ВУЗ-ове са били акредитирани при конфликт на интереси

Националната агенция за оценяване и акредитация на висшите училища към Министерски съвет не е работила достатъчно прозрачно и членовете на оценяващите комисии са работили в условията на конфликт на интереси, установи доклад на Сметната палата за периода 1 януари 2005 – 31 декември 2007 година.

Съгласно Етичния кодекс, служителите и експертите от Акредитационния съвет, постоянните комисии и експертните групи не трябва да участват при обсъждането, подготовката, вземането на решения за акредитация и контрола върху изпълнението на акредитационните решения, когато са в ситуация, пораждаща съмнения за тяхната безпристрастност. За целта през одитирания период е попълвана декларация за необвързаност, която обаче е въведена без решение на Акредитационния съвет и се е прилагала само за председатели и членове на експертните групи. Има случаи, в които не са попълвани всички раздели от декларацията и не е била попълвана от всички експерти, с което на практика целите ѝ не се постигат. За членовете на постоянните комисии и Акредитационния съвет пък не съществувало изискване за деклариране на необвързаност при гласуване на решения.

Така например в процедурата за институционална акредитация на Софийския университет “Климент Охридски”, проведена през 2006 г., в постоянната комисия, която прави предложение пред Акредитационния съвет, участват като членове трима представители на ВУЗ-а, от общо петима членове. В процедурата за програмна акредитация на професионално направление “Теория и управление на образованието” в същия университет, в общата оценка по критерии участват като членове на комисия петима представители на СУ от общо шестима члена.

Сметната палата констатира, че през одитирания период принципите за необвързаност са прилагани единствено на ниво експертна група, а с приемането на Етичния кодекс в края на одитирания период са създадени условия за тяхното прилагане и от останалите оценяващи органи.

От събраната информация за състава на акредитационните съвети в някои чуждестранни агенции е видно участие на представители на работодателите в агенциите на Албания, Германия, Латвия, Русия, Словакия и Чешката република. В Германия пък в работата на агенцията са включени и студенти. Дава се и лошият пример на унгарската агенция, която в определен период е загубила доверието на обществеността заради преобладаващата си академична ориентация. Посочва се, че с така определения състав на Акредитационния съвет, състоящ се изцяло от представители на академичната общност и невключващ представители на потребителите – работодатели и студенти, не се създават оптимални условия, в процесите по външното осигуряване на качеството и не се отговаря на пазарните потребности.

По процедурите за институционална акредитация на трите ВУЗ-а с най-голям капацитет - УНСС със 17 300 студенти и докторанти, Техническия университет - София с 25 000 студенти, и СУ “Климент Охридски” с 28 500 студенти и докторанти е установено, че няма анализ за това как конкретните количествени стойности осигуряват качествено обучение. Одитният екип счита, че този начин на определяне на капацитета на висшите училища не създава условия за единен подход в работата на оценяващите органи. През 2005-2007г. е определян капацитет, който съвпада с предложения от висшите училища и не е променян в резултат на оценките на оценяващите органи на агенцията.

Основният извод на Сметната палата е, че заради установените пропуски от различен характер не са осигурени в пълна степен публичност и прозрачност за обществото за този процес. Отправени са и критики относно публикуването на информация на интернет страницата на агенцията.

Липсват анализи от страна на агенцията за перспективите на пазара на труда, търсенето на кадри с определена специалност и квалификация.

Сметната палата препоръчва да се организира разработването и утвърждаването на правила и вътрешни документи, осигуряващи спазването на принципа на необвързаност в постоянните комисии и Акредитационния съвет и да се организира разработването и утвърждаването на цялостна Стратегия за развитието на Агенцията и дългосрочна програма за управление на човешките ресурси. Освен това се предписва в Акредитационния съвет да се включат работодателите и студентите.