Слънчеви централи поискаха международен борд за енергетиката ни

Обезпокоена от протичащите в последните дни процеси в енергийния отрасъл у нас, Българската фотоволтаична асоциация (БФА) предложи да се въведе международен борд за сектора. Според организацията в него може да участват Европейската комисия, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), които да осигурят необходимото финансиране за преструктурирането, финансовото оздравяване и модернизирането на сектора при спазване и съхраняване на легитимните права и отчитайки интересите на всички участници в енергийния отрасъл.

"Считаме за спешно необходимо привличането на авторитетни международни институции, които да подкрепят реформите в сектора и гарантират спазването на принципите на Третия енергиен пакет, осигурявайки прозрачност и дългосрочна финансова стабилност на системата", пише в съобщение на БФА, разпространено в понеделник. Същия ден министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев се закани държавата да отнеме лицензите и да си вземе електроразпределителните предприятия (ЕРП), ако не спрат да прихващат от своите плащания към НЕК дължимите от държавната компания към тях пари.

През миналата седмица пък Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) въведе със задна дата от септември 2012 г. цена от 2.45 лв. за мегаватчас, плащана от слънчеви и вятърни централи за достъп до мрежата на държавния "Електроенергиен системен оператор"(ЕСО). Тя трябва да замести определената по онова време подобна такса, плащана обаче от всички възобновяеми енергийни източници към ЕСО и ЕРП-ата, но отменена от Върховния административен съд като незаконна. По премахнатите такси са събрани 195 млн. лв., за които сега регулаторът реши, че ще се върнат парите за централите на биомаса, а за слънчевите ще се пресметне разликата от сега въведената цена и вече платеното. При нужда ще се връщат пари, или ще се доплащат.

Асоциацията е недоволна и от въведената в началото на годината такса от 20 процента върху приходите на слънчевите и вятърните централи.

Заради всички тези решения, организацията смята, че са нужни реформи в управлението на енергетиката, допълнителна гаранция за които би било осигуряването на външна техническа помощ за ДКЕВР и назначаването на външен мениджмънт, който да управлява "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерната му "Национална електрическа компания" (НЕК) в условията на публична отчетност и конкурентна среда.

"Буди недоумение последователният отказ от реформа в сектора, както и забавеното с почти година въвеждане на пазарни инструменти съгласно европейските ангажименти на България, които могат да допринесат за законно финансово стабилизиране на енергийната система", пише в становището на БФА.

"Напротив, постъпателно се приемат решения, които са незаконосъобразни, дискриминационни и целят заобикаляне на европейските задължения, които има България. С целенасочена пропаганда представители на държавни органи, които носят отговорността за неадекватните решения в сектора, настройват едни електроенергийни производители срещу други", продължава организацията. Според нея намаляването на цените на тока за крайните потребители е било необосновано и е довело до хронични дефицити и декапитализиране на енергийните предприятия.

В същото време редица оперативни разходи в системата бяха увеличени, като всички стари неефективности се запазиха, смята още организацията. В позицията ѝ се посочва, че без ясна финансова обосновка бяха поети ангажименти за нови крупни инвестиционни проекти, които допълнително влошават финансовата позиция на държавните дружества в енергетиката.

От БФА очакват "действия в унисон с европейската политика и в изпълнение на българското законодателство, за да се предотврати фалитът на НЕК, което ще доведе до верижна реакция и масови фалити на енергийни дружества, включително и БЕХ и да се оздрави и реформира енергийният сектор".