Експерти, представители на държавни институции, бизнесмени и културни дейци направиха на пух и прах внесения от председателя на парламентарната комисия по култура Нина Чилова законопроект за опазване на културно-историческото наследство. Това стана на обществен дебат по темата във вторник.

Нормативното уреждане на културното и историческото наследство се проточва в годините и досега не може да намери решение поради разнопосочните интереси и лобитата най-вече на частните колекционери. Работата на проекта продължава от месеци и няма изгледи скоро да приключи с приемлив проект, който да влезе в пленарната зала.

"Законопроектът отваря широко вратите за масова престъпна дейност, инкриминирайки изцяло усилията по инвестиционната дейност в предмети на културата", заяви във вторник икономистът Емил Хърсев.

Проф. Евгени Сачев, преподавател в катедра “Културно-историческо наследство” към Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии заяви, че е документът е хаотичен. По думите му разпоредби, третиращи една и съща материя, са разпръснати в редица текстове, а авторите не знаели основни понятия и категории

Според инициаторите на обсъждането в законопроекта няма концепция за собствеността на паметниците на културата. Заложената в проекта идея всички частни колекции да станат собственост на държавата е в противоречие с други закони и се нарушава конституционният принцип за неприкосновеност на частната собственост. В законодателството и преди, и след 10 ноември няма забрана за частна собственост върху културни ценности, припомнят организаторите. Според тях в законопроекта не е изяснен и въпросът с опазването на недвижимото културно наследство.

Със законопроекта не се решава въпросът с иманярството, беше мнението на много от участниците в обсъждането, между които и прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов. Той отбеляза, че в проекта липсва необходимата връзка с Наказателния кодекс. Според Соларов законът трябва да е рамков, а отделните проблеми да се решават с наредби.

По думите на археолога Тодор Чобанов годишната печалба от нелегалния трафик на културни ценности възлиза на 50 милиона лева. Според него така заложените текстове в проектозакона за културното наследство регламентират незаконния износ на съвременна българска живопис. "Искат да изнасят безконтролно класици на българската живопис под натиск на западни лобисти", заяви археологът.

"В частта "Частни колекции, търговски режим и концесиониране" проектозаконът за културното наследство е несъвършен. И не само е несъвършен, той е отстъпление от Закона за културното наследство от 1969 г. Не можем да си позволим 40 години по-късно да правим отстъпление от нещо, което вече е постигнато", заяви колекционерът Димитър Иванов, издател на вестник “Земя”.

Според мотивите на вносителите, които не присъстваха на дискусията заради дебатите в парламента по вота на недоверие към правителството, законопроектът въвежда в българската правна среда европейските директиви, модели и политики за “ефективно издирване, идентифициране, съхраняване, консервация, реставрация и социализация на културните ценности”. Проектът, според авторите на проекта, е “бариера срещу иманярството, ограничава възможностите за развитие на черния пазар на културни ценности, създава правила и прозрачност в собствеността, движението, ползването и търговията с тях”.

В становище на Нина Чилова, прочетено на дискусията, се посочва, че комисията по култура почти единодушно е подкрепила законопроекта. Своя позиция беше изпратил и Бойко Ватев, депутат от комисията, според когото философията на законопроекта е погрешна, обрича на национализация частните колекции и ще доведе до скриването им или до засилването на трафика за чужбина.