като Румъния, например, изграждат нови мощности за нарастващите нужди на икономиките си.

Според международната рейтингова агенция Стандарт енд Пуърс (Standard and Poor's) "намерението на НЕК да участва като мажоритарен собственик в проекта за АЕЦ "Белене" значително увеличава вероятността компанията да бъде изложена на оперативен, контролен, пазарен и екологичен риск", се посочва в публикацията.

Критици на проекта смятат, че той се реализира не в отговор на икономически нужди на България, а на лобисткия натиск от няколко хиляди енергетици в страната, които са застрашени от поетапното затваряне на АЕЦ “Козлодуй”. Другият фактор е корупцията, свързана в обществените поръчки за енергетиката, която в България е в ръцете на шепа компании, опасяващи от загуба на влияние.

Директорът на ИРМИ Огнян Минчев казва, че руски интереси използват преки плащания на определени хора, които оказват влияние при вземането на решения за подобни проекти. “Руските компании и руските власти имат абсолютна свобода в онова, което може да се нарече “неформално лично влияние” върху публичните власти в страни като България”, каза Минчев, без да посочва конкретни примери.

Според икономиста Георги Ганев около една трета от стойността на “Белене” може да се канализира в съмнителни плащания.

Един пример за корупция изплува на повърхността тази година, когато Общинският съвет в Свищов, намиращ се на около 10 км от Белене, се противопостави на проекта по екологични причини. Прокуратурата бе сезирана за договор на стойност 7.8 млн. долара за изготвяне на оценка за въздействието на околната среда и за предпроектно проучване, подписан от НЕК с консултантската компания Parsons E&C Europe, която след това се преименува на  WorleyParsons.

Атомни енергетици твърдят, че почти същата работа вече е извършена на същото място от държавната фирма “Енергопроект” само за 150 000 долара.

Оправдавайки договора и неговата цена, Танкосич, който е подписал от името на “Парсънс”, казва, че предвидената работа изисквала “изключително задълбочена проверка” от огромна група лицензирани компании. “Процесът беше абсолютно прозрачен и абсолютно по учебник, от гледна точка на регулациите в България”, казва той. НЕК отказа коментар по въпроса, пише “Хералд трибюн”.

Три месеца след като е била сезирана, прокуратурата все още не е определила под чия юрисдикция трябва да е разследването. България е силно критикувана от ЕС за незадоволителен подход към корупционни проблеми.

През юли т.г. “Дойче банк” (Deutsche Bank) и “Уникредит” (UniCredit) подкрепиха финансирането на “Белене”, след което германската банка се оттегли, като посочи екологични рискове и се позова на политиката на социална отговорност. Според германски природозащитници има опасност от сеизмична активност в района, а руският реактор няма да бъде лицензиран от ЕС поради липса на оценка за сигурността, припомня “Херадл трибюн”. Статията на Матю Брануосър завършва с думите на депутата от опозицията Иван Иванов, който казва: “Според нашите закони и солидна политическа ориентация, ние сме в ЕС и НАТО. В най-важния икономически сектор на ХХІ век – енергетиката – ние все още сме в сферата на Русия.”