Ти си това, което четеш

Вярно или не? Бъчварова: МВР е една от най-реформираните системи

13:19 | 05 декември 2016 | 7 коментара

"МВР е една от най-реформираните системи, защото промените, които се вършат там последните години са може би най-много в сравнение с другите министерства. [...] Мисля, че това е една мантра, която се повтаря, че МВР е една нереформирана система, но много усилия се полагат. Изисква се просто по-дълго време и повече пари за капиталови разходи и издръжка."

Румяна Бъчварова, вицепремиер и вътрешен министър в оставка

Мандатът на Румяна Бъчварова начело на МВР ще се запомни с двата неуспешни опита на правителството да прокара реформа, която да намали обезщетенията при пенсиониране и допълнителния платен годишен отпуск на служителите на ведомството с най-голям бюджет в държавата.

В началото на ноември м.г. финансовият министър Владислав Горанов лансира със съгласието на Бъчварова промени в бюджета за 2016 г., които щяха да лишат служителите в сектор "Сигурност" от допълнително заплащане за прослужено време, както и да намалят наполовина обезщетенията за напускащи системата, а годишният отпуск щеше да се свие от 30 на 20 дни. Последваха обаче масови полицейски протести и блокади на пътища в цялата страна, които отказаха управляващите от тази идея.

Впоследствие екипът на Бъчварова внесе в парламента смекчени предложения за промени в Закона на МВР, които също включваха орязване на обезщетенията при пенсиониране и годишния отпуск с цел в бъдеще да бъдат заделени повече средства за капиталови разходи. Промените обаче успяха да получат подкрепа само на първо, но не и на второ четене в пленарната зала.

Междувременно устойчива остана тенденцията годишната издръжка на силовото ведомство да нараства обратно пропорционално на запазващата се ниска ефективност в противодействието на масовата и организираната престъпност. Въпреки това в края на мандата си вътрешният министър защити тезата, че МВР е сред най-реформираните системи.

Формално, твърдението е частично вярно, тъй като през последните десет години структурата на МВР е променяна цялостно няколко пъти. В действителност обаче нито една от тези промени не е довела до подобряване на ефективността в работата му. Дори напротив – разкриваемостта на престъпленията трайно спадна, въпреки че реформи не липсваха.

В края на мандата на тройната коалиция (2005-2009 г.) от МВР бе извадено контраразузнаването, за да се обособи новата Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). През 2008 г. бе лансирана реформа, която трябваше да намали администрацията, да премахне дублирането на функции в системата и да въведе т.нар. диференцирано заплащане – полицаите да получават толкова, колкото работят.

Всъщност преструктурирането на системата произведе 5 главни дирекции на мястото на дотогавашните три национални служби, което изначално обезсмисли идеята за намаляване на администрацията. Това бе последвано от невъзможност за увеличаване на заплатите, което пък взриви социалното недоволство и тогавашният министър Михаил Миков (БСП) влезе в историята като първия политически ръководител на МВР, допуснал публичен протест на униформени.

След идването на ГЕРБ за първи път на власт през 2009 г., бяха засилени функциите на Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) за сметка на тези на ДАНС, но по отношение на все по-растящата издръжка на министерството не бяха предприети никакви промени. Следващият вътрешен министър Цветлин Йовчев (кабинетът "Орешарски" май 2013- юли 2014 г.) също предпочете да съсредоточи идеите си за реформа към структурата на МВР, изваждайки дейността, свързана със специалните разузнавателни средства, в новата Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) и прехвърляйки ГДБОП към ДАНС.

Още в началото на втория си мандат, започнал през ноември 2014 г., ГЕРБ възстанови положението в сектор "Сигурност" отпреди промените, прокарани от кабинета "Орешарски". Тогавашният министър Веселин Вучков поне започна и административна реформа, която да раздели служителите на МВР на две групи – тези с полицейски, разследващи и пожарникарски функции, и тези с чисто чиновнически задължения. Идеята бе първите да останат първа категория труд, а вторите да минат към разпоредбите на Закона за държавния служител. Целта беше ясна – да се спестят средства от обезщетения при пенсиониране.

Тази административна реформа бе финализирана от Румяна Бъчварова през 2016 г. с промяната в Закона за МВР, предвиждаща от 1 януари 2017 г. служителите в администрацията на министерството и структурите му - около 4 500 човека - да преминат по Закона за държавния служител трета категория труд и вече да не са със статут на полицаи и пожарникари.

Една от целите на всички тези структурни размествания бе с икономисаните средства от издръжката на служителите да се заделят ресурси за модернизиране на материалната база в МВР.

Статистическите данни в последните десет години показват, че основната цел – да се подобри работата на МВР, така и не се случи. Дори напротив – ефективността на полицията спада, докато разходите за нея растат.

Година Регистрирани престъпления Брой престъпления на 100 000 души Разкрити престъпления Ниво на разкриваемост
2015 112 037 1555.9 43 589 38.9%
2014 114 004 1573.4 42 839 37.6%
2013 122 080 1675.9 45 566 37.3%
2012 120 558 1645.3 46 829 38.8%
2011 128 602 1746.2 51 215 39.8%
2010 147 025 1894.4 65 130 44.3%
2009 138 105 1815.6 62 707 45.4%
2008 126 673 1658 61 421 48.5%
2007 134 685 1762.8 64 191 47.7%
2006 136 410 1767.3 73 903 54.2%

 

През 2006 г., точно преди началото на описаната хронология със структурните промени в сектор "Сигурност", МВР регистрира 54.2% разкриваемост. През следващите две години този показател спада променливо до 48.5%. От 2008 до 2014 г. обаче МВР регистрира устойчиво понижение в ефективността на разследванията си, което стига до 37% разкриваемост. През 2015 г. тя се покачва слабо до 38.9%, но отново остава ниска на фона на направените разходи.

По официални данни на МВР, цитирани от Българската стопанска камара, през 2010 г. за разкриването на едно престъпление държавният бюджет е отделял 2 352 лв., а през 2014 г. – 3 723 лв. В същото време стойността на разкритите икономически престъпления намаляла почти 3.5 пъти – от 504 млн. лв. през 2010 г. на 149 млн. лв. през 2014 г.

От друга страна, социалното недоволство в системата видимо нараства, защото макар над 95% от бюджета на МВР да отиват за заплати и обезщетения при пенсиониране, нерешен остава проблемът със заплащането на извънредния труд и относително ниските доходи. Това респективно води и до отлива на кадри от системата.

Според данни, огласени от бившия министър Вучков в началото на 2015 г., реално работещите служители в МВР през 2010 г. са били 56 441 души. През следващите две години те намаляват с около 3000 души, а най-голямата вълна от напускащи е през 2013 и 2014 г., когато заетите места във ведомството намаляват с общо над 8700.

Така, към 31 декември 2014 г. в МВР работят 47 134-ма служители, от които 28 781 са с полицейски функции, 6750 са пожарникари, а над 11 500 са чиновници. От тях 6668 души работят в типичната за МВР администрация, а останалите 4935 в звена като спешния телефон 112, дирекция "Български документи за самоличност", специалната куриерска служба и други.

Въпреки очевидното намаляване на работещите в системата на силовото ведомство, разходите му устойчиво растат – докато през 2010 г. МВР харчи за 12 месеца над 1.03 млрд. лева, сметката през следващите години постепенно расте до над 1.2 млрд. лева през 2014 и 2015 г.

Миналата седмица парламентът прие Бюджет 2017, според който МВР отново ще получи най-голям дял от държавните средства – 1.23 млрд. лв., без станалите традиционни актуализации в течение на годината.

Допълнителен поглед върху ситуацията в министерството дава и последният 3-годишен одитен доклад на Сметната палата за периода 2010 – 2013 г., в който са посочени редица хронични проблеми, свързани с неефективното управление на имоти, както и със събираемостта на вземанията на МВР.

"Управленските решения и действия за събиране на дължими приходи от ползване на имоти-публична държавна собственост от търговско дружество, с едноличен собственик на капитала – министърът на вътрешните работи, не са достатъчно ефективни. Не са взети управленски решения за отдаване под наем на части от имоти – публична държавна собственост, предоставени за управление на МВР, които се ползват от търговско дружество "БМВ" ЕООД, за предварителна подготовка на документи за регистрация на моторни-превозни средства и монтаж на регистрационни табели", констатира държавният одитор.

Сметната палата посочва още, че и през този тригодишен период не са взети достатъчно ефективни мерки "за събиране на просрочените вземания по бюджета на МВР, свързани с неполучени приходи от осъществени дейности от структурите на МВР".

Заключение:

През последните десет години в МВР бяха прокарани редица структурни и една административна реформи, които обаче не доведоха до подобряване на основната дейност на министерството, а дори напротив – разкриваемостта на престъпленията трайно спадна. Паралелно с това социалното недоволство сред служителите в системата продължи да се засилва, водейки до сериозен отлив на кадри, въпреки все по-увеличаващата се годишна издръжка на ведомството. Доколкото за реформа се приема нововъведение или преобразуване на обществените отношения към по-добро, то очевидно е, че въпреки промените, все по-скъпата, но все по-ниско ефективна система на МВР не може да се определи като "една от най-реформираните". Следователно твърдението на Румяна Бъчварова е по-скоро невярно.

  

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?