Ти си това, което четеш

Социалните разходи с най-голям ръст в Бюджет 2018

Образованието, здравеопазването, социалната политика и заплатите в МО и МВР са приоритетите във финансите за 2018 г.
Цветелина Соколова | 16:44 | 23 октомври 2017 | 3 коментара

Владислав Горанов. Снимка: БГНЕС

След години на икономии и инфраструктурни приоритети като санирането и магистралите, ГЕРБ предложи подчертано социален бюджет за 2018 г.

С Бюджет 2018 г. образованието ще получи допълнителни 490 млн. лв. спрямо плана за 2017 г., здравеопазването – 500 млн. лв. повече, социалната сфера – 740 млн. лв. повече, а сектор "Сигурност" - с 280 млн. лв. повече, основно за увеличение на заплатите.

Това показва проектът на първия бюджет на третото правителство на ГЕРБ, публикуван в понеделник от финансовото министерство.

4.4 млрд. лв. повече разходи догодина

Догодина разходите на държавата се очаква да бъдат с 4.4 млрд. лв. повече в сравнение с очакваните през 2017 г. През 2018 г. фискът планира да похарчи 39.3 млрд. лв. при 34.9 млрд. лв. очаквано изпълнение тази година.

Всъщност голямата част от ръста на разходите е заложен в частта "капиталови разходи", тоест за строителство и ремонти, но той е много зависим от степента на изпълнение на европроектите. Например за 2017 г. бяха заложени капиталови разходи за 6.2 млрд. лв., но се очаква да се реализират само 4 млрд. лв. Финансовото министерство очевидно разчита догодина изоставането да се навакса, като отново залага 6.2 млрд. лв. капиталови разходи.

Извън евросредствата най-много допълнителни пари фискът ще разпредели към трите социални сфери – образование, здравеопазване и осигуряване и грижи.

490 млн. лв. повече за образование

Правителството ще спази ангажимента си за увеличение на учителските заплати. Общо функцията "Образование" ще получи 490 млн. лв. допълнително спрямо първоначално планираните за 2017 г. средства. В тази сметка не са отчетени допълнителните 80 млн. лв. за заплати, които бяха отпуснати заради повишението с 15% от 1 септември тази година.

Секторът догодина ще се финансира с над 3.8 млрд. лв., макар че ще запази дела си от 3.6% от БВП, който е сравнително нисък в европейски мащаб. Средствата ще отидат основно за увеличението на учителските заплати и диференцираното заплащане в отделни училища и региони. Управляващите са поели ангажимент до 2021 г. да увеличат двойно заварените заплати на учителите при встъпването в длъжност на третия кабинет на ГЕРБ. В проектобюджета не се споменава за допълнителни пари за висшето образование или науката, макар че по неофициална информация за университетите са предвидени допълнително 38 млн. лв.

500 млн. лв. повече за здравеопазване

По-добро увеличение в сравнение с предходни години ще получи и сектор "Здравеопазване". Парите на здравната каса ще бъдат завишени с 400 млн. лв. в сравнение с плана за 2017 г. Това обаче е изцяло ефект от нарастването на постъпленията от здравни вноски заради по-високите заплати и осигурителни прагове. Извън парите на НЗОК в проекта на Бюджет 2018 изрично е посочено, че 19.7 млн. лв. ще отидат за увеличение на заплатите в спешната помощ, а други 25.5 млн. - за вдигане на парите за медицинския персонал заради ефекта от покачването на минималната заплата и на осигурителните вноски.

Вдигат се заплатите в бюджетната сфера

За издръжка на персонала в бюджетната сфера догодина са заложени допълнителни 550 млн. лв., става ясно от проекта.

Освен учителските възнаграждения и парите в спешната помощ догодина ще се повишат и заплатите в Министерство на отбраната – със 100 млн. лв., в МВР – с 55 млн. лв. и в затворите – с 5 млн. лв. Други 9.4 млн. лв. ще отидат за повишение на работещите в Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, "Главна инспекция по труда", Агенцията за хората с увреждания, а 23 млн. лв. са предназначени за исканото от години повишение на заплатите в общинските администрации.

Сектор "Отбрана и сигурност" получава общо увеличение с 280 млн. лв., като се запазва графикът за покупката на нов тип боен изтребител и за многофункционални патрулни кораби за армията. В проектобюджета за догодина са заложени 226 млн. лв. за изтребителите и 171 млн. лв. за корабите.

Повишават се част от социалните плащания

В социалната сфера се увеличават някои плащания, които не бяха променяни от години. Общо догодина системата ще получи 13 млрд. лв., което е със 740 млн. лв. повече в сравнение с програмата за 2017 г. Като дял от БВП обаче социалното подпомагане и грижи падат от 13.3% на 12.4%.

След достигане на минимална пенсия от 200 лв. от 1 октомври 2017 г. догодина се предвижда среден ръст на всички пенсии с 3.8% от 1 юли.

Пенсионната осигурителна вноска се вдига с още 1 процентен пункт от 1 януари 2018 г., като се запазва съотношението между плащанията от работника и от работодателя.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се се увеличава от 2018 г. на 510 лв., а от 2019 г. - на 560 лв., като отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи според облагаемия доход. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се качва по-сериозно - от 300 лв. на 480 лв.

Продължава увеличаването на пенсионната възраст от 1 януари с 2 месеца за жените и с 1 месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се увеличава с 2 месеца до достигане на 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете през 2020 г. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Сигурност" също ще се качва всяка години с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 г.

Максималната пенсия остава 910 лв., а максималният осигурителен доход – 2600 лв.

Разходите за пенсии на НОИ догодина ще достигнат близо 9.5 млрд. лв., което е увеличение с над 500 млн. лв. спрямо 2017 г., пише още в проектобюджета.

Минималната работна заплата се увеличава от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 г.

За пръв път от 2008 г. насам се повишава гарантираният минимален доход от 65 лв. на 75 млн. лв.

Еднократните помощи при бременност, за първокласници и месечните помощи за отглеждане на дете до 1 г. ще се предоставят при доходен критерий от 450 лв. на месец на член от семейството.

Критерият за т. нар. детски надбавки ще е различен. Той остава 400 лв. за 2018 г., но разликата е, че хората с доход между 400 и 500 лв. също ще взимат надбавки за децата си, които обаче ще бъдат по-ниски – 80% от пълния размер на надбавките. Очаква се мярката да увеличи броя наподпомаганите семейства с около 20 000. Самите детски надбавки ще се увеличат и като размер – за едно дете 40 лв. при 35 лв. в момента, за две деца – 90 лв., за семейство с три деца – 135 лв., а с четири – 145 лв.

Месечното обезщетение за отглеждане на дете от 1 г. до 2 г. ще се увеличи от 340 лв. на 380 лв., предвижда още проектобюджетът.

Минималното обезщетение за безработица се увеличава от 7.20 лв. на 9 лв. на ден, като се въвежда и максимум – 74.29 лв. Затягат се обаче изискванията за получаване на плащането – осигуреният трябва да е работил поне 12 месеца през последната година и половина, а не 9 месеца, както е сега.

Държавният бюджет ще поеме финансирането на личните асистенти и домашните помощници на хората с увреждания заради спирането на европрограмата, която до момента осигуряваше средствата, става ясно още от проекта. Така тази услуга ще бъде достъпна за около 26 000 души, които ще бъдат обслужвани почасово от около 18 000 асистенти, включително в трудно достъпни населени места.

В бюджета е заложено и увеличение на стандартите за социални услуги в специализираните домове със 7%, а в домовете за стари хора – с 10%.

Според проекта общините догодина ще получат допълнително от хазната 383 млн. лв. или общо 3.3 млрд. лв.

Залагат се 1.9 млрд. лв. повече от данъци и осигуровки

С изключение на почакването на пенсионната осигуровка и акциза върху цигарите догодина ставките на основните данъци се запазват.

Фискът догодина очаква да събере с 3.3 млрд. лв. повече в сравнение с 2017 г. Залага се данъчно-осигурителните приходи да бъдат с 1.9 млрд. лв. повече от събраните тази година. Междувременно, финансовото министерство очаква да събере през 2017 г. с 1.2 млрд. лв. повече от първоначално планираното от данъци и осигуровки.

За догодина се залагат с 550 млн. лв. повече от ДДС, със 150 млн. лв. повече от данък "печалба", с 220 млн. лв. повече от данъка върху личните доходи. При акцизите се залага увеличение от около 140 млн. догодина, въпреки че остават съмненията дали фискът ще успее да си събере заложеното по това перо за 2017 г. заради изоставането при акциза върху цигарите въпреки увеличението на ставката.

За засилване на работата на Националната агенция за приходите (НАП) за догодина се залага увеличение на щата на агенцията с 200 души, става ясно още от проектобюджета.

В бюджета за 2018 г. са планирани едва 7 млн. лв. приходи от приватизация.

2017 г. ще приключи с нулев дефицит

В макроплан финансовото министерство залага да завърши с нулев дефицит 2017 г. въпреки първоначално заложения минус от 1.3 млрд. лв. За догодина е заложен дефицит от 1.1 млрд. лв. или 1% от БВП, като стремежът ще е отново да се стигне до нулев дефицит.

Очаква се държавният дълг в края на 2017 г. да достигне 23.6 млрд. лв., а догодина да се свие до 23.5 млрд. лв. или 22.3% от БВП.

Предстоят ключови проекти по европрограмите

Основните европроекти, които се очаква да бъдат реализирани в периода 2018 г. - 2020 г. по програма "Транспорт", са автомагистрала "Струма", лот 3.1 и лот 3.3, "Рехабилитация на железопътната инфраструктура по железопътната линия Пловдив-Бургас - Фаза 2" и "Разширение на метрото в София: Трета метролиния депо "Ботевградско шосе - бул. Вл. Заимов - Централна градска част - ж.к. „Овча купел", пише още в проектобюджета.

Най-големите проекти по програма "Региони в растеж" ще бъдат "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 г.", "Интегриран градски транспорт" и проект за подобрен достъп до спешна медицинска помощ по приоритетна ос 4 "Регионална здравна инфраструктура".

В програма "Околна среда" значимите проекти са "Интегриран воден цикъл Плевен - Долна Митрополия", "Интегриран проект за подобряване на водния сектор в гр. Добрич - фаза 1" и "Проект за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа с изграждане на ПСОВ за гр. Асеновград, България", а също и предоставяне на финансиране по приоритетна ос 2 "Отпадъци".

Още по темата
Още от Бизнес

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?