"1968-ма, Пражката пролет – Софийското лято"

Документите, снимките, музиката и позивите на 1968-ма година, която събра в едно "IX-я Световен младежки фестивал" в София и Пражката пролет, вече могат да бъдат открити в българското виртуално пространство на адрес http://www.1968bg.org/. Новата медия използва документите, събрани от журналиста Найо Тицин за неговия документален филм, посветен на тази съдбовна за историята на миналия век година.

"Събраните данни разкриват как е работила машината на цензурата в България, как медиите са включени в пропагандата около Пражката пролет, как държавата е следяла хората", заяви Тицин в понеделник при представянето на сайта в Центъра за култура и дебат "Червената къща".

Сайтът фокусира вниманието върху световния младежки форум с неговите призиви за "Мир между народите" и последвалото брутално потушаване на пражките вълнения през 1968 година. Сайтът, направен от Милен Минчев, може да бъде полезен ориентир за хората, които търсят отговор въпроса дали 1968-ма година се е състояла в България и дали е оставила същите следи, както това е станало на запад от София.

Извадената от мазета, каси и чекмеджета история показва, че в годината, в която "The Beatles" издават своя легендарен "The White album", песенният конкурс на младежкия фестивал в България е спечелен от София Ротаро с песен, посветена на Валентина Терешкова. Във видеосекциите се вижда как "столичната младеж", която е домакин на форума, е въвлечена в масови физзарядки, за да се покажат "високи постижения във всяка една област".

Тематичен кинопреглед показва и разказва как чуждите журналисти, които ще отразяват фестивала, имат осигурен достъп до телекси, телефакси и телефонни кабини. В същото време хиляди български студенти и ученици тренират със знаменца по трибуните на Националния стадион в София. Хореографията изобразява зачеркнати бомби.

"Нито едно звено"

От снимките на форума в София може да се види как комунистическата младеж иска мир, а не война. Официалният лозунг на фестивала е "Мир, приятелство, солидарност".

На "The Beatles" не е позволено да вземат участие във фестивала. Три седмици след него войските на Варшавския договор с българско участие смазват съпротивата в столицата на Чехословакия. Статиите в "Работническо дело" пресъздават събитията като "оказване на братска помощ" срещу "вражеските сили на империализма", на който няма да бъде позволено да "изтръгне нито едно звено от социалистическото общество".

По думите на Тицин идеята на интерактивната медия е да направи паралелно документално изследване на събитията от Прага и София. "Документите показват, че дори и в България, в която е бил налаган тотален контрол, нещата не са били само черни и бели", обясни той.

Документи, публикувани в сайта, показват някои изолирани форми на протест срещу политиката на Варшавския договор. Докато съпротивата срещу съветското присъствие в Чехословакия е смазвана, дори София се е събудила с налепени по улиците призиви за "събуждане". На представителите на Държавна сигурност им се е налагало да разлепят и после да търсят авторите на позиви с надпис "Хора, събудете се! Хора, спите ли? Днес вашите деца убиват свободата, утре ще убиват хора..."

Отделни форми на протест е имало и сред военните. Това е довело до "беседването" с изразилия незадоволството "капитан Русков", а "редник Минев", призовал за "смърт на Съветския съюз" е "разобличен пред другарите му".

Цените на месото

Присъстващи на представянето на сайта живи свидетели на събития разказаха и в България е имало протести. По техните спомени най-големият протест се е състоял на 15 септември 1968 г. пред входа на ЦУМ. Формален повод за него е станало повишението на цените на месото в гастронома на универсалния магазин.

"Направихме демонстрация, ядохме бой, изключиха ни", разказаха участници в българските вълнения от този период, тогава студенти.

До този момент в сайта са публикувани около 160 документа, разкриващи реакциите на българските власти около пражките събития. Предстои публикуването на още 260. Найо Тицин очаква от МВР представянето на документите от архива на бившата Държавна сигурност. Сайтът очаква и личните истории, спомени и гледните точки на хора, станали свидетели на този период от историята.

Проектът е осъществен с подкрепата на Институт "Отворено общество", Институт "Разум' и Тръст за гражданско общество в Югоизточна Европа. Информацията е събрана от архива на БКП, Държавния архив, архива на Министерството на отбраната и секретните справки на БТА от този период.